А сега, драги сънародници, ще падне голямо говорене от телевизора. Ще се обиждаме на умрели десни и подменени леви, на елит и простолюдие, на герберасти и депесари, на боклуци в разни цветове. Всенародният садо-мазо сеанс няма да донесе никому облекчение, дори на воайорите. Защото хората може да не гласуват, но обичат да гледат, с отвращение.А може и да не гледате, все тая е дали ще ни управлява нова тройна коалиция или друга безпринципна коалиция, или пък ще се върви към нови избори.

Преди години често чувахме уверението, че преизбирането на едно правителство е сред най-сигурните знаци за края на прехода, за успешната консолидация на демокрацията. Академичната догматика на теориите на прехода отгледа цели поколения с този постулат и немалко хора продължават да си го използват за ориентир. И тук България може да помогне с нещо.

Най-честите отговори на въпроса за кого ще гласувате са „още не знам” и „вече не знам”. „Аз работя за ГЕРБ, раздавам листовки и ще ти кажа колко е разликата между циганите и българите – 30 лева”, казва един повече мургав на друг по-малко мургав човек. Защо пък 30? „Защото циганите ме питат ще им дадем ли 20 лева, за да гласуват за нас, а българите искат 50.” На сцената излиза Веселин Маринов: „Аз знаааам, Българийо, аз знам, че друга няма като тееееб!” Някак напомня митингите на БСП от 1990-та година. Само че този път от другата страна е пак БСП.

Схващайки властта като средство за тотален надзор, бившият вътрешен министър си е сглобил нещо като държава в държавата. Това го е направило особено самоуверен - до степен, че да си внуши пълна недосегаемост. Ако наистина се е клел в децата си с пълното съзнание какво е вършил, следва да говорим за удивителна безскрупулност и липса на морален компас. За способност да се стигне до опасни крайности, каквито дори не сме в състояние да си представим.