Тези дни от подземието изпълзя един позабравен едър бизнесмен със съмнителна слава, който години наред държеше боклука на София – Румен Гайтански, по-известен с прякора си Вълка. Той притежаваше фирмите “Волф”, ДИТЦ и “Чистота” и чистеше София до идването на Борисов на кметския пост през 2005 г. Но нещо не се сработиха с Борисов и той се закани да му прекрати концесията. Ката ден излизаше по телевизора и ни обясняваше колко лош е Вълка: “Вие не разбирате ли, Вълка, Станишев и Доган са едно и също. Станишев не може да ми прости, че прекратих концесията с Вълка, и сега плаче.” Според кмета Доган рекъл на Станишев: “Плачи ти за Вълка, защото през Камен Костадинов (човек на Гайтански) много ни е явна връзката, видяха ни в ресторант как си папкаме.”
По-късно ще разберем, че поне за това Борисов не излъга. През октомври 2017 г. Доган и Вълка решиха да не крият повече близостта си и направиха, дето се вика, „coming out of the closet“. Регистрираха обща фирма – „Уотър-Витал“ ООД, в която и двамата са равноправни съсобственици и съуправители.
В крайна сметка до прекратяване на концесията не се стигна. Макар че в София се шушукаше под сурдинка, че и Вълка не бил против прекратяването. В концесионния договор, сключен от Софиянски, били допуснати по недоглеждане (намигам!), или друга някоя причина милионни левове компенсации в случай на едностранно прекратяване на концесията. Софиянски обичаше да залага големи неустойки. Например в концесионния договор на „Софийска вода“ неустойката беше 70 млн. лв. (35 млн. евро).
Под натиска на Борисов Вълка продаде трите дружества по чистотата на новосъздадената фирма “Новера” ЕАД, притежание на инвестиционен фонд “Екуест”. После се оказа, че “Новера” е просто вълк в нова кожа. “Духът на Вълка се е имплантирал в “Новера”, откри истината и Борисов с две години закъснение.
Истината казваше Достоевски, е достъпна само ретроспективно. В. „Капитал“ разкри, че ръководената от Стоян Мавродиев (ГЕРБ) Българска банка за развитие (ББР) е отпуснала кредит от 148.5 млн. лева на новосъздадената “Роудуей кънстракшънс”, фирма без никаква история, контролирана от Вълка. Целта на кредита е новата фирма на Вълка да купи друга негова регионална фирма с едва 13.6 млн. лв. оборот – “Пътстройинженеринг”. И не е нужно да се напъваме, за да се досетим, че тука има нещо много съмнително.
Всеизвестно е, че ББР беше създадена като насърчителна банка с идеята да подпомага малкия и среден бизнес. Вместо това тя раздава огромни кредите на олигарси като Георги Гергов, Делян Пеевски, братята Домусчиеви, Георги Самуилов и т.н. Наистина огромни! Кредитът на Гергов е 125 млн. лв. (64 млн. евро). А на Държавната консолидационна копания, която Пеевски държи през протежето си министър на икономиката Николов, а преди това през Лукарски, ББР е отпуснала 100 млн. кредит. По информация на Фрогнюз фирми, свързани пряко с Пеевски, са получили общо 160 млн. кредити.
Дали Мавродиев е решил на своя глава да даде кредит от 150 млн. на доскорошния враг на патрона му Борисов? Едва ли. Няма начин някой да получи 150 млн. зад гърба на Борисов.
В петък завърши конкурсът за шеф на БНТ. С гласовете на представителите на ГЕРБ в СЕМ беше избрано протежето на Пеевски Емил Кошлуков. С това Доган-Пеевски почти завършиха монопола си върху българските медии. Сега от този монопол се възползва и Борисов, но дали винаги ще е така?
И все по-ясно се очертава въпросът не станаха ли прекалено много отстъпките към „опозиционната“ ДПС? Не получават ли твърде голямо парче от баницата Доган и Пеевски? Борисов преглътна (беше принуден?) арогантната покупка на ТЕЦ-Варна. Затвори си очите за пристанището, което Доган ще гради. Отстъпи им националната телевизия без бой. Явно им е отстъпил и патронажа над ББР, след като банката си позволява тлъстия кредит на Вълка. А преди това им продаде „Булгартабак“, позволи им да превземат вестниците на Пъпката и Донев („24 часа“ и „Труд“), допусна фирмите на Пеевски да „спечелят“ обществени поръчки за милиарди. И още много неща могат да се кажат и всички те водят до един болезнен въпрос: още ли Борисов кара рейса?
