Започна леко срамежливо, с инцидентни подмятания към ЕС, почти с разбиране от публиката, която така или иначе е свикнала с фоновата про-руска настройка на бившата комунистическа партия. Нейната измъчена и половинчата социал-демократизация отне много повече в сравнение с другите леви партии в централна и източна Европа. Когато БСП заговори за НАТО почти й се късаше сърцето, а приказките за ЕС бяха изричани с лекота без обаче никога да бъдат допълнени с убедени действия. Много хора знаеха, че това е тактическо отстъпление пред „обективната историческа ситуация“ и че рано или късно тя ще се промени. Сергей Станишев трябваше да бъде лицето на този временен исторически компромис, докато злополучният Михаил Миков постепенно обезсили и без това повърхностната принадлежност на БСП към новия европейски свят. Корнелия Нинова е обаче фигурата, която дълбоко и наглед необратимо прие реториката, а вече и отчетливите политически позиции на пълзящото отдалечаване от европейския интеграционен проект. Направи го с безпардонност, арогантност и опортюнизъм, изненадали мнозина, които просто ги приемаха като временен инструмент за вътрешно-партийно утвърждаване. Казано на езика на техния диалектически материализъм, количествените изменения доведоха до качествени такива. БСП е вече една завършена анти-европейска партия.
През последните няколко години движението на социалистите в анти-европейска посока е особено видимо и все по-необратимо. Сякаш руската анексия на Крим и цялостната руска мобилизация на Балканите просто активираха и без това дълбокото историческо нежелание за европеизация на страната. Реториката и тезите на Нинова и ко. започнаха да описват Европа в изцяло тъмни нюанси. БСП започна да припява вече изтърканата мелодия за „залеза на Европа“, нейната култура изведнъж стана гейска, икономиката й безперспективна, а цивилизацията й подложена на необратим разпад. Вместо съавтор на собствената ни модернизация, тя стана културен агресор и източник на нежелани норми и ограничения. Идеите за по-нататъшна интеграция изчезнаха от политическата реторика на бившата комунистическа партия. Тя започна да казва „не“ на всички по-амбициозни проекти и същински редуцира съюзът до кесия с жълтици, които и без това той ни дължи за нашите велики жертви по пътя към членството. Цялото политическо евро лустро ала Станишев бе заличено и в рамките на няколко години БСП заприлича и зазвуча като една от най-агресивните анти-европейски партии.
Тази цялостна промяна може да бъде открита в най-различни нейни позиции и идеи. В последния й политически документ, „Визия за Европа“, най-концентрирано това може да бъде видяно в отказа от подкрепа за интеграционния проект на Европа и преход към „Европа на нациите“. На практика, това означава блокиране на актуалните процеси на интеграция в ключови сфери като отбрана и сигурност, правосъдие и вътрешни работи, единен пазар, миграция и бежанци и т.н. БСП вече открито се противопостави срещу влизането на страната в еврозоната, което обрича страната на необратима икономическа изолация през идните десетилетия. Партията е де факто и срещу създаването на общоевропейски системи и политики за управление на имиграцията. За бързо развиващата се интеграция в областта на отбраната и сигурността пък няма да чуете и дума, защото това означава ускорено отдръпване от руското влияние. Няма да чуете и за енергийния съюз, който също би ударил руските интереси на „стария континент“. Под модернизация на армията БСП разбира само по-високи заплати и поддържане на руската техника без реална съвместимост с нашите съюзници в НАТО и ЕС. Разбира се, „столетницата“ е за вдигане на санкциите срещу Русия, така или иначе няма да чуете партията да каже нещо за анексирането на Крим и инвазията на Украйна. Погледнато по-цялостно, партията вече не просто не вижда необходимост от продължаваща интеграция, а открито си поставя за цел нейното задържане и дори разглобяване. В българския контекст, това не е просто евро-скептична, а анти-европейска позиция.
Този национал-социалистически микс е и неочакван подарък за ГЕРБ. Нинова вече веднъж помогна на партията на Борисов по време на предходните парламентарни избори. Нейната анти-европейска и анти-бизнес реторика стресна доста избиратели от големите градове и подариха няколко процента на сегашната управляваща партия. Сега тя разчита на две неща, за да не се повтори същата ситуация. На тежката имплозия и саморазруха на ГЕРБ и на националистическата добавка към анти-европейските приказки. Засега тази комбинация сближава електоралните позиции на двете големи партии, но далеч не гарантира успех на соц лидерката. Външно-политическото скатаване и реверанси към Москва станаха прекалено дразнещи, но Борисов през последните месеци отново хитро активира евро профила си. България се е отправила към членство в еврозоната и банковия съюз, а сделката за Ф-16, ако се случи, ще бъде сред най-значимите военни и външно-политически ходове на последното десетилетие. Управляващите дори заговориха за евентуални руски хибридни и кибер атаки около изборите през май, публично допуснаха руска намеса в убийството на Емилиян Гебрев. Цветан Цветанов еднозначно и непрестанно прави про-американски изказвания, говори за укрепване на НАТО и черноморските му сили. Въобще, ГЕРБ се събуди от външно-политическия си сън и се опитва да си върне про-европейската идентичност и език. Ще видим дали това ще му помогне на задаващите се избори за европейски Парламент.
БСП вече се е проваляла в управлението без европейска легитимност. Направи го веднага след като влязохме в ЕС и по време на злополучното управление на Пламен Орешарски. Очевидно мисли, че може да направи още един опит, при това с още по-агресивна анти реторика от предходни години. Сегашните европейски позиции на партията не просто са много по-близо до нейната история и избиратели, но и изглеждат по-завършени, техните говорители звучат по-убедително от евро-ентусиазираните им млади предшественици. БСП е отново себе си. Променена е и средата. В България вече на практика няма значима партия, за която европейската принадлежност да е естествена, ежедневна политическа реалност и ангажимент. В Европа е много по-лесно да намериш скептични съдружници, а винаги можеш да разчиташ на добре познатите й врагове на североизток. Самите българи са далеч по-склонни да живеят в света на повърхностните и често напълно измислени аргументи срещу съюза. БСП ще им даде шанс да се пренесат в тази измислена реалност. И вече съвсем не е сигурно, че мнозинството няма рано или късно да се изкуши да повярвя на фантазиите и откровените глупости. И доста по-странни неща са се случвали в политиката.
