По всяка вероятност Истанбулската конвенция ще отиде на склад при военните изтребители. Те също бяха много спешни, помните ли, като че ли се налагаше да купим боен самолет преди да затворят магазина, защото войната а-ха да почне. Както беше този въпрос много важен и спешен, така го и забравихме. Той послужи да си наточат малко ноктите един на друг президентството и ГЕРБ. Раздели народът на две армии, едната от които се „въоръжи“ с „Грипен“, а другата с „Ф – 16“, което допринесе за стабилността в страната. Вижда ви се парадоксално това заключение ли? Ще обясня: когато народът се разделя на поне две части, то тези части поддържат системата в баланс, в равновесие. На това състояние премиерът Бойко Борисов му вика стабилност. Я си представете народът да не е разделен на поне две части, а да е единен и всички да са против правителството – каква стабилност е това?
По тази причина народът трябва периодично да се разделя на две и Истанбулската конвенция в това отношение свърши и ще продължава още дълго време да върши отлична работа. Освен това тя създаде звуков фон, който изцяло заглуши внесения вот на недоверието към правителството. Третият пол разказа играта дори на втория лифт. По сила на поражението Истанбулската конференция остави да ѝ дишат праха и бойната авиация, и Кевин Спейси, и вероятно ще остане на сцената, докато я изтика „Луков марш“. В Истанбулската конференция се установиха толкова залежи за уреждане и разтурване на политически схеми, че тя ще бъде изстискана докрай.
Всъщност става дума за един доста банален и – извинете!- безполезен документ. На всичкото отгоре мъгляво преведен. Може и да ви изглежда силна думата безполезен, затова обяснявам: тези, които извършват насилие над жени, няма да спрат да го извършват, защото България е ратифицирала конвенция. Биха спрели, ако държавата упражни ролята си за предотвратяване, възпиране и наказване на насилието. Но и държавата няма да го направи, по същите причини, по които не го е направила досега, когато също е била длъжна да го прави. Това сме го виждали, знаем го, живеем го. И никак не ни отива да се преструваме, че ратификацията на една конвенция ще промени манталитета на насилниците или ще накара институциите в България да заработят. Колкото и да ми се иска да не е така, тук е така.
Конвенцията за правата на детето на ООН е най-ратифицираният акт в целия свят. Това случайно да означава, че правата на детето в целия свят са гарантирани? България ратифицира Конвенцията за правата на детето през 1991 година. В съответствие с нея има стандарти, има Агенция за защита на детето, която да ги прилага и съблюдава. Това случайно да предотврати грубото нарушаване на правата на децата в дома за деца с увреждания „Хризантема“ в Габрово – последното по хронология насилие над деца в институционални домове? Хайде сега някой да ме убеди, че ратифицирането на Истанбулската конвенция ще прекрати насилието над жени в собствените им домове. Нека бъдем реалисти: ратифицирането на конвенцията ще означава, че сме част от цивилизования свят, който иска да се справи с насилието над жени, нищо повече от това. Точно заради това и само заради това тя трябва да бъде ратифицирана – като знак за желание да се справим с насилието над жени.
Разбира се, конвенцията не въвежда никакъв трети пол, макар и никой да не може да каже какво точно означава трети пол. Всичко, свързано с пола, го въвежда природата и тя е по-силна от всякакви конвенции. Природата няма нужда да бъде въвеждана с конвенции, нея просто я има. И няма никакво значение дали конвенциите признават природата, последната дума е винаги нейна. Авторитетно звучи аргументът, че Бог „създаде човека, мъж и жена го създаде“, но по-добре да не въвеждаме практиката да се аргументираме в подобни нормативни документи с Библията. Защото утре може да се появи някаква инициативна група от мъже с Едипов комплекс и да поискат специална защита, тъй като, както знаем от Библията, Адам и Ева са имали само синове, а изведнъж им се появяват и внуци и т.н. – откъде? Така че да оставим Библията на мира. Този абзац вероятно ще бъде разбран основно от хора, на които е ясно, че Бог е природата, а не белобрад старец върху облак, началник на Бойко Борисов и работодател на Светия синод. Природата създава всичко под това небе и всяко нещо има равно право на съществуване с всяко друго нещо, независимо дали разни активисти искат да го „въвеждат“, за да си осигурят поминък да обучават, или брадати попове го забраняват, защото се притесняват, че човеците, от монопола над които те преживяват, им се изплъзват. Животът е по-прав от всички граждански активисти, религиозни деятели и конвенции накуп.
За да е още по-объркано положението, след всички караконджули и таласами, които се привидяха в конвенцията, тя най-усилено се обяснява от хора, които не са я чели. Корнелия Нинова,например, тази майка, която сън не я хваща от притеснение за детето й, ако се приеме конвенцията, най-много се тревожи от чл. 14. (Впрочем детето пребивава в най-застрашената от сексуален законодателен разгул страна и тя трябва да намери време да го изтегли спасително оттам.) В чл. 14 се узаконяват нестандартните роли на пола, притеснена е Корнелия Нинова, какви са нестандартните роли, кои са нестандартните роли? Спокойно, г-жо Нинова, никъде не се споменават нестандартни роли. Говори се за нестереотипни роли и знаете ли какво е това? Това е например една жена да каже от парламентарната трибуна на един мъж, че му предлага да излязат навън и да се разберат като мъже – това е нестереотипна женска роля. Междувременно стана ясно, че словосъчетанието „социална роля на пола“ вече съществува в българското законодателство в параграф 1 на Допълнителните разпоредби на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете и Корнелия Нинова е гласувала през април 2016 г., когато разпоредбите са били приети. Без възражение, без дори да се забележи „опасността“ от социалната роля. Същото щеше да стане и с тази злощастна конвенция, ако тя не беше толкова удобна за употреба.
Има неща, които в политиката са като две и две четири, ако си консерватор, социалист, либерал, националист и т.н. Истанбулската конвенция разби на пух и прах представите за ляво и дясно в политиката, за подкрепяни ценности, за международно сътрудничество. Лявата партия БСП, от която се очаква по подразбиране да подкрепи конвенцията се обяви против нея. Идеите отстъпиха пред математическата сметка, че трябва да се угоди на страховете на мнозинството избиратели, за да се привлекат нови привърженици при бъдещи избори. И тъй като тук БСП тръгна на нож срещу своите колеги по идеология в Европа, както и срещу своя бивш лидер и сега водач на европейските социалисти Сергей Станишев, Корнелия Нинова измисли творчески изход от ситуацията. Референдум. С други думи, съжалявам колеги от ПЕС и ти, драги Сергей, но народът така реши. Това би било хвърлен спасителен пояс и към ГЕРБ, които се чудят как да отметнат ангажимента с конвенцията, но приемането му няма да е толкова лесно, колкото на ГЕРБ вероятно им се иска.
Т.н. патриоти нямат вътрешен конфликт по отношение на конвенцията, те са били против в случаи, когато не е имало и намек за подкрепа на каквато и да е било нестандартност в сексуалната ориентация, камо ли сега. Но пък т.н. патриоти са в управлението на държавата, а се очаква то да гласува в подкрепа. Сложно. И за да е пълен парадоксът около тази конвенция, трябва да завършим с либералите. Истанбулската конвенция е либерална по характер, тя се отнася до човешки права. Представителите на либералите у нас са ДПС. Да сте чули ДПС да подкрепят конвенцията, да убеждават да бъде ратифицирана, да се заявяват като гарант за изпълнението ѝ? Ще кажете, че ДПС са толкова либерали, колкото проблемите се решават с конвенции. Ще кажете също така, че либералите в Европа признават ДПС за либерална единствено защото им осигурява няколко депутата повече в Европейския парламент, тоест използва ги така, както всички в този момент използват Истанбулската конвенция, за да уредят свои политически сметки, като разчитат на невежеството на хората и подклаждат страхове. И ще бъдете съвсем прави. . Да
