Потокът от новини за имоти и политици няма да спре скоро, това е ясно от доста време. Цялата история сме я гледали и слушали много пъти и бъдещето няма да изглежда много по-различно от това, което става сега. Върнете лентата назад и ще се сетите за още доста случаи. Например, по времето на т.н. „цар“, във властта се изсипаха дузини парвенюта, селяни, различни категории мошеници, които бяха заети с това да капитализират достъпа до властта и купуват имоти в центъра на София. Един от т.н. „мандатоносители“ се купи огромен апартамент на улица „Оборище“ срещу Народната библиотека и го обяви за офис на нефункционираща партия. Друг се „тупна“ на „Попа“ след като за кратко бе областен управител на София. Вярно е, че сегашните по някаква неясна причина са решили да се струпат в „Изток“, може би стадното им партийно чувство ги кара да го правят, няма и особено значение. Така или иначе, несекващите вълни от нови и нови „политици“ не спират и няма съмнение, че една от първите им задачи винаги ще бъде да напазаруват имоти. При това по принципа на Мечо Пух, „колкото повече, толкова повече“.
Всъщност, имотните инвестиции напълно съответстват и на местната култура. Доста коментатори вече обърнаха внимание на това. Но не просто като манталитет, но и като икономическо мислене и среда. Ние нямаме развит капиталов пазар, а инвестициите на глобалните пазари изискват доста по-висока култура и разбиране. Някак си ми е трудно да си представя Цецка Цачева като борсов играч, макар че знае ли човек! Ние обичаме нещата, които могат да се пипнат, такъв ни е акъла и културата. Единственото по-изненадващо е избягването на къщите. Би могло да се предположи, че профилът на сегашния политик предполага повече интерес към тях. За апартаменти на по-бляскави имотни пазари, където не задават никакви въпроси като Дубай например, ще трябва да им осигурим още няколко години във властта. От тази гледна точка, всичко, което се случва е ужасно банално, не носи нищо ново и няма да спре в близко бъдеще.
По-любопитното този път е друго. И политици и коментатори се зачудиха критично защо хората са се вторачили толкова точно в апартаментите, а не в големи, мащабни неща, като кражбата АЕЦ „Белене“ или „КТБ“. Обясненията могат да бъдат най-различни. Най-очевидното е, че повечето хора изплащат имотите си цял живот, или поне десетилетия и няма как да не се впечатлят, когато довчерашни голтаци внезапно натрупват значими състояния и започват да пазаруват апартаменти като трошки на трета ръка. Не виждам защо някой би могъл да недоволства, че това прави впечатление или вбесява хората. Има обаче и друго обяснение. Политиците през последните години допълнително си „постелиха“ подобно недоволство, защото изкараха от политиката всичко, което има някаква връзка с идеи, управление, системни опити за промяна и т.н. Политици като Борисов обърнаха управлението в еднолично раздаване на нашите пари от кесия, която му виси на хълбока. Викаш пред министерски съвет, получаваш. Блокираш кръстовище, получаваш. Викаш по сутрешен блок, получаваш. Така вече изглежда българската политика, в нея няма нищо друго освен раздаване на пари, на протестиращи и приятели. Затова и няма нищо учудващо, че хората се фиксират върху теми като имотите.
Това ще бъде и предизборната кампания, но никой и не е очаквал нещо по-различно. Сега всеки път като си отвори устата Цветанов, другата страна ще му говори за апартаменти. Когато пък Йончева издума нещо, ще я засипят приказки за къщи, разследвания, мотори и т.н. Нинова ще отговаря за едни 30 милиона, Борисов за ремонтите, „Графа“, „Златен век“ и прочее. В подобна политическа кочина е ясно, че няма място за важни и съществени въпроси. Вече няма кой да ги задава, а все повече няма и кой да ги чува. Наесен пък ще слушаме основно за откраднати пари от ремонти, счупени плочки и грозни пътеки. И така ще си мине тази година, в кампании и безсмислени виканици. Пък в края на годината, някой от участниците може и да е спастрил за още някой апартамент. Няма как да не разберем….
