На градските хора сред управляващите не им е ясно какво представлява прасето за една селска къща. Трудно ще разберат, че едно прасе не е равно на 300 лв. А и тези 300 лева май не били точно за прасето, а по-скоро за кочината, за да се дезинфекцира дворът. А за селянина едно прасе е зимнина! Луканка, кървавица, пача, мас, пръжки, сланина… Нищичко не се изхвърля. И да се нахрани, и да замези. А тристатях лева хвръкват за нула време. Селяните, които периодично докарваме в столицата и ги курдисваме да коват законите, са наясно. Но на тях май им се струва непрестижно да са вещи по свинските работи и си траят. Поне оня левент, дето майка му го е изхранила с филии с мас, е длъжен да знае…
Но това са проблеми на последствията. Основният въпрос е защо се стигна до епидемията от АЧС. Отговорът е повече от банален – от управленско безхаберие. Една цяла година беше проспана с неефективни, да не кажа глупави мерки, които ни бяха представяни като способни да победят едва ли не и Еритиманския глиган, камо ли да пропуснат румънските диви прасета.
Министър Танева твърди с днешна дата: „Положението е изключително тежко, ние сме в тежка криза по отношение на африканската чума по свинете.“ Обаче: „Държавата не се провалила по отношение на мерките срещу разпространението на заразата… (Може и да сме се насрали, ама не сме се изложили!) В България правителството предприе всички възможни мерки за ограничаване на болестта, съгласно изискванията на компетентните европейски органи.“
Може, но скромно премълча повечето от тях. Това, което си спомняме, никак не прилича на „всички възможни“. Особено по отношение на дивите прасета, които се смятат за важен преносител и основен „резервоар“ на заразата.
Първата мярка, с която се похвали тогавашният министър на земеделието Порожанов, беше една оградка, която на височина беше колкото бебешка кошарка и изглеждаше почти толкова здрава. И тя трябваше да спре румънските глигани да не пренесат свинската чума!
Не знам дали има данни за способностите на глиганите в дисциплината висок скок, но гледах един клип, в който дивото прасе скочи поне метър и половина без засилка. (видеото виж тук)
А оградката на Порожанов е метър и десет. Глиганът стърчи над нея дори без да се надига „на пръсти“. Както написа на времето остроумен читател, тази оградка оставяше на глиганите само три възможности: да минат под нея, над нея, през нея. И трите варианта са еднакво възможни и вероятно са се случили реално. И беше много глупаво Борисов да се оправдава с румънските туристи, които идвали тук, ядели, хвърляли… И пренасяли чумата. Глупаво, невярно и предизвика дипломатически скандал.
Понеже и с просто око се виждаше, че така замислената оградка е афиф работа, Порожанов реши да я подсили със спираловидна режеща тел тип „Бруно“ по препоръка, която министрите направили на заседание на МС. Предложил го беше май министърът на културата Боил Банов.
Хубавото на оградата на Порожанов, която все едно не можеше да спре глиганите, беше в това, че излезе по-евтино от другата ограда, която не можа да спре мигрантите. Но можеше да бъде и още по евтина, ако вместо тел да се сложеше канап или ленен конец, а коловете да са дървени. Така, де, бутафорните работи се правят с бутафорни материали.
Втората мярка на земеделското министерство обещаваше да бъде още „„по-ефективна““ (двата ката кави не са грешка!) от първата. Северната ни граница трябваше да бъде напръскана с вълча урина. Прасетата умирали от страх от тая миризма. Подушвали и веднага правели кръгом към румънските гори. Е, всичко това е така до първия дъжд, разбира се…
Може да е имало и други мерки, но, както казах, правителството умело ги скри от обществеността.
Сега вече АЧС бавно но сигурна обхваща цялата страна. Само през вчерашния ден са намерени мъртви глигани в три различни области на страната: Смолянска, Шуменска и Великотърновска. Страната е пламнала и едва ли епидемията може да бъде ограничена.
Колко големи ще са последиците от нея за свиневъдството засега е трудно да се каже. Но и борбата с последиците изглежда се води по същия неадекватен начин. Отново всичко е подчинено на това да се усвоят едни пари. Разследване на Генка Шикерова показва как две фирми усвоили 30 млн. лв., като унищожили „рекордно“ количество животински трупове с подвижни инсинератори, чийто капацитет е в пъти по-нисък от този на екарисажите. Любопитна подробност е, че над дейността им не се упражнява никакъв контрол от БАБХ, тъй като за подвижните инсинератори нямало изискване да имат кантар. И се отчита едно към кесим. Да подминеш тази любезна покана за далавера се възприема от българския ум като грешно пренебрегване на удобен случай, като подигравка с даровете на късмета.
При това положение няма друго положение. Щетите от управлението на користното невежество ще откриваме с години напред във всички области на живота ни!
Джеферсън беше казал: „Аз съм много притеснен за моята родина, като имам предвид, че Бог е справедлив!”
Дано да не е чак толкова справедлив, защото…
