По случай Хелоуин кметът на Елин Пелин се маскирал като будител и пуснал в сайта на общината „ПОЗДАРВИТЕЛЕН АДРЕС ОТ ДОЦ. ИВАЙЛО СИЕОНОВ ПО ПОВОД ДЕНЯ НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ“…
Шегувам се, разбира се, защото кметът е сериозен човек и тачи народните традиции! Преди две години доцентът дори забрани празнуването на Хелоуин в града с обяснението: „Ние като народ векове наред не сме се пречупвали. Сега всичко, за което са изстрадали будителите, се обезличава… Хелоуин няма място в читалищата и училищата. Ако от дете имаш слабост към чуждопоклоничество, то ще ти остане за цял живот. Всеки ден в учебните заведения в общината занятията започват с химна и физзарядка!“
Не вярвам да лъже, доколкото ясно се вижда, че на физзарядката в Елин Пелин действително здравата се набляга. Най-вероятно за сметка на часовете по български език, понеже само в заглавието на „поздарвителния“ адрес грешките са две. Сбъркано е даже името на кмета, което ще рече, че е паднало голямо бързане „Сиеонов“ да бъде представен като върл противник на чуждопоклонничеството, съответно – пръв родолюбец.
Пак с тази възвишена цел, впрочем, навръх Деня на будителите в Елин Пелин е организирано и факелно шествие, на което учениците ще дефилират с любимата си книга в ръка. Защо не с гирички, топки, ленти и дискове – един Господ знае, но пък хубавото е, че ще присъстват… мажоретки. И това е най-смешното, тъй като доцентът градоначалник очевидно не знае, че въпросната традиция води началото си от Щатите, по-специално от 1877 година, когато бейзболният отбор на университета Принстън се сдобива със състав от скандиращи за подкрепа момичета…
Аз обаче се досещам защо не го знае – беше зает да брани общината от нашествието на чужденци в лицето на сирийско семейство със статут на бежанци. Докато кметът разправяше как няма да допусне някой „да нарушава мира на моите съграждани“, един от тези съграждани се закани да покръсти сирийците „в гьола, надолу с главите“. Изобщо така я пазеха тази българщина, така трепереха над нея, че семейство Джабер два месеца стоя без лични документи и сигурно сто пъти прокле решението си да се довлече чак дотук, в тачещата будителите община Елин Пелин. От уплах да не дойдат след тях „млади и здрави мъже, които са държали оръжие и знаят какво е смърт“, доц. „Сиеонов“ дори пропусна да забележи, че на територията на града има съмнителен хоспис за възрастни хора. Съмнителен, да не кажа и по-силна дума, защото броят на смъртните случаи оставяше впечатлението, че там се е водила война…
А иначе в редактирания вече поздравителен адрес кметът се е изказал за „вярата си в духовните ценности, морала и доброто“. Но и как да не вярва човекът в доброто, след като продължава да е на поста си, въпреки разразилия се скандал при встъпването му в длъжност? Да припомня: към момента на обявяването на изборните резултати в общината Ивайло Симеонов е управител и едноличен собственик на капитала на ЕООД, независимо че законът категорично му забранява извършването на търговска дейност. Нещо повече, той встъпва в длъжност на 13 ноември 2015 г., а прехвърля дяловете в дружеството чак на 28 декември, т.е. повече от месец след законоустановения срок. За да прикрие това нарушение, Симеонов внася в Търговския регистър документи, които най-вероятно са фалшиви, като данните за това са предоставени от прокуратурата и ДАНС на председателя на общинския съвет и на общинската избирателна комисия. Новоизбраният кмет обаче не е отстранен от длъжност, някъде потъва и собственото му обвинение, че подалият сигнала за нарушението негов бивш съветник го е изнудвал за 1 милион евро. За сметка на това излизат публикации как самият той се фука, че е масон, което му позволява да контролира прокуратурата…
Но не, не се заяждам по някакви лични подбуди, ами ми е жал за будителите. Те, горките, най-много патят от такива защитници, които по същество са техни опровержения. Направо да ги намрази човек покрай мажоретките на „българщината“, да му стане противно от тоя лицемерен маскарад! Или най-малкото да отправи една гореща молитва към Вси светии да преустановят проявите на почит с „физзарядка“, която ги превръща не в друго, а в злочеста пародия и гавра с паметта.
