В началото на този месец във Варшава се състоя първата „среща на върха“ на инициативата „три морета“, чиито инициатори са Хърватия и Полша. В нея са включени 12 държави – Полша, Хърватия, България, Румъния, Унгария, Чехия, Словакия, Литва, Латвия, Естония и Австрия. Целта е развитие на инфраструктурата в Централна и Източна Европа, както и прекъсването на руския монопол върху енергийния пазар. Домакините бяха поканили и американския президент Доналд Тръмп, който постави началото на срещата. Той отбеляза напредък в разрушаването на руския монопол с първата доставка на втечнен природен газ от САЩ и подчерта, че страната му винаги ще помага на останалите държави в пътя им към постигането на енергийна независимост.
Не всички обаче са така ентусиазирани и оптимистично настроени относно тази инициатива. „Срещата на върха“ беше на президентско ниво, но представителите на Чехия и Австрия отсъстваха, което е ясен знак, че поне тези две държави не приемат съществуването на инициатива, която да обединява държави, разположени на три различни морета (Черно, Адриатическо и Балтийско). Самите инициатори на този проект – Хърватия и Полша – не са отчели изключително много аспекти, сред които са огромното географско разстояние, разликите в културата и икономическото развитие на всяка една от държавите-участнички и др. Самата инициатива води и до много въпроси, а един от най-важните е – това опит за разделение на ЕС ли е? Не е тайна, че Вишеградкста четворка не се съгласява с Брюксел по ключови теми. Всички държави обаче увериха, че „три морета“ не е такъв опит и няма да се търсят конфликти, а напротив – основните източници за развитие на инициативата ще бъдат европейските кохезионни фондове.
Твърде възможно обаче е тази така оптимистична инициатива да не произведе желаните резултати. Има няколко причини, които биха попречили това да се случи. На първо място е силната полска доминация. „Три морета“ не е полска, а хърватска инициатива, която бе подета от президента Дуда (Полша) и впоследствие „присвоена“. Поканата, изпратена до Тръмп не е от името на всички държави, които участваха, а еднолично от страна на Полша, което пролича в речта на американския лидер. Желанието ѝ да говори от името на всички останали страни няма да бъде толерирано дълго време, тъй като в инициативата участват прекалено много държави с различни интереси в областите, които се покриват в рамките на проекта.
Втора причина за възможният провал е разминаването във възгледите на двете държави „основателки“ – Полша и Хърватия. Адриатическата държава се стреми към включването на всички държави от Западните Балкани с цел подпомагането им и по-бързото им включване в ЕС, докато Полша проявява по-голям интерес към черноморските държави, но Турция и Украйна са изключени от съществуващата в момента инициатива. Изключването на всички тези държави е обосновано според Полша, тъй като те не са част от ЕС. Пренебрегването на тези държави може да доведе до големи последици, тъй като Украйна все още е в криза след събитията от 2014 г. и изключването ѝ от подобни инициативи само я влошава, а Турция е с ключово географско разположение.
Трета причина, която може да доведе до провал на новия проект е фактът, че той задълбочава разделителната линия между Източна и Западна Европа; между установените и новите демокрации; между стари и нови членове на ЕС. Това са проблеми, които се обсъждат от много време и за които все още не е намерено решение, устройващо всички. Подклаждането на подобни различия размива концепцията за обединена Европа и призивите на държавните лидери. Четвърта причина за неефективността на тази инициатива биха били самите държави. Единствената високо развита сред тях е Австрия, но нивото на останалите 11 не е еднакво, което от своя страна логично води до различни приоритети в по-нататъшното напредване на всяка една от тях. Разнообразието от приоритети ще доведе до множество конфликти и ще има много противници на тази инициатива, защото тя не отразява националните интереси на всяка от държавите на 100%.
Какво печели България от участието си в този проект? Както е известно на всички страната ни не е президентска република, което означава, че дори президентът да е харесал инициативата и да иска България да бъде активен член в нея, това няма как да се случи без съгласието на изпълнителната власт. В ръцете на правителсвото е преценяването на позитивите и негативите от активната дейност в тази посока. Построяването на магистрала в Югоизточна Европа, която свързва Литва с Гърция като преминава през България е може би един от най-привлекателните аспекти на инициативата „три морета“.
Колко реална е тази опция обаче? Ще бъде ли проектът достатъчно устойчив като развитие и финансиране? Отговорите на тези въпроси зависят от преодоляването на горе-споменатите евентуални възможни пречки. Фактори за развитието на тази инициатива са както ЕС, така и влиянието отвъд океана. Амбициите на САЩ да се превърнат в новия основен доставчик на природен газ са силни, но е под въпрос тяхното постигане, поради голямото разстояние, което е основен параметър за ефективни резултати. ЕС трябва да остане възможно най-обединен, а създаването на един подобен подсъюз би разделило още повече държавите членки.
Въпреки големите обещания за развитие на инфраструктурата и прекъсването на руския монопол върху газовите доставки, трябва да отбележим, че все пак инициативата е все още в своя начален стадии и е нестабилна. Няма да бъде изненада за никого, ако отшуми и бъде забравена. В политическото пространство всеки ден излизат нови проекти и инициативи като много от тях не успяват да просъществуват дълго. Ако тази инициатива бъде реализирана успешно за всички държави, участващи в нея, това ще е голям скок напред в развитието на ЕС, но ако не успее – няма да изненада никого.
………………
Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.
