За притеснение щеше да е, ако президентът бе решил да отиде в Брюксел на автоспоп. Но дали със спартан или фалкон? Как пък се намериха толкова много хора, които разбират разликата между двете? Даже съставиха задача като от математиката за трети клас: ако спартанът гори Х гориво и може да вози У пасажери, той по икономичен ли е от фалкон, който ползва Z гориво, но води N пъти повече пътници?
Правел го бил, за да впечатли популистки с демонстрация на икономия? Може. Вие пък не се впечатлявайте. А също така го правел, за да напомни, че е летец. И това може. Борис III можел да кара влак – карал, Клинтън може да свири на саксофон – свири, Путин може да лови риба – лови. Хора са. И ние това правим – показваме какво можем.
Друго е важното – какво ще говори президентът в Брюксел. Какво ще каже и какво ще чуе. И колко точно и пълно, колко безпристрастно цитирано и умно анализирано ще стигне до нас. Тази работа ще я свършат журналистите. Не че не е важно колко журналисти се побират в един фалкон и в един спартан, но по-важният въпрос е как пътуват.
За сметка на държавата, така пътуват. Ако българските медии имаха собствени кодекси, в тях можеше да бъде записано: „При пътуване с президента и с правителствени лица, редакцията заплаща транспортните разноски на своя репортер (телевизионен екип), за да може да отрази проведените разговори и да анализира възможните последствия от тях безпристрастно, независимо, обективно.“
Българските медии нямат собствени кодекси. Имат един общ, който не спазват. И в него не става дума за такива дребнавости като пътуването на държавна сметка. Ние не сме като някои световни медии, които уж големи, пък се занимават в кодексите си с подробности като това дали интервюиращият има право да приеме почерпка с кафе от интервюирания, или дали пишещият рецензия за театрално представление може да влезе в салона без билет. Не че пишем резенции…
Ние с такива дребни неща като театър, как пътуват журналистите и какво ще прави президентът в Брюксел, не се занимаваме. Ние се занимаваме с големи теми като какво да е транспортното средство до Брюксел, колко красиво е логото и други неща, които нямат значение за живота ни, но дават повод да покажем колко сме по-умни и остроумни. Не се изключвам от това число. Но виждам, че държим далекогледа откъм грешната страна.
