Патриотизъм за утеха

-A +A

Не знам колко е вярно, че стока без реклама е като мъж, който напразно намига на жена в тъмна стая. Обаче виждам, че рекламите са като намигванията – има неустоими, има закачливи, има и вулгарни. Има и обидни. Обидни не за естетическите ни представи (такива вече не са ни останали), а за патриотичните ни чувства (нали само те са ни останали). Как може да се подиграват на хан Кубрат и неговия сноп пръчки, с който ни е завещал мъдростта, че съединението прави силата? Не можаха ли да съчинят някакъв да речем отец Амфиохий, който да събира номерата на нов модел мобилен телефон и да рекламира с аритметично пророчество „Клиентът ке падне!”

Малко неща сме сигурни за хан Кубрат, едно от тях е, че не е правил никаква демонстрация пред синовете си с пръчки. Това е  хубава приказка, заимствана впрочем. А отец Амфиохий е бил една от най-колоритните личности в българските борби. Бродел из страната и появяването му тук и там  винаги било предизвестие за местен бунт. Участвал в освещаването на Самарското знаме в Плоещ. Преди това скитал из българските земи и разнасял кабалистичната формула „Турция ке падне”, в която сборът на числата, съответстващи на буквите, сочи годината 1876. Не се знае откъде е попаднала в ръцете му, знае се, че той не се уморявал да я разяснява на всеки, така че да попада в сърцата. Проучванията по този въпрос отвеждат до калугера от Рилския манастир Полиевкт (когато приел по-късно протестантството вече известен като Петър Велянов), който бил открил цифровото пророчество в архивите на един от светогорските манастири.

Ако Иван Вазов не беше сложил кабалистичното заклинание в устата на Мичо Бейзадето, който над черешовия дънер убеждава чорбаджи Марко, че точно тази година „Турция ке падне”, можеше и въобще да не знаем нищо за „тази светулка в мрака”, като я нарича Вазов. А ако нова марка телефон се продаваше от отец Амфиохий, никой патриот нямаше да е възмутен, защото щеше да си каже, че е измислен персонаж. Сега обаче зрителят е възмутен, защото рекламата се гаври с измислената легенда за хан Кубрат. Рекламата не е патриотично обидна, а тъпо обидна, но това е друга тема.

Ей такива патриоти сме – крайно непреклонни и безкрайно неграмотни.

Господи, какви неща правя за Англия! – мислел си принц Чарлз по време на някаква визита, докато отхапвал от сервираното му змийско месо. Божкеее, какво да я правим тая България, какво? – изпъшква моята съседка, докато гледа новините. И в двата случая става дума за патриотизъм.  Патриотизмът е любов, а времето ни е нелюбовно. Ябълките на раздора са толкова много, че можем да си сварим мармалад за векове напред. Омразата и гневът се натрупаха в такива огромни количества, налага се да им се намерят по-прилични названия. Едно от тях е патриотизъм.  Донякъде знам какво не е патриотизъм.

Менчета със здравец, пафти и навуща не са патриотизъм, те са фолклор. „Който не е православен, не е българин” не е патриотизъм, то е фундаментализъм. „Ние сме първите европейци”, не е патриотизъм, то е неграмотност. „Охридското езеро – гребна база на Софийския университет” не е патриотизъм, то е само симпатичен протест срещу крадлив прочит на историята. „Циганите на Сатурн” въобще не е патриотизъм, то е психологически проблем. Да разпространяваш снимка на невръстна циганка с бебе като виновница за това, че не се раждат българчета, не е патриотизъм – това си е най-обикновена глупост по инерция.

„За всичко и навсякъде са виновни евреите” не е патриотизъм, то е плюене в един от малкото останали кладенци, от които можем да пием самочувствие. „Аман от ДПС!” не е патриотизъм, то е мързел. Турците не са ни виновни, че не си правим труда да отидем до урните. Всеки от тях би ни казал по този повод на майчин език: Зорлем гюзеллик олмаз /Насила хубост не става/. Въпреки, че техният гюзеллик в избирателната активност си е баш зорлем. Да си против новини на турски език не е патриотизъм, то е много елементарен популизъм.

„То така е лесно - казва една приятелка, която произнася тиради срещу онази антипатриотична реклама с хана, - това не е, онова не е. А твърдиш, че модерните хора се познават не по онова, което отричат, а по това, което утвърждават. Дай пример за патриотизъм днес, с един човек дай пример.”

С цял отбор може ли? Националния отбор по ръгби. За по-точно цитирам: „В момента, когато домакинът на градския стадион в унгарския град Кечкемет не успя да включи уредбата и изпълнението на българския химн пропадна за пети път, зрителите по трибуните получиха първия загатък за предстоящо необичайно преживяване. Спонтанно и без предварително наговаряне националният отбор по ръгби на България реагира на гафа със спонтанно хорово изпълнение на "Мила Родино". Общо 23-мата състезатели – титулярите и резервите, изпяха с пълно гърло националния химн и предизвикаха бурните овации на публиката. За унгарците това беше предупреждение, че гафът може да се окаже в тяхна вреда, защото сплоти още повече българите.”

Приятелката ми обаче: „В чужбина автоматично ставаме патриоти. Нещо по-нашенско дай, делнично, с един човек…”

Бате Ники. Един път в седмицата идва в детската градина на моето внуче и ги учи да играят народни танци. Гледах видеозапис. Хлапетата колкото малки патета и точно толкова стабилни. Не се спъват едно друго, сами си падат. Обаче бате Ники се държи като хореограф на световен ансамбъл. Всичко в него танцува, пръстите, погледът. Заразява ги. Увлича ги, повлича ги в някаква магия, която идва много отдалече и ще продължи надалече, точно заради хора като бате Ники. Представям си какъв хонорар получава бате Ники за четири занимания месечно в квартална детска градина. Не, колкото и да си представям, сигурно е още по-малко. Но как иначе щеше да е по-различен от тези, които си претупват с досада работата, как щеше да е бате Ники?

У нас обаче патриотизмът се доказва с преданост към миналото. Може да сме мързеливи, може да сме назубрили само няколко исторически клишета, може да сме нелепи със старите си представи в модерния свят, но сме поне патриоти – затова няма да позволим някаква реклама да се гаври с този виден представител на рода Дуло от племето кутригури.

Това все пак е невинният патриотизъм, служи главно за лично ползване, укрепва самочувствието с аргументи отпреди векове по липса на доказателства от днес. Рекламата не застрашава този вид удобен патриотизъм, напротив – надъхва евтините патриоти.  От друго са застрашени те - от стоката „патриотизъм”, която ще бъде предложена за продан на предизборните щандове. От такива хора се очаква да я купят.

Швейцарските войници от гвардията на Ватикана боледували смъртоносно от любов към Родината. Били убедени, че са болни от патриотизъм, защото, когато се връщали в Швейцария, чувствали подобрение. Доста по-късно станало известно, че боледуват от туберкулоза. А подобрение наистина чувствали – от климата в швейцарските планини. Ето колко е лесно патриотизмът да бъде сбъркан с друга диагноза.

В. „Преса”

Нова книга от Редута.бг

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев

dr.tonyfilipov (at) abv.bg

0885 233 691

Връзки