Тони Филипов, д-р**
(Статията е публикувана във в. Ретро през август 2013г.)
Ако у нас се разкешваха толкова пари, колкото си въобразява масовото необразовано съзнание, ние трябваше да сме задминали Лихтенщайн. Тоя платен, оня платен… Това в България, дето всички толкова мразим да плащаме…
Слава Богу, позатихват инсинуациите за платените протестиращи. Така де, нелогично е някой да плаща толкова дълго на толкова хора без видим резултат. Такъв инат може да е само безплатен. Атаката се пренесе към говорителите на протеста. Те били щедро платени от западни спонсори и затова подклаждали протестите срещу законното правителство. Яростна кампания се вихри из медиите. Първично неграмотни хора громят доказани експерти.*** Неологизмът „соросоид” се превръща в ненаситна ламя, която заплашва да погълне всеки, който стъпи на територията на протеста. Принципният спор се изражда в личностно оклеветяване…
Антоанета Цонева взела еди какви си пари от еди коя си фондация, Антон Генов взел…, еди кой си взел… Не ги познавам лично тези хора, но като всеки четящ човек знам, че до вчера Антоанета например беше уважаван експерт, канеха я по вестници, радия, телевизии, експертизите ѝ се търсеха. А днес е гаден „соросоид”. Защото се появи в челото на протеста и поиска да говори. А протестът наистина трябва да проговори вече. Протестът започна да става част от интериора на софийския център. Той престана да учудва, престана да плаши, дори престана да вълнува… Протестът трябва да проговори, или ще умре безславно като мълчалив укор, който властта се прави, че не забелязва. Но горко му, който се опита да говори от името на протеста! Жална му майка, баща и сестра, която всъщност няма…
В. „Преса” публикува статия „Лидери на протеста – с добри бюджети”, която започва така: „Общо 142 гранта за милиони долари е раздал Тръстът за гражданско общество за Централна и Източна Европа на наши фондации, става ясно от сайта на тръста в интернет. Сред получилите финансиране са и известни лица от протестите срещу правителството.” (Няма да ви съобщавам числата, за да не ви правя скомина.) И завършва така: „Те получават финансиране… и са зависими от донора си, не могат да бъдат „обикновени граждани“ и борци за морал в обществото по принцип. А пък когато го крият – нещата съвсем загрубяват.”
Не разбирам защо не могат? И как така го крият, като го пише на сайта на споменатия тръст…
В. „Преса”, както знаете, се издава от Тошо Тошев, известен най-вече с това, че финансирането на неговите издания винаги е било кристално ясно. То да е само той… Финансирането и собствеността на всички медии е тъмна Индия. И когато те пишат и говорят за прозрачно финансиране изпитвам известен морален дискомфорт…
Статията, написана от Елена Кодинова, внушава, че хора като Цонева и Генов и т.н. нямат морално право да протестират, защото са взели пари от тръста. В този тръст, обяснява самата авторка, освен „Отворено общество“ на Сорос участват също „такива големи и важни организации като фондацията „Форд“, американският фонд „Маршал за Германия“, фонд „Братя Рокфелер“, фондация „Чарлз Стюарт Мот“ и „Атлантик Филантропис“. И сега обърнете внимание: „На сайта на тръста съвсем лесно може да се намери пълният списък на финансираните от него български НПО, сумите, които те са получили, и защо са ги получили…”
Значи обвинението в непрозрачност на финансирането е несъстоятелно. Няма как информация, до която можеш да стигнеш „съвсем лесно” да е тайна.
Да, де, ама е тайна за някои. Ето какво пише младият ляво ориентиран мислител Александър Симов: „Пичове, просто си кажете откъде са ви кинтите. Ще ви олекне…. Иначе се получава нещо много перверзно – искаш прозрачност от властта, ама за себе си не прилагаш това правило, откъде-накъде?”
Пичове, не го слушайте, той се е объркал! Прозрачността не ти я носят дома! Прозрачността не е като млякото, да минава сутрин чичото с гюмовете по домовете и да отлива на всеки по литър-два прозрачност! Прозрачността изисква активност, изисква да отидеш на сайтовете на съответните фондации-донори и да видиш на кои НПО са дадени „кинти”, колко и по какви проекти. Прозрачност означава достъпност на информацията, всеки да може да стигне до нея, ако иска. Пък ако не иска, да си плещи простотии по медиите и из Фейсбук.
Другата точка на логическо грехопадение на „антисоросоидните” текстове е в зависимостите, които ражда това финансиране. „Никой не може да ме убеди, пише Симов, че финансирането не създава зависимости… Приемам отказа да се признаят финансовите зависимости като опит за манипулация.”
Да, наистина финансирането ражда зависимости. Но човек може да стане зависим и от едно дребно хонорарче само. Зависи от човека. И от този, който му плаща и как му плаща. Не може да се слага знак за равенство между явно дадени пари от авторитетна западна фондация и скришно дадени от съмнителни български и чужди бизнесмени. Когато един олигарх си купува медиен комфорт, това не го съобщават по БНР! Или бъркам? Не, не бъркам! Това става в „изповедален полумрак”. Ако Вежди не беше такава гъдулка, Бойко никога нямаше да признае как си е купувал медиен комфорт от Пеевски.
В случая обаче говорим за авторитетни граждански организации. Те имат бордове от уважавани хора. Те плащат за налагане на ценности, а не за прокарване на интереси. За интересите си има лобистки организации, които също плащат, но по друга схема и в друг мащаб. Струва ми се банално, но май се налага изрично да се каже, че това е начинът, приет в САЩ и Европа за финансиране на гражданската дейност – пишеш проект, кандидатстваш и евентуално получаваш. На страницата на донора пише за какво и колко си получил. Пише го и на страницата (ако има такава) на получаващата организация. Получателят на средствата има само един ангажимент към донорската организация – да изпълни проекта си така, както го е разписал. Всички фондации и институти, всички граждански проекти, за които си струва да знаем, са получавали под някаква форма средства от тези спонсори. Но понеже кинтите, даже и американските, не стигат за всички, винаги има и обидени…
Дребна подробност е, че тръстът, за който става дума от началото на годината е прекратил дейността си и е закрил офисите си в Централна и Източна Европа. И зависимостта остава без субект…
Ако финансирането на проекти е зависимост, то какво да кажем за стипендиите за обучение? Фулбрайтова стипендия? А не, това е тежка зависимост! Хем му дават пари, хем го индоктринират!
А от друга страна какви алтернативи има? Не знам олигарх, който да спонсорира безкористно гражданска инициатива. Нито един. А ако я финансира тя престава да е гражданска и безкористна… Не съм чул да има руски фондации, които да спонсорират изследователски проекти в сферата на гражданските права и свободи, усъвършенстването на демокрацията, плурализма, медиите… Всъщност, в Русия фондациите не са на мода.
Какви са начините да се финансира една гражданска инициатива, една свободна медия например? Реклама? Рекламата върви само натам, накъдето я насочи рекламният олигарх Гергов. И рядко отива при критичните към властта медии. Финансиране от читателя? Читателят не цени чак толкова много свободата на словото, че да плаща за нея. Пък и читателят е скъсан като карпатски вълк… Управляващите? Но с пари от властта вече няма да си независима медия… Можеш да опиташ без пари. Но това ще е хоби, а не медия…
Единственият начин да финансираш смислена гражданска инициатива е да напишеш проект и да кандидатстваш за финансиране към съответните западни организации. И никъде по света това не е морално укоримо. Целта на западните фондации не е да възпитават компрадорска интелигенция. И ако част от българската интелигенция се държи по този начин, то това си е неин личен избор.
Борците срещу „соросоидите” ни връщат на изходна позиция, карат да избираме между ценностите на Запада и ценностите на Изтока. Ей, ама ние сме в Европейския съюз, бе! Седма година вече! Бива ли да спорим за базови ценности?!
“Европейци сме ний, ама все не сме дотам.”
Далеч съм от мисълта, че всичко в неправителствения сектор е по мед и масло. Много пари потънаха в пясъка, особено за интеграцията на циганите. От много NGO-та вони. Много депутати и политици точат държавата през фондации. И в третия сектор има аристократи и плебеи, и там има наши и „по-наши”, и там се краде… За да не изброяваме без край да кажем просто, че това са български NGO-та. И все пак да се поставят всички под един знаменател е нечестно. „Обобщението е неморално”, казваше една госпожа. Всяко обобщение.
Тъжно е, че тези, които тръгнаха на поход срещу НПО-тата не си дават сметка, че се наредиха под знамето на Блъсковци и Сидеровци. Битката срещу Сорос и НПО беше започната от Петьо Блъсков и неговите вестници. Блъсков страда физически, когато разбере, че някъде се раздават едни пари, от които той не може да вземе. Да би дал Сорос на Блъсков някой милион, друга щеше да е историята. Но „ценностите”, изповядвани във вестниците на Блъсков, могат да бъдат финансирани само от някоя южноафриканска фондация, бореща се за възстановяване на апартейда.
Атаките срещу НПО се засилват всеки път, когато червените са на власт. Така се сложиха нещата, че третият сектор и по генезис, и по политики, и по ценности не се съвместява с червената власт… Джос, както казват китайците.
………………
* Заглавието е перифраза на книгата на големия наш писател Виктор Пасков „Германия – мръсна приказка”.
**Авторът е заинтересовано лице. Информацията за неговите интереси е публична и всеки, който не го мързи, може да я намери.
*** Viktoria Dancheva: „Защо тези НПО-та (в България са 188 бр.) ги има само в страни в подчинено положение,колонизирани, в страни от Третия свят?С каква цел се финансират? Да помагат на бедните и отрудени хорица ли?Просто ей така при капитализма ,не става.Инвестират се милиони само тогава,когато от това ще вземат милиарди… Трябва да се махат от БЪЛГАРИЯ ТЕЗИ ЗЛОНАМЕРЕНИ И ЗЛОВРЕДНИ НПО-ТА!” Това е един от коментарите под текста на Сашо Симов.
