Знам, че написаното ще ми донесе ругатни и омраза, но предпочитам да бъда честен, каквото и да ми струва това. Става дума за българския туризъм и по-специално за туристическата индустрия, която създава над 13% от БВП, но буквално е оставена на произвола на съдбата, без никаква сериозна стратегическа грижа от държавата. Това са средства, които индустрията буквално подарява на обществото за пенсии, детски надбавки, заплати на държавната администрация и други социални разходи и срещу всичко това туроператорите получават само нехайно безразличие и обиди от безхаберни журналисти.
От години българската туристическа индустрия се задъхва, работи под реалния си капацитет, особено с оглед на направените през последните години значителни инвестиции. Причината за това е ясна – индустрията получава по-малко, отколкото влага като ресурс, поради едно популистко и ненормално разбиране за истинската стойност на нещата, които потребителите на туристическия продукт получават.
За да се разбере същината на проблема, нека първо се върнем малко в историята на туризма в Европа. През XVIII век, когато в Англия се заражда морският туризъм и плажовете по източното крайбрежие на Острова се оживяват от първите плажуващи, на мода е била т.нар. climatotherapy или лечение чрез особеностите на климата. Водени от препоръки на лекари да сменят въздуха и средата, сред богатите англичани, германци, а по-късно и руснаци се налага практиката да прекарват зимните месеци сред мекия морски климат на Южна Франция, а по-късно и на други европейски курорти. Така се е появил модерният туризъм. Като отзвук от онези времена в някои френски курорти крайбрежната улица все още се нарича Boulevard des Anglais (булевардът на англичаните). Още тогава е било ясно, че морският въздух предпазва и лекува от туберкулоза, псориазис, витилиго, укрепва организма и имунната система и като цяло действа особено благоприятно върху изнежените организми на аристократите. Това е и същинската причина за появата на морските курорти в цяла Европа, а и по света. Развлекателните плажни атракции се появяват по-късно.
Морският въздух все още има своите благотворни въздействия и стотици, хиляди туристи посрещат утрото на морския бряг не просто да се насладят на красотата на изгрева, но и да вдишват здравословните йодни пари, за да си тръгнат след седмица или две с укрепнало здраве, заредени с енергия и вдъхновение. С което, нека го кажем открито, си спестяват огромни разходи за лечение в болници, за медицински процедури и медикаменти.
Тук естествено възниква и въпросът на кого е този въздух? Може ли в една правова и демократична държава, в която всички обществени дейности са хармонизирани от закони и определени регулации, дишането на морския въздух, който е безценен национален ресурс, да става безразборно и безконтролно? И ако досега е било възможно, редно ли е това безпринципно състояние на нещата да продължава?
Въздухът, който туристите дишат, не е ничий, също както и земята, хотелите, къщите за гости, брегът, скалите, плажовете не са ничии. Това е въздухът на местните общности, въздухът на созополчани, несебърци, поморийци, варненци. Защото, нека бъдем реалисти, туристите вдишват чист морски въздух, а издишват въглероден двуокис, който местните хора след това са принудени да дишат. И всичко това става безплатно. Честно ли е това? Справедливо ли е? Срамно е туристите, и това са само българите, да се оплакват, че летуването в българските курорти било скъпо и с лошо обслужване, че паркирането в буренясали канавки край плажовете било платено, че сянката била скъпа, че достъпът до някои плажове (не всички, за съжаление) бил ограничен и пр. капризи. Ами въздуха, господа, за въздуха, който дишате, нещо да кажете. Него кой ще го плаща? Сладкия и здравословен черноморски въздух, който вдишвате със или без йодни пари? За въздуха нещо плащате ли, или той е бадева?
Това безпринципно състояние на нещата трябва да се промени час по-скоро. Иначе българската туристическа индустрия е застрашена от катастрофа. Ако се подходи отговорно и управленски, ще се балансират интересите и рязко ще се повиши качеството на туристическата услуга. Клиентът има право да знае какво получава и за какво точно плаща. Тук бих добавил, че имаме уникален шанс поне в едно нещо да бъдем първи в света. Убеден съм, че модерните страни няма да се колебаят и ще последват нашия пример.
Как може да се постигне справедливост? Има начин и не е трудно, стига да има разбиране и политическа воля.
Не е трудно да се изчисли броят на вдишванията на човек в рамките на едно денонощие, както и средното количество въздух на едно вдишване. Ако човек прави приблизително по десет вдишвания в минута или 600 на час, то за денонощие вдишванията са около 14 400. На тази база не е трудно да се калкулира на някаква минимална цена вдишваният и издишван морски въздух от туристите и съответно да се таксува. Естествено, за активно спортуващите таксата ще е по-висока, защото дишат повече. Може да се помисли и за справедливо таксуване на някои други ситуации с учестено дишане. Администрирането на тези процедури е въпрос на допълнителни разпоредби. Таксуването може да става през общините, хотелите, мобилните оператори. Възможно е да се създадат и мобилни приложения за индивидуално отчитане на вдишванията и издишванията, което ще позволи и още по-прецизно таксуване. Това са въпроси на близкото бъдеще. Важно е като начало да се прегърне идеята, че нищо не е без пари и който диша – плаща. Докато диша.
