В началото бе… слоганът. И Слоганът беше у Партията, и Слоганът беше Партията. Да, ама не. Макар и основен елемент в предизборните стратегии, политиците сякаш не отдават голямо значение на мотото. То трябва да бъде кратко и запомнящо се, да въплъщава основната цел на политическата кампания. Неговото съдържание обаче трябва да бъде припознато не само от екипите на партиите, но и от самите политици и потенциалните избиратели. За целта слоганът се тиражира многократно в публичното пространство, но в търсенето на оригиналност партийните сентенции често стават обект на критика.
След като преди месец обявихме победителите в сезона на българските политически „Оскари“ е време да раздадем и „златните малинки“ (наградите „Златна малинка“ се връчват ден преди Оскарите и са техен контрапункт – присъждат се на най-разочароващите кандидати в съответната категория). Ние ги връчваме месец по-късно, тъй като у нас по традиция всичко е наопаки. Това обаче също има своя чар. Класацията ни е под наслов „Слоганът ми е много по-добър от слогана ти“ и в нея всички са победители.
Както „Лунна светлина“ спечели в последния момент наградата за най-добър филм, така и ГЕРБ промениха своя слоган. „Да превърнем страховете на хората в надежда за нацията“ се оказа твърде амбициозно, тъй като „страх лозе пази“. Затова Борисов и компания се ориентираха към прагматичното „Реални решения за България“. Дебатът между ГЕРБ и БСП обаче още в началото придоби имагинерни очертания, а днес вече е ясно, че решения няма да бъдат чути. Такива обаче очаквано са застъпени в предизборната програма на ГЕРБ, като част от акцентите в нея са: отмяна на депутатския имунитет, дистанционен разпит на вещи лица при наказателен процес, въвеждане на електронна здравна карта, както и така желаната години наред модернизация на държавните железници. От партията залагат на своя управленски опит и обръщат голямо внимание на мястото ни в Европейския съюз в контекста на Брекзит и предлагания двускоростен модел. Доколко реални са „реалните решения“ предстои обаче да видим, защото „дела трябват, а не думи“
„БСП за България“ зоват „Поискай промяна“. Така те насочват посланието и към гражданите извън твърдия си електорат. После обаче започват противоречията – от БСП поискали промяна, сиреч (както се изразява Бойко Борисов) да има дебат, но не им се пиело кафе с гербаджии. Така селската свада между лидерите на двете партии обиколи вечеринките в медиите и затихна също толкова бързо, колкото започна. Корнелия Нинова пък не поискала лично да става вицепрезидент на Социалистическия интернационал, а била поканена от генералния секратар на организацията Луис Аяла. Промяната обаче е факт. На това му се казва ирония на съдбата – разминаване между очакване и резултат. От друга страна, промяна е налице и в партийните листи на партията – доказателство за новия курс на партията под ръководството на Нинова. А какво ще стане, ако избирателят поиска промяна – тяхната промяна? Напълно безплатно здравеопазване за осигурените лица, подобряване на отношенията с Русия, премахване на санкциите срещу Москва и пръстовите отпечатъци; „плавен изход“ от плоския данък, изграждане на качествени автомагистрали. В ораторските умения на Корнелия Нинова не се съмняваме. Надяваме се само, че „червената вълна“ след победата на Румен Радев няма да бъде последвана от четиригодишна загуба на памет.
Веселин Марешки има „воля за развитие“, но едва наскоро стана ясно на какво. Варненският Тръмп възнамерява да разшири кръга от компромиси, на които е склонен един министър-председател. „Ако трябва спешно да си отворя бензиностанцията в София и някой ми пречи, а целта е българските граждани да я получат, аз ще се поддам”, заяви бизнесменът по повод схемите с искане на подкупи в политиката. Може пък този подход да се окаже печеливш, „Трай, Българийо, за хубост“: кеф ти бензин, кеф ти лекарства. Прокуратурата и без това си спи зимен сън целогодишно, освен ако не огладнее за бивши министри. „Воля“ все още не е публикувала предизборната си програма, но отделни предложения вече се превърнаха в запазена марка на Марешки. За да не секваме ентусиазма на прохождащия политик, ще отбележим някои от тях: безлихвен ипотечен кредит за младите семейства, парична помощ за всяко новородено дете, електронно правителство (което ще пребори корупцията), измитане на „наследството“ на прехода. По данни на социологическите агенции гражданите, от своя страна, имат воля да му отредят четвърто или пето място на изборите. Това обаче не удовлетворява бизнесмена, чиято съдба ще проследим в най-новото риалити „Избори 2017“, стартиращо на 26 март.
Слоганът на „Нова Република“ следва името на партията и гласи „За Нова Република“, така както логото копирало това на Националния исторически музей. Самото мото пък може да се тълкува по два начина – да се гласува „за“ партията, или „за“ нов начин на държавно управление. Двете тълкувания са свързани, но по-важно е кое ще е новото на републиката? Със сигурност няма да бъде личността на Трайчо Трайков. Той беше издигнат за президент от Реформаторския блок, но почувства „силата да бъдеш свободен“ да емигрираш и се настани удобно до Радан Кънев, макар и една идея зад него на предизборните плакати. Дано поне синята вратовръзка му е на късмет, та да седне партията на трапезата след сватбата между ГЕРБ и БСП. „Сватбеният подарък“ на провъзгласилите се за автентично дясно е децентрализация за по-силни икономически региони и електронизация за прозрачност на обществените поръчки. Новост със сигурност би било отсъствието на ГЕРБ, БСП и ДПС от управлението – именно това са невъзможните коалиционни партньори на „Нова република“, ако спечелят изборите.
От „Да, България“ вярват, че гласувайки за тях, можем „да извадим мафията от държавата“. Обаче ако държавата не си я дава и пусне 2-3 жалби? Тогава Кой откъде ще вадим, не е ясно. Историята напомня за приказката „Дядо вади ряпа“. Без да наричаме Христо Иванов дядо и да му вменяваме, че е той е посадил ряпата, сега му предстои да тегли здраво. Пък коята мафия се покаже. Интересно дали от нея е част Иво Покопиев (за едни противник, за други двойник на Делян Пеевски), който проявява жив интерес към случващото се в партията от учредването й? Междувременно „Да, България“ предлага въвеждане на „черен списък“ на некоректните фирми, прословутата „радикална“ реформа в правосъдието, свързана най-вече с мандата и отчетността на правораздаващите органи и създаването на антикорупционна структура; електронен портал на българите в чужбина за достъп до квалифициран човешки капитал; влизане в еврозоната. Остава да видим дали гражданите ще дадат на „Да, България“ едно стимулиращо „не“ или партията ще успее да влезе в риалити „къщата“.
ДПС призовава: „Да спасим България“. Не смейте и да питате от кого. Хасан Азис беше категоричен в Кърджали преди седмица: „Нашата задача е не да задаваме въпроса “Кой“, а да питаме защо това се случи и как да реализираме успешните политики на страната“. Който каквото направил, направил. От ДПС призовават за всеобща амнезия. Призовават „сляпата Вайша“ да затвори едното си око и да гледа само в бъдещето. А можем ли? В самата си платформа партията залага на класически обещания – повишаване на доходите, нисък външен дълг и ниска безработица. Интересно предложение обаче е създаването на национален орган по киберсигурност. Сигурно именно той ще ни спаси.
Лютви Местан и Орхан Исмаилов се обединиха в общ политически конструкт и експлицитно заявиха релевантния си слоган „За евро-атлантическа България“. По този начин те се разграничават от БСП и ДПС, които традиционно се свързват с Русия, а с вторите все пак до скоро делиха общ електорат. Доколко екзактни са двамата лидери в преценката на шансовете си за влизане в парламента? Надяваме се инженерът, а не филологът да е правил сметките, иначе „Обединение ДОСТ“ ще познае силата на неконсумирания статут. Интересно е да отбележим, че демократите за свобода и толерантност разчитат на подкрепа от Турция, която в последно време е всичко друго, но не и образец за евроатлантизъм. Ако понятието се интерпретира по различен начин от двете страни, в най-лошия случай на Нова година ще търсим късметите в баклава, нали?
Реформаторският блок заедно с най-новия си член „Глас народен“ решиха с „общи усилия“ да пукат червените и популистките балони, което според тях ще им гарантира „сигурен успех“. Как ще ги разпознаят обаче без отпечатъците на Москов, който пък е зает да раздува реформаторския балон? Божидар Лукарски не беше категоричен как ще става „пукането“ и дали гласните струни на хиподила в редиците им ще бъде тайното им оръжие. Общите усилия на гражданите са от решаващо значение, тъй като за момента социологическите агенци не са единодушни дали блокът ще прескочи четирипроцентовата бариера. А с кои партии ще се коалират след изборите – Реформаторите изключват БСП и ДПС. Доколко обаче е сигурен успехът без тях във властта? На този фон ГЕРБ отново са възможен партньор, но възниква въпросът: каква алтернатива предлага парламент в конфигурация, напомняща болезнено на старата?
„Обединени патриоти“ поставят за пореден път „България над всичко“. Очевидно лидерите смятат не само тази конфигурация, но и мотото си от президентските избори за печеливши, след като отново заложиха на него. По този повод учредяваме нова категория награда „Златна малинка“ – лого втора употреба. В което между другото няма нищо лошо, защото у нас стоките втора ръка са търсени. От друга страна, на фона на всеобщото партийно роене, патриотите дават контрапример. Дали отново ще бъде добрият избор, ще разберем съвсем скоро.
АБВ и Движение 21 се сляха в нова алтернатива на статуквото, както се определят сами. Слоганът „Ние сме модерните вляво“ отпраща към явно разграничение с овехтялата Столетница. Макар Проданов и Дончева да се обединиха вляво, вливането в БСП остава нежелано. По този начин те прокарват разделителни линии по модела на колегите си в т.нар. дясно. В същото време се питаме – дотук ли свършва модерността? По отношение на изборната платформа, коалицията се обявява за свалянето на санкциите срещу Русия, създаване на електронно здравно досие, минимална работна заплата 700 лв. в рамките на мандата и прогресивен данък. Оставяме ви да прецените доколко адекватни на българската действителност са тези предложения.
Николай Бареков не успя да „Презареди България“ и да стане 28-та регистрирана партия за парламентарните избори. Европейският съюз също формално остана с 27 страни членки след Брекзит, но като че ли България по-лесно ще успее да се „импруувне“ след Бареков, отколкото ЕС без Обединеното кралство… За щастие на журналиста обаче достъпът до англоезична преса не е предмет на преговори.
И докато някои така и не успяха да бъдат номинирани за парламента, други като Велизар Енчев от „Движение за радикална промяна Българската пролет“ чакат да „цъфнат и вържат“. Слоганите обаче не чакат да бъдат разбрани, а директно атакуват избирателите от вси страни. Служебното правителство също не си губи времето и мете наред, за да е чистичко на новите обитатели на Народното събрание. Дали на Герджиков обаче са му „чисти ръцете“, или и той скоро ще похапва малинки? 26 март наближава, а родният избирател дреме в очакване.
Промяна, приоритети, ново и сигурност са едни от най-често използваните думи в политическата реторика. Неслучайно ключовите думи са застъпени и в слоганите на голяма част от партиите в опит да привлекат вниманието на избирателите, да го канализират и след това да го употребят. Българските лозунги през 2017 г. залагат на устойчиви модели – чрез мотото трябва да се внуши движение, динамика, да се очертае перспектива. Накратко казано, рекламните експерти „се заиграват“ с надеждите и очакванията на избирателите, но понякога си вкарват автогол. Това показват и нашите „златни малинки“. Друг е въпросът дали гражданите се вслушват дотолкова в гръмките обещания, че да са готови да депозират безусловно доверието си. От една страна, българинът сякаш смята, че вече се е наслушал на всичко. От друга страна, самата култура на взаимно изслушване отстъпва пред всеобщото „надвикване“ – който говори по-силно, той печели. А може би няма нищо за слушане, защото сценарият отдавна е готов?
………………………
Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.
