В българския политически живот се наблюдава странна закономерност: всеки и всичко, което изглежда просто, се оказва сложно, докато сложното в крайна сметка се свежда до просто. Това се отнася и за двамата участници в този непряк диалог – Корнелия Нинова и Бойко Борисов. Накратко спорът се свежда до следните твърдения: Борисов заявява, че е издигнал кандидатурата на Цецка Цачева за президент, за да загуби ГЕРБ изборите в името на демократичното разпределение на властта в страната, а Нинова смята, че нищо такова няма, ами егото на Борисов не може да преживее загубата и си измисля легенди, без да си дава сметка, че по този начин обижда всички наред, като се почне със самата Цецка Цачева и се свърши с целокупния български народ.
И двете изявления са бяла лъжа, тоест истина, но не цялата истина. Никой не се съмнява в размера на егото на Бойко Борисов и в това, че той преживя тежко поражението на президентските избори. Само че да ги съживява ни в клин, ни в ръкав толкова месеци по-късно, очевидно се дължи на нещо по-дразнещо го от юлските горещини. Защо отново, защо сега и защо изобщо Борисов се връща към своята загуба, която иска да представи като своя тайна победа?
Прословутото его на Борисов затова е прословуто, защото работи предварително, никога след събитията. В навечерието на президентските избори Бойко Борисов имаше два кахъра. Първият: Кого да предложи за президент, така че ако го изберат, да не го засенчи? Вторият: Кого да предложи за президент, така че ако не го изберат, да му поднесе на тепсия предсрочни избори, които ще удължат премиерстването му? Но и едновременно с това да не му се разсърди. И дума да не продума напреко. А да продължава да му изпълнява волята безпрекословно. Кого? Вие да виждате някой по-подходящ за целта от Цецка Цачева? Томислав Дончев може би щеше да спечели президентските избори – дотук добре, но пък можеше да засенчи Борисов. ГЕРБ нямаше толкова много варианти, колкото се правеше, че има. И само Цецка Цачева се оказа толкова еластична, че покри всички изисквания на егото на Бойко Борисов при всички възможни варианти. Единствено бюлетината с името на Цецка Цачева имаше два печеливши края. Това е то егото ти да е прословуто – да може да предвижда, да успява да печели и при загуба, да ти осигурява полза при всяко положение.
Цачева донесе на Борисов изгода номер две – загубата й стана повод за оставка на правителството, за предсрочни избори и съответно за удължаване на мандата на Борисов като премиер. Какво не му дава мира на Борисов, та в разгара на лятото се върна към този епизод от миналата есен: „Загубихме президентските избори, защото не искахме да ги спечелим. Много е важно за демокрацията да има ясно разграничение на властите. Когато една партия, колкото и да е добра и демократична, е спечелила и президентската, и парламентарната, и изпълнителната и местната власт, това не е добре за демокрацията“. Да речеш, че не е вярно, вярно е. Половината желание на Борисов беше изборите да се спечелят от по-слаб от него кандидат, другата половина беше да ги загуби, за да спечели следващите парламентарни. Какво при това сбъднато желание не дава мира на премиера и го кара да се връща отново и отново в миналата година? И защо точно сега?
Права е лидерката на БСП Корнелия Нинова – отговорът на този въпрос трябва да се търси при егото на Бойко Борисов, само че верният отговор се намира на по-различно място от това, което посочи Нинова. Не старата рана превързва Борисов с това изявление. Както вече казахме, неговото его е затова прословуто, защото умее да предвижда бъдещи рани. И да ги профилактира. А това, което се задава откъм бъдещето е много, много застрашително за Борисов – президентът хем не е от неговата партия, хем е на път да го засенчи. Ако се вярва на рейтингите, това вече се е случило. Във всички измервания на популярността на институциите през тази година президентството води.
Бойко Борисов не е сред захласнатите по социологически резултати. Хора като него си имат собствена социология и той самият неведнъж го е казвал. Той се ориентира по инстинкт, по интуиция, по детайли и по думи, които са встрани от анкетните карти и социологическите диаграми.
Ние много често не успяваме да се ориентираме в дебрите на българското политическо мислене, защото не си даваме сметка за двете неща – че там всичко е лично и че нещата са на много по-ниско равнище, отколкото предполагаме. Уж знаем, че на високо у нас са често хора с манталитет от ниските етажи на знанието и съзнанието, но чак толкова ниски равнища не допускаме. Някак не ни идва наум, че реплика, в която са забъркани всички основни понятия от демокрацията, като „избори“, „разделение на властите“ и т.н., произхожда от далеч по-прозаична, чак неудобна за споменаване дилема като „анцуга срещу потника“.
Ето, казахме го, колкото и срамно да звучи. На вас ви звучи срамно. Само че представете си, че сте як батка, който е решил да покаже, че макар и да ходи с анцуг и помпа мускули, и той душа носи и тази душа се умилява пред магнолии. Да съчетаваш скандалното с възвишеното, грубостта с нежността, лириката с трилъра, перченето със смирението, заканите с умиленията, наказанията с щедростта, суджука с кръвното и т.н. други несъвместимости е патент на Бойко Борисов. Те са почвата, в която така буйно расте и дава плодове неговият популизъм. Те са причините за неговите потъвания, но и ресурсът за неговите изплувания. Те са общо взето всичкото му.
И ето го това всичко, застрашено от човек, който се осмелява да се покаже не просто по анцуг, а с цял кат дрехи (че и обувки!) по-малко. Кажи-речи по организъм. Това вече е застрашително. Социологическите мерения може да лъжат, но снимката не лъже – тук съчетанието от мускули и семейно щастие, босота и благотворителност, потник и деца от народа е с една стъпка по-напред, че и по-интересно като съчетание за нападение от разни интелектуалстващи, които само разпалват страстта за защита и почит от народонаселението. В процентите Бойко Борисов може и да се съмнява, но тук той черно на бяло вижда и може да прецени, че е надцакан. Вие не вярвате, че нещата е възможно да са толкова прости?! По-добре повярвайте – точно толкова прости са тези хо…, неща. Тези двамата няма да тръгнат да се състезават с програми, идеи и каузи, защото кой се интересува от програми, идеи и каузи, но състезателят с потник винаги ще е една крачка пред състезателя с анцуг. То някак и с международната им ориентация се свързва – потникът на Путин, анцугът на Рейгън.
Какво можеш да направиш с един човек, който е тръгнал да те изпреварва? Можеш да се сбиеш, а можеш и да се отъркаш о рейтинга му. Това е думата, Нинова, не е красива, но е тази: Бойко Борисов не лиже раната си от загубените през есента президентски избори, той се отърква в рейтинга на президентството, като казва, че има заслуга за него – и то каква заслуга, постигната с примирение, с жертвоготовност, на която са способни само най-силните.
Още една причина има Борисов да си припише заслуги за избора на президент. Малко взе да му натежава международната служба. В Европа е хвален и харесван, но това е опасно за престижа му в България. Балансът взе да става критичен. Той за света ли мисли или за „клета майка България“? Разбира се, че мисли и за България – след като е загубил нарочно президентските избори в името на България…
У нас никога простото не е съвсем просто и сложното е по-скоро просто. В този случай е по-сложно, отколкото си го обяснява Корнелия Нинова, и по-просто, отколкото го заявява Бойко Борисов.
