Статия на Стойко Тонев от 2013 г.
Част I. Заедност
„Ще ви разкрия истината за политиката… Ето как стоят нещата: „Мисля, че куклата вдясно споделя моите виждания.” „Струва ми се, че куклата вляво по ми харесва.” „Хей, чакай малко, там има някакъв тип, който държи и двете кукли.”
Бил Хикс
Лютви Доган, извинете, Местан вика, че ако имало съгласие за националните приоритети, те били готови да подкрепят следващото правителство, чието и да е то. Всички социологически изследвания, като изключим екзотичните резултати на Мира Радева, показват, че ще се наложи да подкрепят някой, на изборите няма да има безспорен фаворит. Ще ни управлява отново коалиция. Към момента възможни изглеждат две коалиции – около ГЕРБ и около БСП.
Втората, обаче, е малко вероятна. БСП още духа кашата… Сташинев едва ли е преглътнал подлия удар в гърба, който му нанесе агата с изказването си за порциите преди изборите през 2009 г. Изказване, което донесе на Борисов 20-30 допълнителни депутатски места. Естествено за сметка и на БСП. Малко по-късно, на конгреса на ДПС, агата рече: “Никога не съм си представял дори, че само с едно изкарано от контекста изречение ще променя парламентарния вот на други партии.” Като чу това, Станишев, който беше гост на конгреса, си сложи една от онези лимонени усмивки, които носеше в нощта на изборите… Не си е представял, ама друг път. Не просто си го е представял, но според нас дори го беше пазарил с Бойко. Такива услуги не се правят без да искаш. И освен това номерът беше проигран в партньорство с „Атака” на предишните избори. Тези юнаци добре знаят, че българинът се мобилизира да гласува най-вече воден от социален или национален ресантиман. Много рядко го водят подобаващи чувства.
Затова Доган нема-нема и каже „Бау-у-у” и простият народ припка я при Сидеров, я при Бойко. В своя грама, озаглавена по начин, който не оставяше съмнение колко наясно е с българския политически живот – “Изборите в България – боклуци на входа, боклуци на изхода” – бившият посланик на САЩ у нас Нанси Макълдауни беше написала, че ДПС и „Атака” са си „най-добрите врагове” – плашели взаимно електоратите си и си осигурявали висока активност.
Разбира се, Доган формално вече не коли кучето в ДПС. От друга страна Станишев се отказа да става премиер и пробутва Орешарски. Който пък каза по-миналата събота в „Панорама”, че нямало проблем в това, че парите на държавата седят в банката на ДПС”. Между другото, точно Орешарски беше човекът, който успя, макар и от втория път, да прокара сделката на Ирен Кръстева, с която се заменяха пет сгради на пъпа на София срещу терена до ИПК, където Станишев щеше да строи административен център. Но сделката беше толкова нагла, че Пеевски и Кръстева бяха принудени сами да се откажат от нея…
Искам да кажа, че и коалицията БСП-ДПС вече не изглежда толкова невъзможна. Но за ДПС тя е само за зор-заман и ще бъде използвана главно като плашило за Борисов, за да бъде по-отстъпчив.
Това, че Доган избута Лютви Местан за фронтмен на ДПС направи и коалицията ГЕРБ-ДПС по-обтекаема и по-приемлива за обществото. Доган е може би най-мразеният политик у нас. Лично аз определено се зарадвах, като разбрах, че агата ще подава оставка. Отдавна ми се щеше този канцерогенен за българската политика фактор да бъде отстранен. Поне тоя. Защото при него политическият цинизъм е ашладисан с етнически цинизъм, а това вече е страшно.
Оттеглянето му се налагаше най-малко по две причини. Ласкан десетилетия от журналистите като най-печеният политик, той се носи из политическото пространство надут като паун в размножителния период. Спрямо политика Борисов той продължи да се държи така, както преди години се беше държал с милиционера Борисов, който го молеше за още една звезда на пагона. Продължи да го гледа отвисоко и демонстративно да го подценява.
Сам изключителен честолюбец, Доган не умее да храни честолюбието на другите. Това стана причината да се смрази и с Тошо Тошев, което пък му донесе скандала с консултантския договор за 1.5 млн. Именно „Труд”, вестникът, който беше второто аз на Доган дълго време, изкара договора. Понеже Доган почна да се лигави и не искаше да обядва с главния редактор Тошев и да изслушва съображенията му за управлението на държавата. Тошо си го каза: „Г-н Сакскобургготски, а от известно време и г-н Доган отбягват “Труд”. Вече съм се отказал да ги търся за разговор, за съвет, ако щете, или просто да обменим мисли…”
На тях може би им е бил висок курсът на обмяната, но това не ги оправдава. А и Доган нямаше право да забравя как преди да се сприятелят с Тошо, „Труд” дълго време не сваляше мръсните гащи (извинете) на втората му жена от първа страница. Може би не очакваше от приятел, щото турците имат лаф: Ески дост, душман олмаз. Ама не и у нас.
Та и с Бойко така се държа. Може би си има основанията. Проф. Людмил Георгиев, който дълго легитимираше уж мултиетническия характер на ДПС, писа, че Бойко целунал ръка на Доган (буквално!), та да му тури тая пуста звездичка на генералския нагон (грешката е на поета Леонидов). Той каза и други страшни работи, които и аз съм си ги мислел, но не смеех да ги кажа… Как Доган и Сидеров си правели „периодични” срещи. Не знам, той да си отговаря.
От друга страна, дори и да можеха Бойко и Доган да преглътнат личните си чувства един към друг, тези чувства имат публична история. И обществото едва ли ще приеме лесно една нова прегръдка на довчерашните врагове. А с оттеглянето на Доган нещата се опростиха: ДПС се ръководи от нов човек, умерен, висококултурен, образован. И отгоре на всичко също агент, та и тук има приемственост…
Наши отговорни източници ни докладваха, че вече са постигнати договорки за съвместно управление на ГЕРБ и ДПС. С една дума вече били сгодени.
Доган и Бойко трудно можеха да мелят заедно, твърде различни са. По нищо не си приличат, освен по присъщото и на двама им коварство и бедни ценностни системи. Мисля си, че споделят и обща страст към богатството, голямото богатство. Допускам дори, че между тях в това отношение съществува съперничество, истинско парвенюшко състезание. Доган се похвали с милиони в зелено още в началото на демокрацията. После, покрай смъртта на Ахмед Емин, турският бизнесмен (далавераджия?) Бедри Шефик каза пред «24 часа», че Доган му поискал през Емин да прехвърли половината от собствеността на захарния си завод в Девня на негова офшорка. Та този Шефик каза, че Доган бил милиардер в евро. Във всеки случай, никой не се съмнява, че агата е много богат. Много мутренско е, замалко да кажа човешко, Бойко да се е амбицирал да стане и по-богат от него.
Та по това си приличат, по всичко друго са много различни.
Доган се има за философ и има влечение към елиптичните форми на езика. Докато Бойко говори на сложна смесица от социолекта на мутрите и простонародния български на крайните квартали. Но и Лютви не е от тия, които Бойко може да разбере без усилие. И той ги заплита едни словестни макрамета…
Винаги се дразня, когато величаят Доган като философ. Да, завършил е философия, бяхме в един випуск във факултета. Нема да забравя как във втори курс ни бяха пратили на бригада във Видин. Беряхме сини сливи. И докторът, който от малък си е трудолюбив, бичи по две норми. А през това време Меди Доганов и още един колега, сега професор, турили ръцете на гъза и по цял ден се разхождат под дърветата като Сократ и Платон. И дискутират висши философски материи… Та може някога да е бил философ, но сега бъбря простотии. На моменти се изразява направо като Иванчо Йотата. (“Вчера ми дадоха маслини от важна степен и с твърде способна цена.”) Помня как каза за “мисловната парадигма на времето”, което хвърли Философски факултет в дълбок потрес. Щото преведено на прост език мисловна парадигма значи мисловен начин на мислене… А то немисловен май нема. Философски напъни са „темпоритъма на интеграцията на агросектора”, “вертикална асиметрия”, “семантичното сканиране”, „екзестенциален момент…” „социалният вектор”, „заедност”… Абсолютни свежки. Обаче вършат работа пред електората на Доган, който ниже тутун и цъка с език: „Бу адама чок челеби!” (Тоя чиляк е много учен!)
Но все пак в съкровищницата на философската мисъл агата ще остане с изказването си пред конгреса на НДСВ: “Когато има разминаване между виртуалния и реалния статус на една партия, на прага се появява една предкризисна красавица, която недвусмислено поставя въпроса “Или, или”. Ние трябва да избираме или примиряването с безгрижието на дадения момент или мъжкото начало при управлението. В определено място и време съзнателно съм се подавал на изкушението на въпросната красавица, но с ясното намерение да я преодолея в себе си, без да се приемам насериозно за хищник, а при други случаи почти нежно, но и радикално, съм култивирал неразорани целини, за да поникнат нови рози, на чийто аромат впоследствие съм се уповавал”.
Анландън мъ? Друг път…
Най-точно определение за философа Доган даде поетът Ани Илков. Позовавайки се на френските теоретици Дельоз и Гатари, нарече философските напъни на агата “самостоятелното мислене на идиота…”
Та това е философът Доган. И като политик струва толкова.
To be continued…
За да поръчате книга 7 „Из делниците на един луд“ изпратете имейл на dr.tonyfilipov@abv.bg със следната информация: 1.Име и фамилия; 2.Телефон за връзка; 3.Офис на Еконт, който ви е най-удобен. Цената на книгата е 20лв.+цената на доставката.
