Дните след отминалите евро избори родиха най-бързия възможен аналитичен консенсус. Борисов на колела, който обикаля стоте национални инвестиционни обекта е неотразимата формула за печелене на избори. Всички го казват, медиите клакьори го повтарят почти ежедневно, както и придворните коментатори. Дори БСП го прие като официално обяснение за собствената загуба. Самият Борисов живна покрай това кампанийно хрумване. Клипчетата с неприкрит и преливащ ентусиазъм обикалят социалните медии и впечатляват най-вече с едно нещо – контрастът с тежката управленска досада, която само доскоро премиерът излъчваше. Толкова му хареса, че реши да направи обиколките нещо като перманентна предизборна кампания. До местните избори времето все ще е хубаво и като нищо той ще прекара повечето време в движение, с камера, на посещение в села и паланки, на всевъзможни обекти, инвестиции, ремонти. Неговият открит ентусиазъм директно кънти в контролираните медии и допълнително усилва увереността му в новата универсална електорална формула.
Мнозина обаче казват, че бъдещият провал е заченат в последния триумф. Отстраняването на Цветан Цветанов освежи кампанията на ГЕРБ, предложи разказ за партийно прочистване, за катарзис, за някакъв по-дълбок рестарт. Кой точно се хваща на тези приказки е отделен въпрос. Както обикновено и банално се случва в политиката, изведнъж довчерашният съюзник е днешното препятствие и пречка. По надлежния начин, Цветанов бе нахулен и изпратен в забвение. Бързата и убедителна победа на Борисов бе съответно не просто доказателство за политическа гениалност, а представена като работеща формула за бъдещето. Довчерашният втори бе представен като скучна организационна пчеличка, която просто е наглеждала кошера, човек с потури по селски панаири, чиято задача е да се прави ежедневно на „човек от народа“. Толкова. Важна е обаче единствено харизмата, кралят-слънце на колела, инвестиционният Батман, който прелита от един обект на друг. Останалото е подробност от организационния и политически пейзаж, той не е за политически виртуози, те имат да се занимават с далеч по-важни неща.
Подобна гледна точка обаче няма нищо общо не просто с елементарните постулати на политиката, но и с герберския захват върху местната реалност. Банално е описанието на ГЕРБ като партия-държава и всъщност разделението на труда между Борисов и Цветанов бе по тази линия. Единият правеше големите договорки и взимаше големите решения, докато вторият трябваше да изгради и поддържа фината механика и функционирането на партията-държава. И народните танци с потури са само куриозна картинка на всичко това. Зад тях бе същинската работа на бившия втори – рекрутиране и инсталиране на хора на различни позиции, изграждане и поддържане на местни мрежи от подкрепа сред бизнеса и местните общности, балансиране на различни интереси на по-ниски нива, разрешаване на конфликти, свързани с най-различни елементи на политическото и административно ежедневие и доста други неща, за които всички се досещаме. Това е реалната ежедневна работа по поддържане на партията-държава. Именно тя крепи откритата и имплицитна подкрепа за ГЕРБ, без тази работа и най-малкият усет за задаващ се финал буквално ще срине наглед устойчивата конструкция. Борисов не просто няма да се заеме с тази работа, той не иска и не може да го направи.
Така че, всъщност на сегашния премиер му трябва втори Цветанов и не е ясно, че такъв е на разположение в момента. Ежедневната поддръжка на тази конструкция не е работа за интелектуалци или пък за сприхави его-маниаци, профилът е специфичен. Поне на пръв поглед, не е очевидно, че Борисов съзнава всичко това и идните седмици ще покажат дали това наистина е така. Местните избори изглеждат прекалено скоро, за да бъде разклатена партийната структура и инерцията сигурно ще им е достатъчна. Трагикомичната БСП допълнително помага в това отношение. Но дългосрочно, ако ГЕРБ иска да продължи да бъде това, което е до момента ще трябва да си намерят нов организационен човек. Прелитането с хеликоптер над главите на местните няма да е достатъчно, нито пък разходките с джипа. Именно затова последният успех може съвсем спокойно да се окаже прелюдия към бъдещия провал. Самоуверен в успеха, просто приемаш моментното за вечно. Докато внезапно разбереш неговата ефимерност.
