„Вие сте солта на земята. Но ако солта се обезсоли,
с какво ще се направи солена?”
(Мат. 5:13)
Старите римляни бяха казали, че името на човек е като поличба. Тоест, с него си идваш на този свят и то започва да управлява съдбата ти. И от съдбата и името си не можеш да избягаш. За кой ли път се сетих за това, докато прехвърлях речниците на балканските езици. Защото по нашите географски ширини имената и фамилиите са за общо ползване и не признават граници. Прехвърлят ги, намират си човека и се настаняват в съдбата му, независимо от народност и вяра. Сетих се пак за това по повод конфликта между разследващия журналист от „Нова телевизия” Васил Иванов и продуцента на новините в същата телевизия Дарина Сарелска. И докато със замислена усмивка търсех възможната етимология на фамилията „Сарелска”, отговорът дойде бързо. Най-логичното тълкуване я свързва с румънското „sare”, означаващо просто „сол”…
В последните години кулинарните канали, страници, издания настъпателно превзеха медиите. Така бе доведена до съвършено сливане онази пак наследена от древните мисъл, че хората искат основно хляб и зрелища. Само дето в случая хлябът и зрелището зрелищно се омесиха в един panetainment (panem – лат. Хляб). Нищо страшно на пръв поглед, само дето тази тенденция леко поизмести една друга, която доста притесняваше професионалните журналисти. Става дума за прословутия infotainment и тук няма нужда от речник, за да разберем, че да се информираш за ставащото в света край теб, развличайки се, беляза изцяло съвременния човек. И работата на журналистите…
Та, в целия този трендов микс от информация, развлечения и храна (в буквалния и преносен смисъл) представата за модерната медия и редакция като една кухня за бързо (и то много бързо) хранене е доста логична.
И щом метафората е готова и сготвена, то нека да видим какви ги върши главният готвач. Да, това е вездесъщият продуцент (някъде му викат главен редактор), който забърква внимателно рецептите, спуснати от рецептурника на собственика на медийния ресторант.
За сведение на несведущите, това може да изглежда смешно и странно, но само миналите през жегата на редакциите знаят, че реденето на телевизионните и радио новини, както и вестникарските страници наистина напомня готварска рецепта: „Вземаш три вътрешни новини и внимателно отстраняваш костилките им. Добавяш две настъргани на дребно международни информации, за да тушираш острия вкус. Овкусяваш обилно с криминална хроника и накрая заливаш полученото с чаена чаша захаросан културен сироп. Сервираш леко притоплено…”
В рецептурника на нашата традиционна (мейнстрийм) българска журналистическа кухня напоследък обаче нещо важно бавно и полека започва да изчезва. Казват, че не мерудията, а солта е онова, без която не може. А изчезващите вече стари готвачи от опушените стари редакции ще ви кажат с умора в гласа, че разследващата журналистика е солта на професията и земята. И не вярвайте на младите лъвове и лъвици –продуценти, че правят разследваща журналистика. Защото ви пробутват криминални сюжети, светски тайни и вътрешнополитически интриги, като с горда усмивка обясняват, че това точно е разследваща журналистика.
Не! Краткото и точно разбиране е, че разследващата журналистика показва единствено и само скритите и неизвестни действия на хора, облечени във власт. Власт изпълнителна, власт съдебна, власт законодателна. Другото са светски и криминални хроники и са от Лукавия.
Когато разследващите журналисти биват уволнявани или сами си тръгват от големите теливизии, радиостанции или вестници, става ясно едно. Общественото здраве е в опасност. Безсолният медиен буламач, сиропиран от изрусени водещи на сутрешни блокове и диетични публицистични формати е опасен за нашето здраве. На първо място за хората, които все още държат на журналистическата професия. А после за всички останали. Защото, цитатът от началото на този текст завършва така: „…Тя (обезсолената сол) вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците.”
