Слуховете за затриването на християнска Европа може и да са силно преувеличени, но за сметка на това глупостта й е в пълен разцвет. Това ясно се вижда от следната новина, която първоначално сметнах за фалшива:
Полското правителство предложило да прибере от Франция паметник на папа Йоан Павел Втори, „за да го предпази от цензура“. Причината: френските власти постановили да бъде премахнат кръстът над монумента, който се издига на площад в градчето Плоермел, Бретан.
Нелепото в случая е, че паметникът е издигнат още през 2006 г. в чест на канонизирания за светец папа. Композицията е дарена от грузинския скулптор Зураб Церетели и представлява статуя на молещия се Йоан Павел ІІ под арка, върху която е поставен кръст. Едва през 2015 г. обаче будни граждани се сещат, че религията е отделена от държавата и сезират трибунала в Рен. През май същата година съдът излиза с решение за премахването на монумента. То пък се основава на закон от… 1905 г., забраняващ издигането на религиозни паметници на обществени места с изключение на музеи, гробища и места за молитва. След обжалване все пак се стига до по-милостивия вариант статуята да остане, като бъде свален единствено кръстът. И тъкмо той тези дни е потвърден от Държавния съвет на Франция.
Тъй като папата е от полски произход, реакцията на Полша е мигновена. В коментара си обаче премиерът Беата Шидло стига по-далеч: „Диктатът на политическата коректност, секуларизацията на държавата, налагат ценности, които са чужди на нашата културата и тероризират ежедневието на европейците.“ И е дълбоко права, доколкото срещу кръста не са роптаели мюсюлмани, а местни политически активисти, чиито подбуди уж да не се всявало напрежение ще сторят точно обратното.
Въпросът е: нарочно ли го правят или просто са си изначално гламави, особено след като се видя какъв скандал предизвика решението на търговска верига да цензурира снимките на църкви от Санторини? Но което и да е от двете, резултатът е един и същ – настръхване срещу имигрантите, гняв срещу хора, които по същество нямат нищо общо с похода срещу кръста. Понеже всяко действие, както знаем, има равно по големина и противоположно по посока противодействие, в малкото бретанско градче вече назрява конфликт.
Е, идеята за цензура в името на всеобщото добруване и разбирателство вероятно звучи като „Одата на радостта“ в ушите на новите политкоректковци. Предшествениците им хубавичко цензурираха езика, а тези вече посягат на паметници – обстоятелство, което хвърля достатъчно светлина що за стока е политическата коректност. Трябва да си наистина сляп, за да не видиш, че зад кашата от забрани, евфемизми, премахване на религиозни символи и въвеждане на безумни понятия от рода на „бременен човек“, не се крие някаква зловеща извратеност с тоталитарен привкус. Една криворазбрана либералност, която ражда отровни плодове, дори и да не става дума за умишлено търсена провокация. И ако утре нещо действително сложи кръст върху култура, традиции, ценности и изобщо върху нормалността, то това ще са именно операции в този дух. „Алтернативно умни“, дефинирани на езика на политическата коректност, а иначе казано – тъпи.
Каква горчива ирония, впрочем, че става дума за същия папа, който помогна за рухването на комунизма, противопоставяйки се на неговите груби методи…
