<ВЕСЕЛИНА СЕДЛАРСКА>
Демокрацията днес е като шивач без метър, като лекар без термометър, като моряк без компас, като първокласник без смартфон и като Бойко Борисов без Андрей Райчев. Математиката, този уж най-точен ориентир, се скара с демокрацията, това уж най-справедливо общество.
Австрия днес гласува за президент, защото сметката там се обърка от някакви 31 хиляди гласа. В САЩ броят наново гласовете в три щата. В Италия днес гласуват на референдум. Как така властта изведнъж обикна референдумите, че те започват да се провеждат навсякъде, дори и в България?
През 2009 година Дейвид Камерън употреби словосъчетанието Big society и то бе след него употребено толкова много пъти, че речникът „Уебстър“ го определи като дума на годината. “Big society“ се превежда като „широко общество“ и е политическо понятие за прехвърляне на голяма част от отговорностите по управлението върху местните общности и доброволци. Прагматичен предвестник на масово прилаганите сега референдуми, с които елитът прехвърля на народа отговорността за бъдещи грешки. Представителната демокрация се притесни от вземането на решения и потърси помощта на пряката демокрация – референдумите.
Само че и тук математиката се заинати. Допитването във Великобритания за излизане от Европейския съюз бе спечелено само с 2 процента „за“ над половината от гласовете. Референдумът в Унгария за това дали страната може да приема бежанци по квоти без одобрение от унгарския парламент бе загубен само с 2 процента под половината от дадените гласове. Българският референдум се препъна в 12 000 гласа.
Това, от което представителната демокрация се страхува, бе доказано от пряката демокрация – хората са разделени на две, обществата са разцепени, обединяваща цел липсва, общностите се съдират на две враждуващи парчета. Математиката тук е безсилна, защото водещо мнозинство няма. Има действие и противодействие, има равностойни по брой групи, които теглят въжето на общия живот в две различни посоки.
Така демокрацията извървя пътя до своя първообраз – пряката демокрация, символ на която са референдумите – но отново не изглежда демократична. Може би оттук нататък ще си спомним, че истинският първообраз на демокрацията е всъщност друг – не равното право на всички от демоса да гласуват кой да управлява, а равното право на всеки от демоса да управлява. В ония далечни времена се е решавало с жребий. Тъй като е демократично всеки да управлява, избирали са го с жребий. Човек не може да не се сети за това, докато гледа как се върти рулетката на връчването на мандатите тези дни в България и как жребият започва да изглежда по-точен от математиката.
