Дядо Коледа живее в мола

-A +A

Напомням, че днес и утре трябва да се мразим по-бързо и по-интензивно. Защото от понеделник навлизаме в епизода на коледната добротия и сериалът ще завие към милосърдната сюжетна линия. Затова се налага да наваксаме с омразата в аванс. В събота и неделя има толкова много публицистика по телевизора, че все на някой канал ще намерим интервюиран, подходящ за голямо мразене. В краен случай всеки водещ ще ни свърши работа, те това го могат. Аз ли да ви уча, и да не сте знаели как да мразите, тази година би трябвало да сте се научили.

Обаче от понеделник… От понеделник се налага да започнем да се обичаме. От понеделник започва една планетарна сценография и хореография в ритъма на джингъл белс и ние трябва да покажем, че не падаме по-долу от света.  Декември е като магазин за един лев. Претъпкан с кичозни, излишни и китайски неща. Дядо Коледа не живее в Лапландия, той се ражда в Китай и живее в мола. Дядо Коледа, който се смее със смях тип „кока-кола”. Дядо Коледа, който си събува червените гащи и се надупва.

През 1897 година в нюйоркския вестник „Сън” се получава следното писмо. “Скъпи редакторе! Аз съм на 8 години. Някои от моите малки приятели казват, че няма дядо Коледа.Татко казва: „Ако видиш нещо в „Сън“, значи е истина.“ Моля ви кажете ми истината: има ли дядо Коледа? Вирджиния О’Ханлън, 115 запад, деветдесет и пета улица.”
Редакторът Франсис Чърч отговарил на момиченцето с текст, който през годините се превръща в най-препечатвания вестникарски материал по света. „…Да, Вирджиния, има дядо Коледа. Той съществува толкова очевидно, колкото любовта, щедростта и предаността, а ти знаеш, че тези неща изобилстват и дават на живота ти най-голямата красота и радост….”

Ох, Вирджиния, какво да ти кажа…  Ако дядо Коледа съществуваше толкова очевидно, колкото любовта, щедростта и предаността, а ти знаеш, че тези неща в живота ги няма, значи няма и дядо Коледа. Съжалявам. За баба ти и дядо ти дядо Коледа е правителството, което ще им увеличи пенсиите с 4 лева.Само дядо Коледа може да вади подаръци от бездънен чувал, Вирджиния, на правителството чувалът е продънен. И за да бъда докрай лоша, ще ти кажа, че най-луксозната стока, която това комерсиално старче дядо Коледа продава, се нарича благотворителност.

Баща ти и майка ти най-вероятно ще се изкушат от тази стока,  тя се купува само срещу един sms. Левчето отива за медицинско оборудване за болни деца, а ДДС-то отива в държавата, която е трябвало да купи същото медицинско оборудване, но не го е направила. Но майка ти и баща ти не смогват да мислят за това, когато на екрана виждат едно болно дете, което си мечтае да е здраво. Хапката им присяда, защото вие вечеряте в този момент. На вас не ви идва наум, че това от екрана е също търговски продукт и той е направен и поръчан за излъчване точно в това време и точно по тази причина – да ви присяда хлябът. Майка ти става от масата, набира номера преди да го е забравила и сяда успокоена. Умиротворена, изпълнила човешкия си дълг, благородна. Сега вече може да се радва и цяла година да не мисли за болните деца – също като всички нас, като държавата, като комисията за лечение на децата в чужбина, като този, под чийто патронаж е търговията с чувството за благородство. Дядо Коледа е най-малко виновен, той е само дистрибутор, сезонен повод, кампанийна кукичка на въдицата за хора с чувство за вина.

Декември е важен месец за производителите на кроасани и за съпругите на известните мъже. Тогава съпругите се сещат, че Коледа е подходящ повод за демонстрация на благотворителност, купуват няколко кашончета кроасани и ги отнасят в социален дом. Маратонките и топките са също препоръчителни, но кроасаните са кой знае защо задължителни. Ако човек гледа благотворителните репортажи по местни и национални телевизии, ще остане с впечатлението, че това, което най-много липсва на децата в социалните домове, са кроасаните. Вечерта благотворителите гледат репортажите, в които са главни герои, и заспиват доволни, по-известни, с чувство за изпълнен дълг.

„Скъпи Дядо Коледа, вечер мама и татко много плачат....”, казва болното дете, което иска дядо Коледа да му донесе сърце, за да може да живее и да обича мама и татко. Ей това като го чуя, ме хващат триста дявола. Най-гаден сред които е оня дявол, който ми шепне: „Стига си циврила, това е просто една реклама. Реклама на една кампания. Под патронажа на президента на Република България, на фонд, на фондация… Те президентите, ако бяха чак толкова загрижени за болните деца на България, да бяха решили този проблем, вместо да чакат Коледа и да тормозят хората от всички радия и телевизори. Обадете се, та обадете се по телефона, щото иначе вий сте виновни за болните деца и плачещите майки...” Такива неща ми шепне дяволът и най-много ме е яд на него за това, че е прав.

Триста години след Исус в земите, на които днес се намира Турция, се родило момченце. Семейството било богато, но скоро се случило най-лошото, момченцето останало сирак. То се казвало Николай. Николай израснал в манастир, на 17 години вече бил свещеник. А имал голямо богатство. Започнал да го раздава на бедните хора и най-вече на децата. Разказите за неговата щедрост били толкова невероятни, че като ги препредавали, хората започнали да ги украсяват с въображението си – как  Николай се приближавал неусетно до къщите и хвърлял торби с подаръци през комина. По-късно Николай станал епископ, имал шапка, бяла брада и червено наметало. Св. Николай Мирликийски е първообразът на дядо Коледа. Макар че ние го виждаме сега така, както са го нарисували „Кока кола”.  

Животът е винаги прав: първо те залъгва, че има Дядо Коледа, после проумяваш, че няма Дядо Коледа, а накрая разбираш, че има някой, който е бил истински и по-прекрасен от дядо Коледа. То е като разликата между сърчицето, нарисувано върху опаковъчната хартия за подаръци, и истинското сърце. Всеки кардиолог ще ни каже, че сърцето не е сърцевидно. То има съвсем различна форма. Ние обаче можем да си го представяме както си искаме. Можем например да си го представим като пространство.

Коледа все пак е един рожден ден, защо да не е рожден ден на твоето сърце като пространство. Ти решаваш дали да е с размерите на пощенска марка или безгранично. Колкото по-малко е това пространство, толкова повече ще го атакуват страхът и омразата. Страхуваш се? Страхуваш се, че ако е безгранично, в него ще нахлуят много лоши хора, ще те раняват, ще те ограбват? Роденият на Коледа ти казва, че ако го изпълниш с любов, лошите хора просто няма да дойдат, дори и да надникнат, ще се оттеглят – те не знаят какво да правят ТАМ, ако това е територия на любовта, не на омраза и страхове. Ние просто сме забравили  какво е Коледа – Коледа е ТАМ.

 

В. „Преса”

 

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев

dr.tonyfilipov (at) abv.bg

0885 233 691

Връзки