Браво на онзи светъл ум, който се сети да обясни на премиера Борисов ромския проблем с инфраструктурни термини. Години наред някакви хора патетично отчаяно обясняват, че най-важното е образованието, че само образованието може да интегрира, че нищо, освен образованието не гарантира развитие и т.н. Ето че се появи някой досетлив човек, който сравни образованието с магистрала. И на премиера Борисов му стана ясно: щом е магистрала – да я построим. И после по магистралата ще започнат да пътуват решенията на проблемите.
Едно от най-важните неща, които се случиха в последните дни, е решимостта на правителството да вкара ромските деца в училището. Ако това стане, ще сме направили нещо изключително важно. Важно не само за ромите, но и за всички нас. Но има три пречки, които могат да застанат на пътя на доброто намерение.
Първата са самите роми. В духа на традиционните ценности те ще се опитат да продадат бедността си на държавата. „Не може да ходи детето на училище, няма обувки“ и „Как да ходи гладно на училище, червата му куркат“ са двете изречения, които ще се чуват най-често. Родителите трябва да разберат, че децата ще ходят на училище не заради, а въпреки. Въпреки скъсаните обувки, въпреки куркащите черва. Всъщност и заради – но не заради безплатните обувки и закуска, а заради бъдещето си.
Втората пречка са институциите. Всички онези институции, които бяха изредени – училищните и местните власти, социалните служби полицията. На тях просто ще им се наложи да работят. Неблагодарна, тежка, всекидневна работа – това е трудно за българските институции. Не са свикнали.
Третата пречка са българите. Българите искат от циганите да са спретнати, да работят, да не крадат и т.н., но рядко си дават сметка, че това минава през образованието. Спомняте ли си реакцията на български родители срещу намерението да се отпуснат стипендии на 700 ромски отличници, при това голямата част от парите идваше не от български, а от чуждестранен източник. Скочиха бдящи български родители, писаха плакати, крещяха да не бъдат подценявани техните деца. С такова отношение няма да стане. Защото тук не ставаше дума толкова за пари, колкото за отношение. Дори ромите да искат да ходят на училище и институциите да си свършат работата, ще е нужна подкрепата на цялото общество. И то трябва да си даде сметка, че тези, които днес трябва да бъдат вкарани в училище, са утрешната многобройна сила на трудовия пазар. Днес са на възраст за училище, но когато пораснат или ще се наложи да ги издържаме и да понасяме кражби и просия, или ще подкрепяме образованието им днес, защото от тях зависи кой ще изкарва пенсиите и какви ще са те утре.
