Статия на Тони Филипов, д-р от май 2011 г.
В есето си «Смехът» Анри Бергсон пише: «Попитали един човек защо не плаче по време на някаква проповед, когато всички останали проливали сълзи, а той отвърнал: «Не съм от тази енория.» Много бих искал и аз да не бях от тази енория. И тогава много от нещата, които стават в нея, нямаше да ме натъжават, а щяха да ме разсмиват. Но, за съжаление, и ние сме енориаш тук и пасом на същия пастир…
«Уикилийкс» публикува грами на амбасадорите Байърли и Макълдауни, в които се потвърждава всичко, което у нас се шушукаше за Бойко: криминалното му минало (скандали с източване на гориво и нелегални сделки в комбина с Лукойл, контрабанда на метаамфетамини…), връзките и приятелството с Маджо и Пашата, «регентството» на «политическия брокер» Валентин Златев, свързването на банката на Бориславова с пране на пари… Американските представители рисуват един точен психопортрет на Борисов: балканските му тарикатлъци (хем подкрепя американските бази, хем в речите си демагогства срещу тях), безмерното му его («той жадува за международно внимание”), образованието и характера му (с “улично образование”, твърде повърхностен и “с малък диапазон на внимание, което му пречи да се задържа дълго на една тема”), нетърпимост към критиката („Журналистите споделят в частни разговори, че Борисов плаща в брой за позитивно отразяване и заплашва тези, които пишат негативно…”)
С две думи – портрет на една мутра и психопат. И без да щеш се питаш ние есенеска президент ли ще избираме, или капо ди тути капи… (По-точно ще е капо ди тути пипи, та да ни има и нас…)
Всичко това е било известно на Държавния департамент. И въпреки това мутрата получи американската подкрепа. Защото американците, това разбирам от тази и други грами, делят хората не на престъпници и честни граждани, а на проамерикански и антиамерикански настроени: „Егото на Борисов може да е най-силният ни лост за влияние върху него – той жадува за международно внимание и особено цени одобрението на САЩ. Ние трябва да продължим да вървим по тънката линия между това, да бъдем експлоатирани от пропагандистката машина на Борисов или да отблъснем един изключително популярен и видимо проамерикански политик, който вероятно ще бъде следващият български лидер.”
Тъжна история, а, братя, много тъжна?! Байърли обобщава нещата така: „Победата на Борисов ще е илюстрация за продължаващата българската политическа незрялост…”
Само за малко ще се отклоня. Гледам днес изследването на Мира Янова, според което, ако днес се проведат парламентарни избори, ГЕРБ би взела 51,66% от гласовете, Коалиция за България – 26%, Синята коалиция с 5,45%, „Атака“ с 4.84%. Та си мисля, че ако първият избор на Бойко е „политическа незрялост”, то вторият вероятно е вече политическа дебилност. Не ли?
Тези грами станаха и един чудесен тест и за свободата на словото. Публикувани са в «Новинар», «Сега» и «Дневник». «24 часа», Труд» и «Стандарт» са преценили, че обира в дома на Петър Стоянов е по-голяма новина и са пропуснали грамите. «Монитор» и «Телеграф» не беше нужно изобщо да ги проверявам – няма такава новина. В. «Атака» за всеки случай също е премълчал. И «Пари». Исках само да ви илюстрирам как може да четете 5-6 централни ежедневника и пак да пропуснете новината на деня.
И защо бе, глупаци я премълчавате?! Зер може да я скриете? Само се излагате. Всъщност, то пачавра леке не хваща…
Още секунда при бай Бергсон: «Цялата сериозност на живота идва от нашата свобода. Чувствата, които зреят у нас, страстите, които разжегваме у себе си, действията, за които взимаме решение, въздържаме се от тях, или извършваме – ето кое придава на живота неговия понякога драматичен и като цяло сериозен ход. Какво би било нужно, за да се превърне то в комедия? Би било нужно да си представим, че привидната свобода прикрива някаква игра на конци и че ние тук долу сме послушни марионетки…»
Хич не е трудно да си го представим! То е самата истина. Странното, че не ни става смешно.
В грамата пише още: „Жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов…” Което ме подсеща нещо.
На представянето на новата си книга „Течна дружба” Иво Инджев рекъл: „България е купена с парцалите от руското ядрено лоби. 10 милиона са разпределени през последните 4-5 месеца, за да се прокарат руските интереси… Това е срам и позор за България и за българската журналистика…”
10 милиона?! Баси ма…! Къде дремахме пак, бе! Ако вземеш един милион, след това спокойно вече можеш да бъдеш почтен журналист. Лично ние повече не щем. Защо само на непочтените предлагат пари, а на почтените никой не предлага? В крайна сметка разликата между едните и другите е въпрос само на сума. Не ли? Навремето попитах един банкер той корумпиран ли е. Каза: „Пробван съм до $100 000. Издържах. Друго не мога да кажа…” За да знаеш дали си почтен, трябва да те пробват…
Както и да е. Друго исках да кажа. Ако 10 млн. са раздадени на журналисти, представяте ли си колко ще се дадат на тези, от които зависи сключването на сделката? И аз не си представям. Върти ми се една цифра с девет търкалета. И понеже, нали вече знаете колко съм мнителен, та се сещам, че Цветелина купи Българо-американска кредитна банка. Щото такива пари не се прекарват с газка, а с транзакции. Но, от друга страна, ако минат през чужда банка, все някой ще се раздрънка…
Пък вчера „Новинар” писа: „Читалищните дейци въздигнаха премиера в “негово превъзходителство”. Не точно читалищните дейци, а само председателят им проф. Стоян Денчев. Та Денчев го представил като Негово превъзходителство Бойко Борисов и му подарил икона и амфора. А Бойко рекъл: „Нямаше нужда”. Прочетох всички вестници, за да разбера какво е имал предвид премиерът с това „Нямаше нужда”. В крайна сметка установих, че се отнася за подаръците. Нали знаете, българинът винаги така казва. Сигурно ви се е случвало да подадете 20 лв. на някой общински лемур, или катаджия… И той баре два пъти рече: “Ама, моля ви се, ама нямаше нужда…” И после засмуква стамболовката като гъдулка пет лева. И никога не връща това, от което е нямало нужда. Та и Бойко не го върнал. Обаче за начина, по който Стоян Денчев го титулувал, нищо не казал. Приел го като нормално.
Стоян Денчев, бивш депутат от ДПС и заместник на Илия Павлов в “Мултигруп”, в момента е ректор на Университета по библиотекознание и информационни технологии – УБИТ, казано накратко. УБИТ е бившето УБИТ – Училище по библиотекознание и информационни технологии. През септември 2010 г. по предложение на правителството, демек на Бойко, училището стана университет. А малко преди това, през март, Стоян Денчев, заедно с Митьо Гестапото, наградиха премиера Борисов с почетния знак „Стефан Стамболов” за принос към българската държавност… И той се размекна и ги направи Университет.
Пък вчера чета писмо на ректора на СУ до Дянков и от него разбирам, че в Съвета на настоятелите на СУ, редом до Боян Биолчев, са Петър Кънев, Иво Прокопиев и… Валентин Златев!
Помиярщина, пълна помиярщина, навсякъде!
Айде стига, че ми стана кафа…
