Доскоро русофилското разбиране за културната и геополитическа идентичност на България бе следната: душата на Русия, разума на Запада. Това твърдение е втръснало от повторение, дори „десни“ политици често го повтарят, приемайки с лекота, че българската идентичност е исторически и същностно по-близо до руската, отколкото до европейската. Но тежкото изкривяване на историческия разказ, с който израстват поколения българи прави подобна версия достоверна и приемлива. Подобно разделение звучи успокояващо и за множеството привърженици на бившата компартия, на които се обяснява, че „евроатлантическата принадлежност“ е всъщност тактическа, плитка, без дълбоки корени в културата и историята на страната ни и в този смисъл лишена от бъдеще. Русофилското по същността си клише звучи удобно и за „народняшки“ партии като ГЕРБ, които се плъзгат по наличните нагласи и нямат грам желание да вървят срещу течението или да променят убеждения. Тези дни обаче Борисов размести описаното разделение и на практика го запрати изцяло в полето на Русия.
В интервю за швейцарски вестник, той директно заяви: „Изобщо не става дума за избор между Русия и Запада: България е ЕС, България е НАТО. Историята, културата, бизнесът и традициите са едно, но западната ориентация е решение, което ние сме взели категорично“. С един замах, българският премиер заличава дълбоките европейски връзки на страната, отменя ключови елементи на икономическата ни реалност, цялостния исторически и социален контекст на развитието ни. Според тези думи, ние сме вече руски не просто по силата на няколко исторически момента, а органично, в цяла поредица от основни елементи на битието и идентичността ни. Западният избор вече звучи ситуативен, по-скоро плод на даден момент, отколкото вкоренен в дълбоки и трайни основания. Разбира се, възможно е всичко това да бъде подминато като бръщолевене. Мнозина погледнаха така на тези думи, поредна канонада на отвързаната мисъл и език на все по-странно звучащия Борисов. Но подобна нагласа е грешна, най-малкото защото към думите вече има все повече действия, или по-точно бездействия.
Лидерът на ГЕРБ е в трайно състояние на западно снишаване. От руската анексия на Крим насам и непрестанно нарастващата ескалация в отношенията между Русия и Запада, той не е излизал от него, а сега започва и директно да завива на изток. Случаят „Скрипал“ и западната реакция срещу поредното използване на химическо оръжие от Башар Асад чудесно илюстрират новото му състояние. За да не заеме прозападна позиция, Борисов е готов до истерия да „страхува“ народонаселението с приказки за ядрена война, за преселение на народите, за ужаси невиждани, които ни дебнат зад ъгъла и които изискват толкова „баланс“ във външната политика, че всъщност с много приказки да стоим на едно място. Борисов не обелва и дума за „източната дипломация“ на президента Румен Радев, реалната модернизация на армията непрестанно се отлага, чуваме единствено клишета за българската принадлежност към ЕС и НАТО. Бавно, но съвсем осезаемо и Борисов прави „източен завой“, макар удобството на неговото послушание в ЕНП все още да маскира тази маневра.
И други неща са все по-натрапчиви в поведението на премиера. БСП и Радев отвориха цял фронт срещу Цветан Цветанов именно, поради неговите обвинения за про-руските им политически ходове. Въпреки това, Борисов си мълчи и така и не защитава своя заместник. Дори не скри раздразнението си от него, когато Цветанов се опита да тласне правителството към по-западна позиция около атаките в Сирия. Видно е, че той дори не се притеснява от постепенното разпадане на образа му на про-европейски наместник, който да спасява страната от про-руските подаръци на бившата комунистическа партия. Явно и на тази игра й наближава края. Което пък поставя в неудобна позиция уж про-европейските политици в ГЕРБ като Дончев, Бъчварова и самия Цветанов. Те ще трябва да решат дали наистина ще направят усилие да спрат източния завой на страната или просто ще си останат бездушни наблюдатели на „дрийм тийма“ на Решетников и компания, който удобно се е настанил от двете страни на булевард „Дондуков“.
