Преди две години точно по това време беше хакнат профилът му във Фейсбук. Не можа да си го върне. Съжаляваше за две неща. Много хора му пишеха за рождения ден и винаги отговаряше на всеки лично. Сега не можеше да направи нищо Имаше 5000 приятели. Бяха загубени и трябваше да започне наново. Изпращаше покани, приемаше покани. Но и си „водеше бележки“ за текст. „Този път ще проучвам на кого давам приятелство.“ Приемете бележките му с чувство за хумор. Аз гарантирам‚ че зад хумора може да се крие само обич.
Меги Тонева
Незавършен текст на Тони Филипов, д-р
На лов за приятели
Аз съм ейджист в прагматичния случай. Не се сприятелявам с възрастни хора. Макар че единствено силата над нас знае кой колко ще живее. В моя случай е възможно много дядки и бабки да ме надживеят. Но за всеки случай гледам да приемам все наборчета и поднаборчета. А на възрастните, които са пробили обсадата било с ум, било с ясна политическа позиция, мога да дам един важен съвет. Някъде из опциите на Фейсбук има една, която изисква да дадете напътствия какво става с профила ви след смъртта ви. Та вземете го това решение, да не си блъскат после опечалените главите и да припкат да ви затварят профила. И аз все се каня да го взема това решение и все отлагам.
Един още с приемането на приятелството ме емна. Не знам защо съм оставил у някои хора, отделни хора, за щастие много отделни хора, впечатлението, че съм на другия бряг (Да пази Господ на стари години!!!), но тоя ми написа: „Здравей, за какво мислиш?“ Първото нещо, дето си помислих, беше: „А, бе, не точно за теб!“ Но не му го казах, а любезно го изтрих с подопция повече да не ми се мярка.
Една госпожа пък ми желае приятелството. Разгледах ѝ профила. Вместо снимка, турила кучето си в анфас. Пък то едно грозно, озъбено, свирепо псе…“ И пет пъти повторила снимката. И друго няма. Е, викам си, аз, ако искам да си говоря с кучето ти, щях на него да стана приятел, не на теб! Родена госпожата 1950 г. Нормално.
Един американски колега викаше: Когато станеш на осемдесет години, вече си научил всичко. Въпросът обаче е как да го запомниш.“ Почваш да забравяш я какво, я кога, я с кого… (Най-често при мъжете – Аз тая съм я…) И като почнеш да ги омесваш… Някои хора цели биографии си написаха. Имали са дядо, ама той не е бил убит от комунистите, а по битови причини. При него „Аз тая съм я…“ не било само хвалба. Дето Бойко си пада по тънката част не е дошло от въздуха… И тоя дядо не е убит в затвора, а в царвичака край селото…
Често ми идват покани, дето съм им първи приятел. Първи не по близост, а по време и ред. Пък аз никак не обичам да съм първи. Само веднъж съм бил доволен от това, че съм първи. Иначе предпочитам да съм втори и трети. Първите рядко виждат хаир. А вторите си живеят на сянка.
Има и обратния случай. Пишат ми за приятелство хора, които имат доста приятели. И сред приятелите им откривам много уважавани от мен хора, които са и мои приятели. А в профила няма никой. Най-много едно цвете за профилна снимка и нищо друго. И тия уважавани приятели приели приятелството с тази цветарка, така ги наричам. Жени главно, но не бих казал, че е изключение да се срещат и мъже.
Има и едни дето са обиколили света и много държат да ни запознаят с посетените от тях места. Това Рим, Берлин, Токио… Пардон, това стана малко некоректно… Нека кажем Виена, Венеция, пирамидите, музея на любовта в Индия Мачу Пичу у Перу (цитат!) И изобщо на майна си в… И си мислят, че приятелите им са много щастливи от тяхното хойкане. Може и да има такива приятели, но аз поне не съм срещал.
Колкото до политическите причини, има два случая, в които проявявам снизходителност към кандидатите. Когато някой ми демонстрира любовта си към БСП (Такива от ДПС рядко ме безпокоят). Но разбера ли, че някой е комунист, проявявам снизхождение. Изтривам го без да го чета. На тия години се научих да ги познавам и по говора само. Жанет Пашалиева я приех, но, първо, тя само си вадеше хляба там, и, второ, приех приятелството ѝ след като Нинова я натири. Вторият случай на компромис е, когато някой е турил на профилната си снимка надписа „Оставка“. Десет години ровя почвата под краката на тези неграмотни и алчни крадци и затова толерирам протестиращите.
Като казвам, че ги подкрепям, не си мислете, че съм толкова глупав, че да не се сещам как ще се хапя по гъза за „Отровното трио“. Имам усещането, че адв. Генов е малко нещо плагиат. Веднъж даже се наложи да му направя деликатна забележка да краде от творчеството ни, но умерено. Защото човек не ражда интересни мисли всеки ден…
Както е казал Айнщайн, „хубавите мисли идват в главата на човека толкова рядко, че никак не е трудно да се запомнят.”
