„Всичко придобито при нашите операции незабавно да се дели на четири части. Две, тоест половината, да си разпределя екипажът. Една четвърт да е за моите верни и храбри приятели. Последната четвърт ще получавам аз като капитан на кораба и ръководител на операциите!“
Това е цитат от дневника на пирата Балтазар Коса, по-известен като Страшилището на Средиземно море. В началото на ХV век, след едно корабокрушение, Коса се отказва от този рисков занаят и се захваща с друг – този на… Римски папа. Но Балтазар, вече Йоан ХХІІІ, продължава да се държи като разбойник и в църквата. Продава свещенически санове, върти търговия с индулгенции, занимава се с износ на оръжие. Впоследствие обвинението срещу него съдържа 72 точки и името му влиза в черната хроника на Ватикана. Дори е обявен за антипапа.
Впрочем в списъка на антипапите фигурират още 37 души, върху чието управление е лепнато клеймото „мрачно и позорно“. Зад паравана на вярата разни балтазаровци са вършели безобразия, без да им мигне окото, че на небето ще бъдат обложени и с данък добавена стойност заради сторените грехове. По тази причина въпросният параван често е заприличвал на походния олтар, „покрит изобилно с фалшива позлата, нещо характерно за светата църква“, зад който Швейк прислужваше на пияния фелдкурат Ото Кац да изтаралянка набързо една тържествена литургия.
Ами вижте само и каква е присъдата на епископите по делото на друг папа с името Йоан: „чудовище, лишено и от последната благодетел, която да изкупи многобройните му пороци“! И до днес се твърди, че епизодът с Йоан ХII (955 до 964 г.) е най-срамният в историята на папството, защото Ватиканът тогава е превърнат направо в публичен дом. Внук на проститутката Марозия, политическа блудница и могъща аристократка, а също и любовница, убийца, майка и баба на папи, той дава всичко от себе си за омаскаряването на Светия престол. По-малко от век по-късно обаче се появява сериозна конкуренция в лицето на Бенедикт ІХ. За най-младия папа, който заема престола едва на 12 години и успява да го продаде цели два пъти, антипапският историк Фердинанд Грегориовус пише: „Това момче е демон от Ада, животът му минава тъй гнусно и е толкова отвратителен, че аз изтръпвам, когато мисля за него”.
Но да не се връщаме чак толкова назад във времето, понеже и в по-нови дни положението не е единствено„цветя и рози“. През 2002 г. например Ватиканът беше разтърсен от скандал, предизвикан от филма на режисьора Джузепе Ферара „Банкерите на Господ“ – за връзките на Църквата с италианската наркомафия, корумпирани политици, търговци на оръжие, масони и шпиони. Разказвайки за мистериозната смърт на Роберто Калви – банкер на мафията, Ферара твърдеше, че папа Йоан-Павел II е получавал пари от съмнителни източници, за да финансира борбата срещу комунистическите правителства в Полша и Източна Европа. При неговия наследник Бенедикт ХVI пък избухна скандал с педофилите под расо, след като ирландският кардинал Шон Брейди призна, че е знаел имената на десетки такива, за които тайно е уведомявал Ватикана. Папата нареди проверка в опит за прочистване на католическата църква, давайки си вид на несведущ, но всичко това все пак се е случвало през последните 40 години. Включително пред очите на самия Бенедикт, който от 1977 г. беше архиепископ на Мюнхен-Фрайзинг.
Е, досега за следващия – Франциск, слава на Бога, не се е чуло нищо лошо, даже напротив – освен че „отвори“ Църквата към хората, към оскърбените и унизените, през юни 2014 г. той се опълчи на мафията и обяви членовете й за отлъчени от църквата. „Мафията е обладана от злото и презира общото благо“, каза папата, според когото „това зло трябва да бъде победено, прогонено“. Нещо повече, по време на посещение в Палермо през септември 2018 г., където почете паметта на свещеника Джузепе Пулизи, убит от Коза носта преди 25 години, Франциск обясни много ясно: „Не може да вярвате в Бог и да бъдете мафиот. Който е мафиот, не живее по християнски, защото с живота си богохулства. Мафиотското мото е „Ти не знаеш кой съм аз!“, християнското е „Имам нужда от теб“. Мафиотската заплаха е „Ще ми платиш”, християнската молитва е „Господи, помогни ми да обичам”. Затова казвам на мафиотите: Опомнете се! Спрете да мислите за себе си и за парите си, покайте се! Погребалният саван няма джобове, не можете да вземете материалните придобивки с вас!“.
Чудесно казано, но дано го е повторил и при посещението си в България, особено пред онзи, който му подари кисело мляко. Нещо ме кара да мисля обаче, че и да го е направил, антивластта, извинете, властта не си е взела бележка, доколкото броени часове след отпътуването му изплуваха поредните скандали:
Декларацията на министъра на земеделието Румен Порожанов, качена на сайта на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), е различна от документа, който той е подал, съобщи в. „Сега“. В резултат са скрити имотни сделки на неговата съпруга от 2017 г., но от земеделското министерство първоначално твърдяха, че нямат представа защо те не фигурират в електронното копие. Ден по-късно от комисията обясниха, че Порожанов сам е поискал да не се публикуват данните за жената, с която живеел на съпружески начала. При това положение той наистина има законово право да си спести тази информация и „електронната система на регистъра автоматизирано я заличава“, обясниха от КПКОНПИ. Само дето източници на БНТ същата вечер информираха, че министърът има граждански брак с Веска, вписана в графите за налични парични средства, за банкови влогове, за други доходи извън заеманата длъжност и за дялове в дружества.
Успоредно с това се оказа, че милионите за далаверите с къщите за гости и други нарушения по Програмата за развитие на селските райони (отново в ресора на Порожанов!), най-вероятно ще платят данъкоплатците. Разследване на Mediapool установи, че Методиката за налагане на санкции след плащане на проекти по програмата в периода 2007-2013 г. е отменена от тричленен състав на Върховния административен съд през декември 2018 г. И тъй като в средата на май решението има всички шансове да бъде потвърдено от петчленен състав на ВАС, това ще даде възможност на установените нарушители да си поискат парите от държавата в срок от една година след отмяната. „Дори нарушителите, чиито глоби са потвърдени окончателно от съда, ще получат възможност за преразглеждане на делата им поради настъпилите нови обстоятелства.“ Ясно защо: глобите продължават да се налагат по отменената методика, която „прилича на хвърчащ лист, качен на сайта на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ)“. Тя, освен всичко, е издадена от изпълнителния директор на фонда, какъвто се явява Порожанов от март 2011 г. до август 2013 г. и от ноември 2014 г. до февруари 2017 г., а не от министъра на земеделието, както е по закон. И за капак няма дата, нито е публикувана в Държавен вестник.
А ето и най-хубавото: депутатът Делян Пеевски, който не се явява на работа в парламента, но получава заплата, прекарва по-голямата част от работното си време в Дубай. Та по този повод гражданското движение БОЕЦ зададе резонния въпрос дали той има право да участва в предстоящите евроизбори, след като не живее в държава-членка на ЕС. В жалбата пред Централната избирателна комисия се цитира и интервю на Бойко Борисов пред Би Ти Ви от 2016 г., в което премиерът обявява: „Пеевски си отиде, Пеевски напуска страната“. ЦИК обаче каза, че няма основание да заличава кандидатурата му, а преди това ВАС отхвърли искането да се изискат справки от граничните власти, митниците, летище София, НСО и външното министерство на ОАЕ за пътуванията на депутата. За сметка на това от „Нова“, току-що сменила собствеността си, беше освободена Виктория Бехар, задето задала въпрос съществува ли обвързаност между въздесъщия Пеевски и телевизията, или да…
Дали папата е знаел в каква държава попада, щом така дружески си побъбри с пирата, пак извинете, премиера Борисов?! Но далеч по-неприятното е, че покрай него нашият Балтазар си направи чудна реклама, докато пасомите ще продължават да плащат за операциите на екипажа му под флага „Веселият Роджър“. Положението, с други думи, е „Йоан ХХIII“ и не му се вижда краят, понеже главните виновници нямат никакво намерение да се опомнят, да спрат да мислят за себе си и за парите си, камо ли да се покаят. Възползвайки се от общото благо, липсата на джобове в погребалния саван ни най-малко не ги притеснява; подигравайки се с всички ни, успешно сколасват да добутат държавата до антидържава. Еех, да беше жив Коса, как щеше да се почувства тъкмо в свои води, пребивавайки в България!
Но има надежда и по ирония тя отново е свързана с Йоан ХХIII: когато през 60-те години на миналия век Анджело Ронкали, бивш апостолически нунций в България, е избран за папа, той твърдо държи да бъде наречен именно така. Символичен акт, който завинаги зачерква разпасания Балтазар от историята на Римокатолическата църква. Да, имало го е този позор, имало го е онзи Йоан ХХIII, но той трябва да остане единствено в черните списъци на Ватикана – това е смисълът на избора, направен от Ронкали. А същото би трябвало с пълна сила да важи и за управлението на една окаяна държава.
Разбира се, може да звучи прекалено оптимистично, но не изглежда чак толкова невъзможно. И основателно папа Франциск призова управлението да положи усилия, така че „младите хора да могат да вложат техните свежи сили и да планират своето лично и семейно бъдеще, намирайки в Родината условията, които позволяват един достоен живот“. То че няма да положи усилия, е ясно, но младите наистина могат да го сторят. А защо не като за начало – с отлъчване на злото от политическия живот?
Факт е, и че много добро не се вижда, ама поне момчетата от Ада са съвършено разпознаваеми, до степен и италианските отлъчени вече да им свалят шапка. Не можаха последните да докарат работите дотам мафията да си има държава, още по-малко пък успяха да превърнат двете в синоними…
