Политиката на Доналд Тръмп към Азия трябваше да даде решаващото, окончателно доказателство за необратимото оттегляне на САЩ от региона и от историческия си ангажимент към либералния глобален ред. Трябваше еднозначно да илюстрира неизбежния залез на хегемона, предпоставен от толкова шумните пророци на новия век. „Америка преди всичко“ се представяше като изолационистка стратегия, която бързо ще свие ангажиментите на страната към важни мега-региони като азиатския и ще институционализира новата геополитическа реалност на отслабена воля, ресурси и идеи за присъствие. Едностранното оттегляне на новата администрация от Транс-тихоокеанското партньорство (ТТП) бе единствено началото. Голямата обиколка на Доналд Тръмп обаче сериозно проблематизира това разбиране за случващото се и не приближава политическите реалности към тези предсказания. Американското оттегляне от Азия се отлага.
Вярно е, че самата реторика на сегашния президент дава немалко основания за подобни очаквания. Проблематизирането на съюзническите отношения със страни като Япония и южна Корея чрез поставяне под съмнение на тяхната готовност да инвестират достатъчно за сигурност изглеждаше сигурно. Агресивната реторика срещу търговските дефицити приличаше на прелюдия към остри икономически конфликти без да бъдат отчитани политическите отношения и десетилетията на общи действия в областта на политиката и сигурността. Липсата на задълбочен интерес към толкова ключов за страната регион притесняваше мнозина, а неговата сложност остро контрастираше с блиц коментарите от обиколките на кандидата за Белия дом. Самото оттегляне от ТТП бе мигновено и сякаш подсказваше нови действия в изолационистка посока. Много бързо обаче дойдоха знаците, че цялостно оттегляне от региона едва ли ще има. Ядрената програма и агресия на северна Корея бързо активизира администрацията и тя веднага бе принудена да потвърди своя дългосрочен ангажимент към регионалната сигурност. Препотвърдена бе и съюзническата връзка с ключови страни като Япония и южна Корея, без в нея да се появи изрична условност, както се очакваше. Бързо започнаха дискусии как да бъде компенсирано отсъствието на страната от ТТП.
12-дневното посещение на Доналд Тръмп, което е най-дългото на американски президент от повече от четвърт век, потвърждава прибързаността на песимистичните предсказания. Политическият език на препотвърждаване на съюзническите отношения бе еднозначен и изпрати в историята всякакви съмнения в тази посока. Стартира работата по нови двустранни икономически споразумения за свободна търговия, които не могат да заместят американското участие в ТТП, но със сигурност ще задълбочат бизнес присъствието на страната. Видим скок на сътрудничеството предстои във военната област, което бе потвърдено с нови договорки за закупуване на оръжия и повече съвместни операции. Добрите (засега) отношения с президента на Китай не са за сметка на съюзническите отношения на САЩ в региона, а дипломатичното приглушаване на темата за южно-китайско море единствено означава, че американската страна не желае да рекламира прекалено шумно нарастващото си присъствие там и засилването на съвместните действия със своите партньори и съюзници. Избирателите в самата Америка също са останали доволни от това, което чуха. Тръмп повтори критиката си към съществуващите търговски дефицити, договори нови инвестиции и търговски сделки и се върна с изгодни споразумения във военната област.
Отвъд тези конкретни действия бе очертана и новата концепция за присъствието на САЩ в широкия азиатски регион. Идеята за „отворен и свободен индо-тихоокеански регион“ бе отчетливо формулирана от Тръмп и придава нов контекст на американските действия. Понятието не е новост и е използвано преди, най-вече от Япония. В немалка степен идеята препотвърждава ключови елементи на „осовото изместване“ към Азия на Барак Обама, но все пак има известни нюанси. Едно от тях е много по-отчетливото позициониране на Индия в бъдещата система на отношения. Друго е изместването на икономическите отношения от многостранна към мрежова двустранна платформа с отделните страни. Трета е опита за подобряване на отношенията със страни, които бяха частично игнорирани от предходната администрация като Тайланд и Филипините. Разбира се, тепърва предлаганата идея трябва да бъде превърната в доктрина чрез траен ангажимент и последващи действия. Това е съществена въпросителна, защото отива доста отвъд реторическата активност и за нейното осъществяване ще са необходими усилията на всички институции, някои от които продължават да страдат от липса на посока и назначения на важни позиции.
Има и въпроси, по които досегашната американска активност оставя достатъчно трайно наследство, което може да бъде развито след края на мандата на сегашния президент на САЩ. Такъв е например случая с ТТП, което дълго време бе представяно като крайъгълен камък на дългосрочното развитие на региона с решаваща американска роля. Изборът на Доналд Тръмп дойде точно в началния момент на споразумението и той избра именно него, за да стартира изпълнението на предизборните си обещания. В първия си ден в Белия дом, Тръмп обяви оттеглянето на страната и мнозина побързаха да обявят края на либералната многостранна търговия и разпада на самия договор. Това обаче не се случи. Буквално преди дни, останалите 11 държави препотвърдиха своя ангажимент и промениха едва няколко изречения в текстовете на споразумението, както и неговото име. Промените са предимно в разпоредбите за интелектуалната собственост и механизмите за разрешаване на споровете с инвеститори. Запазва се есенцията, нивата на тарифите падат на нула за 95% от търгуваните стоки. По този начин се запазва цялостната нова търговска архитектура. Очевидно е, че 11-те не приемат поведението на сегашния американски президент като необратимо оттегляне на страната.
Много от приказките за „американски залез“ в Азия са елементарно повторение на модни тези или повърхностно знание за случващото се. Например, често се чува тезата за отсъствието на колективна организация за сигурност ала НАТО като ясен знак за безизходица и намаляване на влиянието на САЩ. Тук по-скоро става дума за мрежи от отношения, и то не само между Америка и отделни съюзници и партньори, но често и между самите тях. Пример тук е непрестанното задълбочаване на отношенията между Австралия и Япония, или пък между Япония и Индия. Подобни елементи могат да бъдат открити дори в традиционно трудните отношения между южна Корея и Япония. Друг пример е тройното партньорство между САЩ, Япония и Австралия. Има дори четворни формати в областта на сигурността и отбраната. След посещението на Тръмп е вече напълно очевиден и военния и политически ангажимент към програмите за укрепване на системите за сигурност на основните партньори и съюзници. Немалко въпросителни все пак остават. Няма баланс между отделните елементи на политиката на настоящата администрация, прекалено много се разчита на военния за сметка на останалите. Последствия от напускането на ТТП има и те отварят нови възможности за Китай. Не е ясно и в каква степен Тръмп и неговия екип ще осъществят реализирането на новата концепция за американско присъствие. Със сигурност обаче, оттегляне няма да има.
