Хора с несъществуващи имена водят война в несъществуващо пространство, а изходът на битката зависи от робот. Това се случва във „Фейсбук“ напоследък. Няма ден, в който някой да не изпищи, че му е отказан достъп до профила. Дотук – нищо странно. Социалната мрежа коректно запознава потребителя си още в началото, че, ако той върши недопустими неща, срещу него ще бъдат взети мерки. Така и трябва да бъде. Странното започва с това, че блокираните личности са все добре известни имена. Да спомена само трима от наказаните с блокиране в последната седмица – Иван Бакалов, Христо Комарницки, Капка Тодорова. Те не са от онези посетители във „Фейсбук“, които публикуват котенца, не са като дистрибуторите на вселенски мъдрости на фона на изгреви и залези, най-важното – не са непознати. Това са хора с позиции, лидери на мнение, инфлуенсъри, да употребим тази хубава родопска дума. Те се произнасят по важни въпроси, заявяват позициите си ясно и имат доверието на огромна публика.
Какъв кусур може да намери „Фейсбук“ на тези възпитани в общуването си хора, ще се учудите. Още повече ще се учудите, когато прочетете поста, заради който е блокиран карикатуриста Христо Комарницки. Той гласи: „Драги фейсбук приятели, мисля си, че трябва да бъда откровен с вас. От известно време насам все по-често попадам на текстове, описващи ужасни апокалиптични картини как прогнилата коварна Европа иска да ни съсипе и унищожи, да превърне децата ни в роби, гейове и содомити посредством ГМО и облъчване с последните достижения на науката, изкуството и шоубизнеса си. Няма да зачерквам хората, които публикуват и споделят тези откровени дивотии, защото ме забавляват и информират за състоянието на една голяма част от населението. Но държа да знаете, че за мен подобни текстове са своебразен израз на агресивното невежество, което ни залива.“
Как сте с учудването? Видяхте ли нещо, което е неприлично, сеещо расова омраза или етническа непримиримост, подстрекаващо, обидно? И аз не видях. Комарницки е написал това преди много време. Подобни са постовете и на останалите наказани (невинни и отдалечени назад във времето), заради които са били блокирани по информация на самия „Фейсбук“. Предположението на хора, които разбират малко повече от мен от софтуер и технологии, е, че профилът се преглежда автоматично и реагира на определени кодови думи. Ако, например, споменатите в поста на Комарницки „гейове и содомити“ са потенциално обидни думи, автоматичната програма не може да прецени дали те са употребени като обида или в точно обратния смисъл, какъвто е тук случаят. Преценка няма, има думи-бутони, които отвеждат до блокиране.
Остава най-важният въпрос – защо изобщо се налага нечий профил да бъде проверяван? Причината е, че някой го е докладвал. Сигнализирал е. Сезирал е робота за опасно, недопустимо, неприемливо присъствие. С какво Комарницки е неприемлив, опасен – с този пост? Не, разбира се. Опасен е с карикатурите си, с позициите си, с яснотата си. Затова е докладван. Тогава се появява роботът и цензурира уж най-свободното и демократично пространство, каквото е „Фейсбук“. Парадокс на трудния баланс между свобода и сигурност. Напоследък троловете добре и ентусиазирано употребяват този парадокс. Тези малки и ниско платени от наемници на тролове човечета, които най-после намериха цаката да затварят макар и временно устата на хора, които не искат да са нито дребни, нито наемници.
