„Потресаващо с посредствеността си лого, но прекрасно визуализиращо потресаващата посредственост, която го е избрала.“
Забележката на художника Недко Солаков е най-точният коментар за избраната след конкурс (!) емблема на българското европредседателство. Странното лого, което съчетава три родни символа – шевица, кирилица и трибагреник, моментално предизвика и подигравки, включително пародийни визуализации. Напълно заслужени, разбира се, само че не толкова за автора на графичния знак, колкото за журито, което е харесало проекта. Напълно заслужено е и да се представим точно с въпросното лого, което сякаш нарочно е направено, за да онагледява думите на Иван Хаджийски: „Общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас.“ И тъй като избраният знак ще бъде използван за брандиране на всички събития, свързани с председателството на ЕС в България, тази посредственост ще озарява всичко околовръст – градове-домакини, летища, гари, държавни институции, сувенири…
На мен обаче ми е някак жал за художника, който сам призна, че е „мъчил“ логото дни и нощи наред, като първо пробвал „с розата“. Пънал се е, както се казва, човекът, потил се е над белия лист и накрая все пак е скалъпил нещо. Това обстоятелство ме принуждава да уважавам неговите усилия и, вместо да му се подигравам, да разкажа една поучителна история:
Когато го попитали коя трябва да е най-важната характеристика на доброто лого, Роб Джаноф отговорил: „Простотата. Често клиентите имат прекалено дълъг списък от елементи, които трябва да присъстват в тяхното лого. Това е рецепта за провал.“ А на Джаноф може да се вярва – тъкмо той е авторът на „Отхапаната ябълка“, една от най-знаковите емблеми в съвременния свят. От Apple се обръщат към него, когато е все още студент по графичен дизайн, като единствените думи на Стив Джобс са: „Не го прави да изглежда сладко!“
Годината е 1977-а. Макар и прохождаща, по онова време компанията вече има лого, при това то е дело на третия й съосновател – Рон Уейн. Логото изобразява Исак Нютон, седнал под прочутото ябълково дърво, където всеки момент ще открие Закона за гравитацията. „Нютон, човек, когото ще запомним завинаги като самотния пътешественик през странните морета на мисълта“, гласи дълъг надпис. Всички тези детайли хвърлят в потрес Джаноф и той на свой ред се захваща да ги изхвърли. Оставя само ябълката, но я рисува в два варианта – цяла и с отхапано парче.
Джобс избира втория вариант, с което дава храна за различни тълкувания. Дълго се спори дали емблемата не е препратка към библейската история за Адам и Ева. Други мислят, че е в памет на бащата на компютърната наука Алън Тюринг, който се самоубива, нахапвайки инжектирана с цианид ябълка. Фантазиите се подклаждат и от факта, че Тюринг успява да „хакне“ прочутата машина за кодиране „Енигма”, с която по време на Втората световна война германците защитават информацията си. Изобщо търсенето на кодове в логото е толкова трескаво, че на никого не хрумва нещо съвсем просто – изборът пада върху отхапаната ябълка, за да не я бъркат хората с… череша!
Ето ви я простотата, чиста и съвършена. Абсолютна простота, която казва много повече от всякакви скрити символи, знаци и прочие финтифлюшки. „Исках да направя силует на ябълка, но, за да прилича повече на ябълка, отколкото на друг кръгъл плод, трябваше да се отхапе едно парче от нея”, обяснява Джаноф, когато представя проектите. Още преди да си завърши изречението обаче, другият гений вече е грабнал „нахапания“ вариант и го разглежда с усмивка. Усмивката е достатъчна, Стив Джобс веднага е усетил простотата. Няма нужда от думи, излишно е дори кимването с глава…
Талантливи хора има и у нас, но все „мъчат“ шевици, рози и подобни българщини, защото такова е спуснатото задание. Може авторът на спорното лого също да е талантлив, но сега определено не му се е получило. По-лошото – получила се е най-красноречивата емблема на българската безвкусица, която чак трогва с размаха на собствената си нелепост. Няма начин да сбъркаш държавата с друга, камо ли с череша! Та нали тя поема председателството на ЕС, признавайки съвсем, ама съвсем честно, че в нищо не я бива?
