Минала е край селската кръчма шейната на Петър Моторов, но след време се връща без Петър Моторов. Вместо него в шейната лежи убит вълк. Мъжете в кръчмата наскачат. Един отива с шейната на Петър Моторов да търси Петър Моторов, но пак се връща само шейната, в която лежи убит вълк. От Петър Моторов няма ни вест, нито кост!
Когато Йордан Радичков развива разказа „Януари“ в едноименната си пиеса за „най-българския месец“, въпросът какво се е случило с Петър Моторов отново ще задвижи целия сюжет. Освен че здравата ще се залутат в преспите на зимата и на объркания си живот, героите ще се окажат оплетени в роднински, приятелски, междусъседски, сантиментални, вражески и прочее отношения с Петър Моторов. И до последно няма да се разбере той нарочно ли се крие, или не може да се върне заради снега; в града ли е забягнал, или е бил изяден от вълците; на маймуни ли прави съселяните си, или сам се прави на маймуна. Едно обаче трябва да е ясно: без „някой си Петър Моторов, за когото непрекъснато става дума, но който не се появява на сцената“, пиесата със сигурност щеше да се лиши от важен мотор – този на присъстващото отсъствие…
В този момент пред очите ни се разиграва същата драматургична ситуация, а за да е още по-забележителна иронията, отново е „най-българският месец“:
Коалицията „За да остане природа в България“ поставя в открито писмо въпроса кой е реалният собственик на концесията на ски зоната в Банско в Национален парк „Пирин“. „Обществото трябва да знае кой получава Пирин като подарък от правителството“, смятат природозащитниците, като посочват публично признание на представител на компанията, че кипърският гражданин Георгиус Георгиу е единствено номинален собственик на фирмата концесионер „Юлен“. При положение че истинският е друг и е деклариран пред институциите, тази информация би следвало да стане публична.
„Компетентните органи“ засега мълчат, но в това време следите на Петър Моторов се забелязват другаде: около хотел „Рила“. Оказва се, че хотелът, преди това приватизиран от Васил Божков, има нов собственик, който по всичко изглежда, че е осъденият за наркотрафик Евелин Банев – Брендо. През юли 2017 г. той получи 10-годишна присъда в Румъния, след като продаде 50 кг кокаин на агент под прикритие, и дори бе обявен за издирване в Интерпол. Въпреки че през септември Върховният съд на Италия потвърди и 20-годишната му осъдителна присъда за трафик на кокаин от Южна Америка, Брендо все още е в неизвестност.
Тези шест месеца търсене обаче са нищо в сравнение с новината, че обявен за издирване преди 8 години престъпник, без документи, без адрес и работа, живеещ в незаконна къща в малко селце в Искърското дефиле, е извършил с незаконно притежаван пистолет шестте (а всъщност седем, с кучето!) убийства в Нови Искър. „Сюжетът с масовото убийство показа абсолютното беззаконие и хаос, които царят в страната“, констатира в. „Сега“, припомняйки, че още 594 души, осъдени да лежат в затвора, си живеят безметежно на свобода…
Впрочем този Петър Моторов, в чието издирване сега се включиха жандармерия, военни командоси и хеликоптер, дори не се е криел чак толкова усърдно. За разлика от Брендо и от истинския собственик на „Юлен“, той до последно отоплявал незаконно построенната вила в с. Луково, включил си даже лаптопа и си приготвил закуска. По думите на кмета на Луково същият водел там „малки момичета“, а разследващите внезапно откриха, че е превърнал двора на вилата в тренировъчен терен за стрелба. Тъй като не се придвижвал по нормални пътища, а избирал да мине през гори и по планински пътеки, Моторов №3 се сдобил и с прякор. Изречението „Наричали го Горския човек“ ще рече, че прякорът му е даден от местни, които са били добре запознати с неговите навици, но не са се поинтересували що за странна птица вършее в техния район. А най-нелепото е, че той хем бил неоткриваем от 2009 г., хем междувременно успял да завърже и любовна връзка с убитата Кети Кюхова, че даже да поддържа профил във Фейсбук…
Разбира се, това е нищо на фона на едни 43 години, през които италианските власти издирваха емблематичния бос на „Коза ностра“ Бернардо Провенцано, както и на други 23 години, през които търсеха под дърво и камък неговия наследник Тото „Звяра“ Риина. Интерпол пък не успя да залови терориста Карлос Чакала цели 19 години, а едва през март 2017 г. Франция го осъди на доживотен затвор за атентат в парижки магазин от 1974-а. Американското ФБР също се дъни многократно, като един от най-абсурдните случаи е издирването на ограбилия инкасо автомобил Дерек Браун, вместо когото на два пъти арестува дубльора на Шон Пен, защото Дерек прилича на актьора.
Това обаче не прави българската държава по-малко безпомощна, жалка и смешна, като се има предвид как преди време тя се втурна по следите на изчезналия… бивш шеф на Държавна агенция „Национална сигурност“ (!) Петко Сертов. А особено смешното, че след като Сертов се изпари на 5 декември 2014 г. и бе обявен за национално издирване, търсенето му продължи отново през „най-български месец“, в чийто край собствената му съпруга отиде до Гърция, натовари го в колата и си го прибра у дома!
„Фиксираме се върху Петко Сертов, но този случай показва, че никой не може да бъде издирен, ако не иска да бъде намерен, а държавата издирва престъпници, терористи“, каза тогава бившият главен секретар на МВР Николай Радулов, при това с неприкрита ирония. Само дето съвсем сериозно е точно така, което означава, че тук момчетата от „Коза ностра“ и Чакала щяха да бъдат изядени по-скоро от вълци, нежели да бъдат изловени и осъдени. Много е вероятно също така да си бяха изпонапазарували и хотели, както и да са доизпонаразвили зимния ни туризъм зад подставени лица. Но дори и при не толкова големи амбиции, те пак щяха да си живеят спокойно, доколкото и едно взривяване на банкомат с 9000 лв. в Сапарева баня щеше да им осигури приятен живот. Естествено, не чак за два месеца, колкото трае акцията по издирването на извършителите, в която участват 250 полицаи, жандармерия, вертолет, дронове и следови кучета, но поне за седмица…
Между другото, актуалният бос на сицилианската мафия Матео Месина Денаро още не е заловен, и то именно защото живеел много скромно. В официалния регистър на родното си градче Кастелветрано той дори бил вписан в графата „дребен селскостопански производител“. И така си карал до 1993 г., когато се наложило да излезе в нелегалност. Междувременно хванаха сестра му Патриция, но тя не го издаде, нито обели дума по обвиненията, че брат й е сложил ръка на „официален бизнес с годишен оборот от поне 6 милиарда евро чрез фирми, които са специализирани в селскостопански производства, винарство, туризъм, масова дистрибуция, ресторантьорство, чистота и преработка на отпадъци, бетонни възли, строителство, соларни и вятърни елцентрали, болници и старчески домове.“ Патриция обаче каза нещо много важно: „Никой не може да се скрие от държавата, ако тя иска да го намери.“
Държавата, следователно, първо трябва да поиска, за да може да открие някого, така че ако не иска, няма как и да може. А в нашия случай неможенето не е само бездарие, не е единствено безпомощност, то е тяхното абсолютно умишлено култивиране и съзнателно оставяне на нещата на самотек. И затова когато й се наложи да действа, държавата изглежда жалко като главен прокурор на криминално местопрестъпление – не си е на мястото, в резултат на което дори някакъв Горски човек е в състояние да я направи за кашмер.
Но като стана въпрос за Горския, има и друго: как така един човек, който още не е заловен и не е доказано пред съд, че е извършил убийствата в Нови Искър, „по абсолютно категоричен и несъмнен начин“ вече е обявен за убиец? Защо тогава истинският собственик на „Юлен“ се пази в тайна по още по-категоричен и несъмнен начин, след като името му е декларирано пред институциите? По какви причини Брендо, издирван от Интерпол и с две присъди, все още не е обект на проверка от страна на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, а от самата КОНПИ обясняват, че Върховната касационна прокуратура не ги е сезирала за разследванията срещу Банев в Италия и Румъния? Трябва ли при това положение останалите 594 души с ефективни присъди, които се разхождат на свобода, да извършат тежко престъпление, за да разберем, че и те не са се криели, понеже никой не ги е търсел? И въобще къде е държавата, моля ви се?!
„Ей, Петър Моторов ни хвърли в такава загадка…“, както казва Велико от „Януари“. „Не е лошо да се види какво е станало с Петър Моторов!“, отговаря му Торлака, а Исай заключава: „Петър Моторов не може току-така да изчезне, нито току-така да се появи!“ И той наистина не се появява, даже не е ясно дали изобщо е съществувал. Накрая всички селяни се качват на шейните, за да разберат каква е работата, но все пак един остава да ги чака в кръчмата. Ясно защо: иначе „няма да има кой да свали следващия вълк от шейната и да го премери колко стъпки е дълъг“…
И правилно постъпили – следващият вълк бил дълъг седем стъпки! Ама изял ли е селяните или те нарочно са се скрили, докрай остава пълна загадка. Същата работа като с тая клета наша държава, за която непрекъснато става дума, но която не се появява на сцената. Има ли я, няма ли я – никой не знае. Но щом не става току-така да се изпари, значи не става и току-така да се появи. Или ако се появи, ще вземе да се окаже дубльор, някаква имитация, поредното присъстващо отсъствие. Пак нещо, дето е пуснато на шейната, и вместо Петър Моторов ни връща нов вълк!
Няма как обаче да разберем това, ако не искаме да я издирим, та все някога и да можем да я намерим. Пък и да изчезнем, нищо не губим – най-много пиесата да остане без публика. Най-българската пиеса, от чийто банален сюжет на човек му идва да се скрие вдън гора и да завие печално срещу Луната от омерзение и тежка досада.
