Надявам се , братя и сестри, че вече не се съмнявате, че Бойчето си отива. Е, малко по-бавно от очакваното, но мисля, че е за добро. Наблюдавам драмата му със смесени чувства, като оня, дето гледал тъща му да виси от балкона точно над новото му Ауди. От една страна страшно ми се иска Борисов и тази проста и нагла паплач, която се е намърдала по етажите на властта, да си отидат колкото е възможно по-бързо. Дори, ако може, вчера да си отидат. Но, от друга страна, пък ми се иска така да си отидат, че никога вече да не се връщат. Стамболов обичал да казва: Крушата като узрее сама капва. В този смисъл ще е полезно да се остави ерозията да поработи още малко. В момента политическото бъдеще на ГЕРБ се рони с дни, даже с часове. Колкото по-дълго Борисов се задържи на власт в протестната ситуация, обхванала страната, толкова по-зле за него. Борисов на власт е вече неубедителен. Борисов изглежда като човек, който вътрешно е предал властта. Нещо повече, на моменти изглежда безпомощен и жалък. И най-страшното – все по-смешен. Излага се, както би казал обикновения българин. С всеки ден на власт, Борисов губи част от бъдещата си парламентарна сила. Кронос изяжда неродените си деца.
Ако Борисов си тръгне сега, той все още има възможност да запази партията си, ако не непокътната, то поне в прилично политическо здраве. Според социолозите към момента ГЕРБ остава първа политическа сила. И дори и да не събере нужната подкрепа, за да състави свое или да участва в коалиционно правителство, ще бъде трудно заобиколима сила в НС. И на Борисов няма да му бъде потърсена отговорност за съсипването на държавата. Защото тепърва ще се „изненадваме“ докъде ни е докарало това управление.
В едни похитени скайп разговори между Светлана Джамджиева и Огнян Донев от 2014 г. Светла преразказва на Донев какво ѝ е казал премиерът Борисов на срещата им: „На него му трябва просто да е спечелил най-много депутати, ако не му стигат – 1 г. опозиция и се връща на власт, ако има 80-90 депутата, да видим как някакво правителство ще го вкара в затвора … – което аз му предрекох…”
Та на този етап желанието на Борисов все още може да се сбъдне, към днес 80-90 депутати са му в кърпа вързани. Но не се знае дали утре още ще бъде така. Упорствайки да стои на власт той работи срещу собствените си интереси. Но, както учеше Наполеон, не пречете на врага, когато греши. А Борисов определено греши, стискайки властта като умрял ябълка.
В това отношение някаква роля (или оправдание?) играят и коалиционните партньори, т. нар. патриоти. Ако си спомняте, когато се изготвяше коалиционното споразумение между ОП и ГЕРБ, Валери Симеонов настояваше за гаранции, че на Борисов няма да му хрумне едностранно да подаде оставката на кабинета и че това трябва да става само с одобрението на коалиционните партньори. И вероятно ги е получил под някаква форма. И затова именно Симеонов вече на два пъти „връща“ оставката на Борисов и съобщава, че кабинетът ще си довърши мандата. Патриотите са наясно, че абсолютно случайното им присъствие във властта никога няма да се повтори и в този смисъл нямат какво да губят. И, от друга страна, имат нужда от малко време да заличат дирите от завлаченото. Всъщност, този аргумент със сигурност е валиден и за Борисов. Спешното слизане от властта на едно толкова корумпирано управление носи много рискове.
Досега Борисов слизаше от властта подобно на легендарния Антей, колкото да се докосне до земята и да събере нови сили. Но знаеше, че ще се върне. А сега, уви, не е сигурно. Завръщането в Бояна на бяла кобила може да се отложи за неопределено време. Едноличното управление, което беше постигнал през последния си мандат, вече никога няма да се случи. Бих искал да кажа, че никога нито ГЕРБ, нито Борисов лично ще помиришат отново властта от близо, но животът ме е научил никога да не казвам никога…
През десетте години на управлението си Борисов натрупа огромен финансов ресурс. Нямам съмнение, че би могъл да купи изборите само с джобните си. Парите от едно шкафче имам предвид.
Ако ми позволите да се изразя метафорично, парите са за изборите това, което е маслото за френската кухня. Трите тайни на успешните избори са, първо пари; второ пари; трето пак пари.
Извън ефектните метафори, парите в изборите все пак не решават всичко. За оставането на власт на Борисов и ГЕРБ след един нов вот голямо значение ще имат два взаимосвързани фактора – мълчаливото мнозинство, хората, които не гласуват, и калинките на Борисов, администрацията – централна и по места. Това са стотици хиляди хора, които заедно със семействата и приятелите си, които с тяхна помощ са си облизали пръстите, вероятно надвишават милион. Имам наблюдения върху няколко случая как живее тази администрация. Ами добре живее и някак не според заплатата. Тези хора ще гласуват за собственото си добруване, нито за миг не се съмнявайте в това. Досега добруването им се олицетворяваше от Борисов. Ако партията събере сили и кураж да издигне нов лидер и да скрие банкрутиралия стар лидер, тези хора ще преосмислят извора на добруването си. Но прабългарският подход на Борисов да се огражда с нищожества, с тъпи кърджалийски п…и, до един, пардон, до една по-тъпи от лидера, поне в едно отношение ще му донесе успех.
Определението „прабългарски“ извличам от написаното от проф. Петър Мутафчиев: “Когато прабългарите виждали сред сънародниците си някой, който особено се отличава по талант и ум от останалите, казвали, че повече му прилича да служи на Бог и го обесвали на някое дърво. Така изпращали в отвъдното надарените.”
За честа на предците ни ще кажа, че не те са измислили този подход. Синдромът на високите макове – всичко което стърчи се реже – е познат още от дълбоката древност. Според Херодот този подход води началото си от съветите, които тиранът на Милет Трасибул дава на побратима си Периандър, тиран на Коринт (583 пр.н.е.) А според други източници идва от съветите, които Луций Тарквиний Горди, последният римски цар (до 510 пр. Хр.) дава на сина си. Но и в двата случая става дума за 2500 години преди Борисов. Той, разбира се, не е чел проф. Мутафчиев, за Херодот да не говорим. Тази „мъдрост“ явно носи в гените си. Може би шопите пък да не са печенеги, знам ли….
Отплеснах се.
ГЕРБ е в състояние, подобно на това на ДПС – един султан и равна и послушна безгласна маса. Мисля, че Борисов може спокойно да приложи измамата на Доган с почетното председателство. Да се оттегли уж от реалното ръководство, да сложи някое нищо начело на партията и да диктува от сенките. Той вече го е играл този цирк. Като кмет на София беше неформален лидер на ГЕРБ, а партията ръководеше формалният Цветанов. Е, чак нов Цветанов трудно ще намери, но посредствености бол.
Струва ми се, че нито за Борисов има бъдеще като лидер на ГЕРБ, нито за ГЕРБ има бъдеще с лидер като Борисов. Той е тотално компрометиран. Изтеклите записи, в чиято автентичност вече никой не се съмнява, показаха един завършен простак, един селски хитрец, който се прави на по-глупав отколкото е, един корумпиран политик, един циник и в буквалния, и в преносния смисъл. И предполагам, че западните му партньори са останали очаровани от признанието му как ги прави на идиоти.
И понеже се чуват много гласове, които с тревога питат какво ще дойде след Борисов, да не дойде Нинова, а преди това Радев да назначи едно служебно правителство, което да ни продаде на казаците, та и аз ще кажа популярния виц за двамата осъдени на смърт. Като ги карали към бесилото единият предложил да избягат. Пък другия му рекъл: Ама да не стане по-зле.
Заклевам се във всичките години, през които съм „гнил гърди“ по чинове и банки, заклевам се във всичките си дипломи, в целия си некратък житейски опит, че по-лошо от това няма как да стане. По-тъпо, по-корумпирано, по егоистично управление трудно може да си въобрази човек.
А колкото до страховете, че служебно правителство, назначено от Радев, ще ни продаде на Матушката, това са пълни глупости. Няма правителство, което да е направило толкова много за големите руски проекти у нас, колкото е направило това на Борисов.
Не бойте се братя! Дето викаше един бай Ванчо в ранния соц, мечките в гората, хайдуци зад бюрата, няма от какво да се страхувате. Освен от себе си, разбира се. “Може и да има звяр, може би самите ние…”
Точно така! Ние! Всеки от нас! Всеки, който с лека ръка посяга към бюлетината на кандидата с най-дългия лъжовник! Всеки, който оставя другите да направят неговия избор. Лекомисленото мнозинство, мълчаливото мнозинство, подкупното малцинство… За съжаление винаги те решават изборите.
И все пак! Сега имаме една важна задача. Да свалим простотията и корупцията от власт. За останалото ще мислим после!
