Въпросът от кого ще се управлява страната ни след изборите има три възможни отговора:
1. Монополист.
2. Корпорация.
3. Холдинг.
Тези дни в социалната мрежа е популярен тестът „Твоят политически компас“. Четирите страни на един квадрат са назовани така – ляво, дясно, авторитаризъм, либерализъм. След като се отговори на дълъг списък от въпроси, човек може да види къде е позициониран в четирите възможни квадранта. Доста познати сложиха на стените си във фейсбук резултатите, в които точицата, маркираща къде са позиционирани политически, беше малко по нагоре или по-надолу, но все в левия долен квадрант, където е мястото за леви либерали.
Странна работа, казах си, никой от тези хора със сигурност не съм чувала да каже и една добра дума за БСП, а пък леви. Направих теста много старателно, попаднах в същия ляв либерален квадрант. А винаги съм гласувала за партия от така наречените десни. Попитах няколко души, на които мога да задам този неудобен въпрос за гласуването и дали съвпада с резултата от теста – не, не съвпада, същата работа като при мен. Очерта се една група от либерално настроени леви хора, които гласуват за десни партии, защото си нямат своя партия вляво.
И в този момент – изненада, изненада! – някой сподели, че според теста се оказал десен, след като избори след избори е гласувал винаги и само за БСП. Или компасът на теста бе повреден, или бе попаднал в неестествено намагнетизирана зона и се въртеше хаотично във всички посоки. Второто, разбира се.
Дори само това, че богати хора гласуват за БСП, а бедни за десни партии, е достатъчна политическа екзотика, но ние си имаме и още недоразумения. По цял свят зелените по замисъл са леви, у нас се заявяват като десни. Навсякъде сексуалните малцинства са обект на защита най-вече от либерални партии, опитайте се да си представите нашите либерали от ДПС да поемат тази задача. Почти всички интелектуалци в страните с дълга демокрация симпатизират на леви партии, у нас мнозинството е ориентирано надясно. За отношението на българските политически партии към данъчното облагане, марихуаната, абортите и т.н. каквото и да кажа, истинското положение ще е още по-оплетено в сметки и съображения, нежели в ценности.
Ама то е така вече в целия свят, ще кажете. Ето само преди няколко години бяхме убедени, че и срещу нас да тичат, пак няма да ги стигнем американците, а ако се сравнят речите на новия американски и новия български президент, излиза, че сме в един свят и то – Третия. Ами старата демократка Англия, чийто Върховен съд постанови решението за излизане от ЕС да се обсъди и подложи на гласуване в двете камари на парламента, въпреки убедителния резултат от референдума? Няма ли си Англия Слави Трифонов да й обясни, че референдумът трябва да е задължителен, независимо че не му стигат 12-13 хиляди гласа?
Предлагам да не се притесняваме за тези държави, те си имат нещо, което ние нямаме и което е най-голямата гаранция, че нещата там ще бъдат поставяни на местата им – имат си независима и работеща съдебна система. У нас обаче нещата зависят от правителствата и затова се налага да се тревожим за партии със сбъркани политически ориентации и за резултати от избори.
До изборите няма да се появи много по-различна от досегашните дясна партия, още по-малък е шансът да се пръкне автентично лява. Тези две пространства са окупирани от утвърдени имитации, които нямат никакво намерение да помръднат – вляво БСП, а вдясно все повече ГЕРБ, колкото и старателно да си въобразяват други формации, че тяхно е дясното. Имаме едно ДПС, което може да бъде където се отвори място да си върти обръчите, задава се един Марешки, за когото няма значение дали ще прави леви аптеки и десни бензиностанции или обратно. И едни патриоти, които вече се цепят на чети и не се знае дали ще повторят успеха си от последните избори, колкото и патриотичен да е в този сезон климатът. Радан Кънев? Христо Иванов? Зависи. Най-вече от това дали ще им стигне времето или потенциалните им избиратели отново ще си кажат, че по-добре е да дадат гласа си за сигурния ГЕРБ.
Това ще ни е бъдещият парламент. Загадките на предстоящите избори не са много, на практика две: дали ще влязат само пет партии или повече и какво ще е съотношението между БСП и ГЕРБ. От това ще зависи на практика основния въпрос кой ще управлява България след изборите. Дали ще е монопол – на една от двете големи, БСП и ГЕРБ. Дали ще е корпорация между тези две партии от рода на бизнес-корпорациите, които създават инвеститори и предприемачи. Или пък ще е холдинг с дружество-майка и контролирани дъщерни дружества? И кое ще е майчинското дружество – БСП или ГЕРБ?
Това са въпросите на този политически сезон и те не случайно звучат най-добре, когато са формулирани с икономически термини. Защото, както се вижда от споменатия тест и както си го знаем и без никакви тестове, политическата обстановка не подлежи на описание с ценностни категории.
