„Дайте да дам!“, призовава ухиленият до ушите премиер в оставка, докато над Хитрино прелитат лешояди с телевизионни камери…
Карикатурата на Комарницки казва всичко за циничния пиар, който си спретна Бойко Борисов, превръщайки едно взривено село в снимачна площадка. Той, Бойко, слиза с риск за живота си при пожарникарите, които обезопасяват цистерните! Пак той, Бойко, „дава“ 10 милиона лева за справяне с последиците! За да е на преден план в профил и анфас, същият дори отказа предложената помощ от Турция, Унгария и Израел с патетичен монолог как в такива ситуации държавата, разбирай Бойко, показва целия си потенциал!
Причината за отклонената помощ, разбира се, е друга и се нарича контрол върху разходването на средствата. Виж, с отпуснатите „на око“ (по колегата Иван Бакалов) десет милиона от джоба на българския данъкоплатец не би трябвало да има подобен проблем. Доколкото половината ще се дадат директно на контролираната от ДПС община за възстановяване на общинската собственост и инфраструктура, няма и грам съмнение в чия черна дупка ще потънат парите. Че се готви трескавото осребряване на трагедията, стана пределно ясно и от направената уговорка как останалите без домове щели да живеят във фургони поне година-две.
Да не си помислите обаче, че правителството не е разработило планове как да помогне? Напротив, финансовият министър (?) Владислав Горанов вече бил готов с „2-3 варианта за къщички“, та хората да избират еднотипни ли да са те или различни, т.е. дава им се поле за капризи. Това пък го разправя транспортният министър (?) Ивайло Московски, според когото иначе „е рано да се говори за конкретните причини за инцидента, тъй като екипите на министерството не са направили оглед.“ В същото време премиерът Борисов обяснява, че се водят разговори и с ЕК за отпускането на средства по две програми – транспорт и селски райони, „така че ВСИЧКО (?) да го направим с европейски пари“.
Десетте милиона очевидно са хвърлени най-вече за имидж, което прави PR операцията особено омерзителна. Още по-противно е обаче, че нито министрите, нито самият премиер, нито ДПС, в чиито ръце е община Хитрино, даде и един лев собствени средства. Не се е чуло, например, почетният председател на Движението да е проявил съпричастност към „екзистенциалната темпоралност“ на пострадалите дори под формата на писмо, нищо че толкова обича епистоларния жанр. Вярно, кметът Нуридин Исмаил пъргаво откри сметка за дарения, но това пак е с „чужда пита…“ и не се брои, още повече, че Исмаил се прочу през 2012 г., когато се сдоби с мерцедес Е класа на общински разноски и с автомобила за 110 000 лева започна да обикаля разбитите улици на бедното село…
Като стана дума за дарения, издокараният с папионка шеф на БЧК снощи се похвали, че само от кампанията с есемеси вече са събрани 450 000 лв. Няма спор, сумата е твърде окуражаваща и показва колко хора са били солидарни с мобилните оператори, пардон!, с пострадалите от Хитрино. Радостта обаче бързо помръкна, след като варненският адвокат Петър Николов припомни във „Фейсбук“ какво се случи с така натрупаните средства в помощ на Аспарухово:
„От есемесите в Аспарухово още никой няма собствен дом, а парите са похарчени. Те потънаха в една фондация. Последно знаех, че са купили няколко имота, в които да се настанят пострадали от наводнението, но апартаментите бяха собственост на фондацията, т.е. никой не получи нов дом, свой собствен. Това означава, че под надслова „За Хитрино“ БЧК може да ги изхарчи за всичко, включително за 2 тона лютеница…“
Пак добре, че Аспарухово е във Варна и хитреците поне са купили апартаменти. За Хитрино обаче надали ще се намерят желаещи да инвестират в имоти върху опустошените след взривовете парцели. Останалите без домове ще мажат лютеница във фургоните, докато свят светува – такава е реалната перспектива. А много скоро даже ще ги забравим, защото в скромната обществена памет отново се запечата нескромният образ на Бойко.
Точно в този момент героичният ореол на спасител му дойде като по поръчка. С него е абсолютно карикатурен, особено на фона на такава трагедия, но нека не се заблуждаваме. Лошата новина е, че има хора, които вече се питат какво ще правим без него, на кого ни оставя и кой ще ни дава, когато го няма. А още по-лошата е, че те са далеч повече от онези, които търсят причината за инцидента не на релсите и в цистерните, а в начина, по който функционира самата карикатура, представяща се за държава.
