Българският премиер все по-често звучи като прогнозите за времето по нашите телевизионни канали. Естественото се представя като драматично, нормалната цикличност като катастрофична непредвидимост. От известно време при всяка възможност Борисов буквално бръщолеви по всякакви външно-политически въпроси и непрестанно обяснява за наближаващ апокалипсис. Вчера жертва му беше новия австрийски канцлер, който трябваше да изслуша „анализа“ на българския си колега, представляващ несвързана обиколка из света и различните конфликтни точки по него. Канонадата приключи с прогноза за война между НАТО-вски държави, каквато той очевидно припознава в сегашните търкания между Турция и Гърция по няколко теми. Възроди т.н. „ислямска държава“ в Сирия и сблъска необратимо всички участници в конфликта там. Очаквано подмина най-съществените за нас теми от вчерашния ден.
Първата бе, че след дълги разследвания САЩ обвиниха Русия в поредица от кибер атаки и разшириха санкциите срещу нея. Всъщност, обхвата на заключенията от продължителните анализи е доста по-широк и дори включва руски опит за контрол върху електропреносната мрежа на страната. Втората бе широката и остра реакция от страна на НАТО, Германия, Франция и САЩ на опита за убийство в Солзбъри на неудобен за Кремъл бивш разузнавач. А щом Борисов обича геополитическата мелодрама, можеше да обърне внимание на тяхната позиция, че това е първата атака с неврологично оръжие в Европа след Втората световна война. Но от него думи срещу Русия няма да чуете. Нищо че нейната агресия нараства с всеки изминал ден и започва да предизвиква все повече съвместни реакции на нашите съюзници. За сметка на това, докато върви тази тишина, неговият министър на отбраната планира да блокира модернизацията на армията чрез нова поредица от договори с „братушките“.
Европейските лидери обаче в момента нямат особен избор, ще трябва да ги слушат тези неща още почти три месеца. До приключването на българското председателство на Съвета на ЕС. След това самия Борисов ще се върне към по-обичайния си маниер на участие в различните срещи, с писане на смс-и. Премиерът сигурно си мисли, че рисувайки тези апокалиптични картини народът е силно впечатлен от неговата ключова роля за тяхното овладяване. Спокоен, мъдър лидер във времена на безпрецедентен риск и несекващи заплахи от всички посоки. Рейтингът му не подсказва това да е особено ефективно поведение, но явно и нуждата от нов само образ е фактор. Както и нуждата от заплашителен фон. Несигурен свят, стабилно правителство. Вълни от заплахи, вътрешен ред и спокойствие. Тази плоча не е нова и се върти от изборите насам. Явно ще е така, докато това правителство е на власт. Просто си запушете ушите или изключете звука.
От доста години Борисов всъщност има прекрасната възможност да направи много за стабилизирането на фланговете на страната. Но не го прави, защото това означава да разруши модела си на имитация на управление. Ако искаше да направи България по-сигурна, можеше да модернизира армията и да я направи достоен и функциониращ член на НАТО, да подкрепи най-радикалния вариант за европейска гранична полиция и прокуратура, да поиска помощ от Европол и другите служби за ефективно разследване на каналите по границите, да направи реформи, за да влезем в еврозоната и Шенген, да подкрепи промените, за да падне механизма за контрол и т.н. и т.н. Но това няма как да стане. Все едно Борисов изведнъж да престане да бъде Борисов. Затова и евтината търговия с катастрофичност е по-скоро банален опит да шашка народа, да го плаши с хаос, за да са все по-щастливи гражданите от малкото, което имат в разпадащото се ежедневие.
