Януари 2017 г. След заболяване от варицела състоянието на едно петгодишно момче се влошава. То е прието в бургаската болница с тежки усложнения. Тъй като защитните сили на организма са паднали драстично, в левия му крак се развива септичен процес.
Животът на детето е в опасност, но изведнъж се случва чудо! По разпореждане на премиера Борисов (тогава в оставка) в Бургас е изпратен военен самолет, който да транспортира момченцето в столичния институт „Пирогов“. На борда на „Спартан“-а вече има екип от Военномедицинска академия, а в „Пирогов“ то е поето от водещи специалисти на спешната болница. Моментално е вкарано в противошокова зала, направени са му допълнителни прегледи и изследвания, лекарите успокояват: „Веднага започнахме ударно лечение“.
Забележителното в случая е, че до този обрат се стига след едно телефонно позвъняване. Известна журналистка се обажда на шефката на правителствения пресцентър и само след три минути премиерът разпорежда в Бургас да бъде изпратен хеликоптер. По-късно се взима решение от „Враждебна“ да отлети самолет, вероятно заради метеорологичните условия, но тъй или иначе детето е спасено.
Щастливата развръзка, с други думи, се дължи на поредица от щастливи случайности. Известната журналистка научава за драмата по някакви свои канали и, слава Богу, познава шефката на правителствения пресцентър. Шефката на правителствения пресцентър пък веднага докладва на премиера, който на секундата се разпорежда за транспортирането на детето в София. В същото време петгодишното момченце не е на домашно лечение, нито се намира в затънало под преспите село, а от няколко дни лежи със сепсис в голяма болница в голям български град.
Впрочем в същия ден, когато то е настанено в „Пирогов“, друго дете умира в друг голям български град – Русе. Става дума за едногодишния Дилян Христов, който страда от тумор на гръбначния стълб. Въпреки хирургичната намеса туморът прогресира, Дилян преминава и през тежки химиотерапии в трети голям български град – Пловдив. Накрая родителите просто взимат решение да си приберат детето в Русе и да го гледат в домашни условия, само на обезболяващи…
Ноември 2019 г. Тригодишният Александър боледува в София, столицата на България, а там, както би могло да се предположи от спасителната операция две години по-рано, той има шанс да бъде излекуван. Детето обаче няма този късмет, въпреки че не е болно от левкемия като 6-годишната Мими, която през юни почина заради забавено с два месеца лечение в ИСУЛ – забавяне, дължащо се на бюрократични неуредици между болницата и здравната каса.
Александър е просто с висока температура, когато родителите му го водят в СБАЛ по детски болести „Д-р Иван Митев“, където „ние сме направили всичко“, както обяснява впоследствие зам.-директорът д-р Димитър Калайков. Същото твърди и д-р Елена Георгиева, педиатър, която се оказва в центъра на трагичните събития в деня, когато семейството посещава болницата два пъти. Първият път – в девет часа сутринта, за да виси там два часа, без така и никой да прегледа Александър. Вторият път – след като семейството вече е ходило до клиника “Лозенец” и е било изпратено за лечение у дома, но влошеното му състояние налага повторно връщане в педиатричната болница. Там, според родителите, то чака във фоайето още два часа, след което най-сетне все пак е прието. Но толкова късно, че в резултат се налага момченцето да бъде транспортирано по спешност до „Пирогов”, където за съжаление не успяват да го спасят.
Разказът на родителите за това безумно разкарване съвсем естествено подклажда медийна клада. Развръзката е фатална, тъй че всякакви обяснения от страна на лекарите, още повече бездушните им или гневни изражения, са напълно неадекватни. Формалните уверения „Ние сме направили всичко“, „Няма никакво забавяне“, „Детето е прието навреме“, поднесени без грам съчувствие, направо вбесяват. Минавайки в кръгова отбрана с „Аз нямам претенции към родителите на детото, а към тези, които насаждат напрежение“ (началникът на клиника „Детски болести и детска неврология“ проф. Иван Литвиненко) и „За да го заведат на другия край на София, значи не е било чак толкова спешно“ (доц. Атанас Мангъров, който участва в проверката по случая), лекарите допълнително настройват срещу себе си. Никой не е в състояние да повярва, че „не системата уби Алекс, а заболяването“ (гореспомената д-р Елена Георгиева, която първоначално отпраща детето, а изведнъж в нейните уста то се превръща в „Алекс“). И дали все пак не става дума за некадърност и безотговорност, пита се т.нар. общественост, защото трескавото и на моменти чак агресивно замазване силно я дразни. С основание, след като от контраофанзивата някак излиза, че основната вина е на родителите, задето не са отишли в инфекциозната болница, или че те лъжат, понеже „детето е било в задоволително общо състояние“.
И така, лекарите са хвърлени на кладата, където да си обясняват колкото щат, че има скоротечни пневмонии, които водят до фатален край за часове. Самият факт, че Александър е обикалял между няколко болници, преди да почине, е напълно достатъчен да превърне експертните мнения в противно празнословие. Доколкото всеки от нас поне веднъж в живота си се е сблъсквал с непрофесионализъм и грубо отношение по болничните заведения, замесените в случая доктори предизвикват негодувание. Ясно е – шумът няма да затихне толкова бързо, все пак говорим за смъртта на дете и трябва да се разбере кой носи вината за нея.
Точно в този момент обаче се намесва премиерът Борисов, който дори не дочаква резултатите от лекарската проверка и разследването на прокуратурата. Решението му, ако това може да се нарече решение, е просто: той временно отстранява шефовете на трите болници, които са съпричастни към случая. „Потресен съм!“, заявява Борисов, след като се среща с родителите на Александър. „Иззети са рецепти, документи, защото сега мога да го кажа, защото записът вече е иззет – родителите са снимали буквално в какво състояние е детето. Те са снимали как се държат секретарките на шефовете на болниците. И просто съм потресен от това, и затова взех толкова резки решения.“
Премиерът, иначе казано, вече е намерил виновните и е издал присъда над тях, което прави на пух и прах уверението на педиатъра д-р Георгиева, че не системата е убила тригодишното момченце. Думите й и без това сериозно усъмняват, но след гневната реакция на Борисов губят стойност окончателно. Хората настръхват, и те дълбоко потресени, на светло започват да излизат нови и нови истории за лекарско безхаберие и отсъствие на елементарна емпатия от страна на съсловието. Малцина, уви, намират възмущението на премиера за крайно лицемерно, още по-лошото – за неуместен опит да си направи кризисен пиар.
Ех, ако можеше да спаси всички болни деца на България, като им изпрати самолети и отреди кой доктор да лекува и кой трябва да си ходи! Но не става така, знаем, не става с популистко следване на обществените настроения, а с обмислена държавна здравна политика. Работата на Борисов е тъкмо там, затова от него и от министъра на здравеопазването се очакват разумни решения за системата, а не потрес и възмущение. Премиерът „нито разбира, нито пък му пука, че подобни неконтролируеми изблици и еднолично налагане на правосъдие удрят единствено и само пациентите“, пише в. „Сега“, справедливо отбелязвайки, че случилото се с Александър е „поредното нагледно доказателство за отчайващата нужда от истинска детска болница – финансирана от държавата с достатъчно пари, легла и персонал“. По този въпрос обаче още няма решение, а обстоятелството, че СБАЛ „Д-р Иван Митев“ не разполага с добро интензивно отделение, умишлено се избутва на заден план.
Резултатът от това е известен: в УМБАЛ – Бургас петгодишно момче получава сепсис, но има късмет, че е откарано в „Пирогов“. Всичко опира до късмета, какъвто тригодишният Александър очевидно няма, нищо че е в София. Ако беше разбрал навреме за случващото се с него, премиерът сигурно щеше да направи всичко възможно да му помогне, но щом се налага височайша намеса, за да оцелее едно дете, явно проблемът не е толкова в болестта. Вярно, има нелечими болести, обаче има и напълно лечими, които завършват трагично по ред други причини. Не само заради лекарска немарливост, както се опитва да ни убеди министър-председателят, а и заради куп бюрократични недомислици, ограничена леглова база, ниско заплащане на труда, все по-западащо качество на професионалната подготовка и т.н.
На този фон потресът на Борисов не е нищо повече от признание за провал, но той, разбира се, не си дава сметка за това. Иначе щеше да бъде потресен и когато болницата в Ямбол затвори родилното си отделение за три месеца заради липсата на неонатолози и ражданията се пренасочиха към Сливен. Вероятно щеше да бъде потресен и през януари 2017 г., стига да се беше замислил как така едно дете е докарано до тежко състояние в държавна болница, та да се налага спешната му евакуация от големия ни морски град. Или когато прати самолет през 2010 г. и за актьора Христо Мутафчиев, който получи инсулт пак в Бургас и също беше транспортиран в София с правителствения „Фалкон“?
И тогава обаче Борисов не се замисли, особено над въпроса дали е необходимо да си популярно лице, че и виден почитател на премиера, за да ти помогнат. Напротив, порочната практика да се пускат в действие „връзки“, така характерна за соца, ни най-малко не го смути, колкото и към днешна дата да изглежда цинично. Затова и именно „Системата ни убива“, както пише върху тениските на онези майки, които дни наред протестираха и настояваха за оставката на вицепремиера Валери Симеонов, избран само преди дни за зам.-председател на Народното събрание…
Всъщност Симеонов би могъл да мине за олицетворение на въртенето в някакъв зловещ кръг, което е благополучно единствено за малцина по върховете, докато останалите се лутат и гласовете им потъват в пустиня. А най-отгоре ги озарява един самодържец, въобразил си, че е алфата и омегата на държавата, нейното начало и безкраен край. Е, понякога и клетниците, които я населяват, могат да получат помощ, но това, да потретя, се дължи на щастливи случайности, на рядък късмет. И пак добре, че някои наистина са късметлии, защото управление, което се изчерпва с премиерски пожелания от рода на „Важното е да сме живи и здрави!“, не просто не върши работа, а я забатачва. Казано по борисовски, то е шменти капели и пунта мара, тоест нещо фалшиво, привидно, измамно. Нещо като потреса му след срещата с родителите, чиято скръб използва, за да се изниже от собствената си отговорност, а сетне бодро отлетя с правителствения „Еърбъс“ за конгреса на ЕНП в Загреб. Разточителство, което направи впечатление в Хърватия, след като Себастиян Курц пътува в икономична класа, понеже „в момента не е никакъв“ – логично съждение, впрочем, когато на премиерския пост се гледа така, както се гледа тук.
Ясно е, че докато същото това тинтири-минтири се прави, че управлява, промяна е невъзможна. И здравеопазването ни ще си остане такова, каквото си е, и простите решения, които само усложняват ситуацията, ще продължават да се спускат от повелителя на „Еърбъс“-ите и „Спартан“-ите. И случаят „Александър“ след не повече от седмица ще отшуми, та не ми остава нищо друго, освен да се присъединя към призива на д-р Тони Филипов: „Бягайте, деца! Бягайте от тази страна на фалшиви герои и истински престъпници. Потърсете си друга родина! Слагайте една снимка на Бойко в джоба и като ви домъчнее, я изваждайте…“.
Така е: бягайте, деца, и то по-бързо бягайте. Едно забавяне може да се окаже фатално, а ние, вашите родители, доста се позабавихме. Не че имахме голям избор, нито пък сега имаме някакъв, но поне вие не чакайте. И се бойте, дори много се бойте от утрешния ден, изобщо не слушайте поета как ще ви нахрани с вяра. Тя, вярата в спасители, ни докара дотук, пак тя и ще ни довърши.
