Весело е да се преминава па „Графа“, когато го ремонтират. Образователно някак. И социален антрополог да си, пак може да чуеш нечувана до този момент псувня, да попиташ от коя етнографска област идва и да си попълниш знанията. Но повече е весело. Един работник в количката, двама я бутат по релсите, цялата бригада се залива от смях. После иди казвай че следващата история не била действителен случай. Тя е от дело за трудова злополука на строителен обект:
„По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шестетажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж срещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта му бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.
Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака.“
Ние сме страната на поголовното строителство. Малка весела строителна държава. Всеки, който може да държи флекс или дрелка, е строител в почивните дни. Всеки, който може да държи тухла четворка, е строител в сивия сектор. Всеки, който има достатъчно връзки да спечели обществена поръчка, е строител, съфинансиран от фондовете на Европейския съюз. Друга част са заети с ремонтите на ремонтите и контрола на контрола. Останахме една шепа наблюдатели на готовите продукти и ако се съди по мненията ни, ние сме най-добрите строители, инженери, проектанти, архитекти.
Това според един социален антрополог било много хубаво. Софиянци, вика той, вече надмогват материалните причини за възмущението си, от естетическите се интересуват, вика, държат вече на красивото в градския пейзаж. Което си е направо извод, че ние сме приключили с материалната база на капитализма и вече сме на възвишеното ниво на надстройката на живота.
Много увъртяна наука е това социалната антропология, виж ти до какви неподозирани изводи води. Пък аз си мислех съвсем други неща по въпроса за настилките. Първо, софиянци не са станали естети, защото винаги са били. Откакто пък пътуват по различни държави и разбраха какво е тротоар, съвсем са наясно. Ако обръщат внимание на плочките пред „Св. Седмочисленици“ или на акулските силуети по „Граф Игнатиев“, то е колкото от накърнено чувство за естетика, толкова и заради това, че са наясно колко пари се дават за тези строежи и че резултатът не заслужава да е такъв. Даже повече етиката им е засегната, мисля, отколкото естетиката.
Китайците пък били казали, че когато наближава буря, някои строят стени, други вятърни мелници. Разбирай, по-умно е да се строят вятърни мелници. Точно пък те ще ни кажат, че е по-изгодно да се строят вятърни мелници, дето са построили Великата китайска стена. При нас този спор мина под знака на въпроса „Асфалт яде ли се?“ Не че не знаем, че не се яде асфалт, ядат се пари от обществени поръчки. Когато се завихри икономическата буря Бойко Борисов обясни, че магистралите са нашите вятърни мелници, защото по тях вятърът ще довее инвеститорите. Бурята мина, чакаме, нищо не довя вятърът.
Но животът продължава да се върти около строителството. Не беше ли строителен поводът за арестуването на кметицата на кв. „Младост“ и нейната заместничка? Тази жена не си падаше много по градежите и ето как случи на недоизграден клозет. А оня, дето искал да гради в „Младост“ вече гради. Нещо да не е ясно?
Собственикът на бившия хотел на ЦК на БКП „Рила“ в центъра на София ще строи 42-метрова 10-етажна сграда, свързана с него. Собственикът е Брендо. За едни други дейности Брендо е в неизвестност, но за строителство се появява – ето колко е важно строителството у нас, то прави нещата видими. Надяваме се да не даде апартамент да десетия етаж на министър Владислав Горанов, че там земетресенията се усещат, на по-нисък – може. Ще видим на кого ще даде апартамент, ще разберем кой е благословил това строителство.
А финландците решили да си построят библиотека по случай 100-годишнината на държавата. Не паметник, а библиотека, моля ви се. Това щяло да бъде подаръкът за най-образованата и най-щастливата нация в света. Сградата ще бъде за 10 хиляди посетители на ден и в нея ще има 100 000 книги, които роботи ще пренасят насам натам. Ще има тихи и шумни зони, музикални студия, студия за монтаж, 3D принтери и лагерни технологии, всичко напълно безплатно за достъп. Тия пък имат следната поговорка: „Всичко, което строим, накрая започва да строи нас.“ Нас какво ни строи – тоалетните в ареста? Причудливите паважи? Белене?
