Александър Лукашенко, който управлява Беларус със здрава ръка от 1994 г., изпаднал в сериозно затруднение. На поредните „избори“ за президент, които се очаквало да спечели със 101 % от гласовете, диктаторът се видял в чудо как да елиминира внезапно появилия се политически противник. Опонентът бил толкова свестен и по чеховски прекрасен, че било трудно даже да му се скалъпи компромат. Не бил криминално проявен. Имал сериозни научни успехи. Всички го познавали като примерен съпруг и баща. Дори не пиел. При тези обстоятелства възникнал съществен проблем как този идеален образ да бъде арестуван с цел по-нататъшното му „безследно изчезване”. Хората на Лукашенко обаче му намерили цаката. Един ден светофарът пред дома на нищо неподозиращия човек се „развалил“ и опонентът бил арестуван за това, че… пресича на червено.
Далеч съм от мисълта да слагам знак на равенство между кметицата на „Младост“ и един ярък политически противник на властта, но показният й арест не остави съмнение, че и на нея са й намерили цаката. Единственият независим районен кмет в столицата не само беше задържан и държан за назидание близо пет часа на улицата, ами това се случи точно ден преди насрочената й пресконференция срещу последните промени в закона за устройство на София. Според анонса на нея участниците щели да обяснят защо новоприетите текстове не защитават зелените площи от застрояване, а самата Десислава Иванчева вече обяви, че е поискала от президента Румен Раден да наложи вето на поправките. Отгоре на всичко тя беше избрана начело на столичния район „Младост“ в края на 2016 г., след като година по-рано бе в центъра на протестите срещу застрояването му. Бившата собственичка на фризьорски салон се яви като независим претендент, издигнат от инициативния комитет „За зелен „Младост“, и беше лична кандидатура на бившия депутат от БСП Георги Кадиев.
Е, след година комитетът се разграничи от нея с мотива, че не е свършила нищо на поста, но не може да се отрече, че междувременно тя излезе с няколко ярки идеи. Хрумването й за отделяне на „Младост“ от столицата, да речем, блестеше с абсурдността си, и можем само да си отдъхнем, че овреме смени професията си, за да не се стигне до подстригване чрез обеглавяване. В интерес на истината обаче Иванчева влезе и в няколко зрелищни сблъсъка с представители на строителни компании, които изграждат обекти в района, и дори посред нощ се разправяше с охраната на комплекс „Гранд каньон“. Оттук пък стигаме до два съвсем логични въпроса: дали е настъпила сериозни интереси и затова й се отмъщава или в крайна сметка се е поддала на изкушението да припечели покрай благородната си кауза?
За разлика от Беларус, отговорът в една демократична държава би трябвало да бъде даден след надлежно разследване и от съда. Но България явно много повече прилича на територия, управлявана от Лукашенко, щом този отговор ни беше натрапен под формата на публична разправа. И то каква! Десислава Иванчева беше арестувана във вторник по обяд пред Спортната палата в София, където бе държана, да повторя, близо 5 часа, окована в белезници. На мястото разследващите брояха банкноти в отсъствието на адвокат, а малко преди 14 ч. районът в центъра на столицата беше обграден от полиция. По неофициална информация Иванчева е била спряна на светофара на бул. „Васил Левски“ и ул. „Ген. Гурко“, едно от местата с най-натоварен трафик в София, като движението беше спряно и това предизвика канско задръстване. Часове наред тротоарът пред Спортната палата също беше блокиран, но за сметка на това там имаше стълпотворение от мъже с черни дрехи и качулки. На гърбовете на някои висеше със страшна сила надписът „Комисия за противодействие на корупцията“, която след ареста на кмета на Септември реши да изнесе спектакъл и в центъра на столицата. А ето и най-странното: един от първите, съобщили за акцията, беше бившият депутат от ГЕРБ Антон Тодоров, който обяви в социалните мрежи, че Десислава Иванчева е заловена с подкуп. По-късно повечето медии цитираха еднотипна информация, че кметицата е задържана с подкуп от 70 хил. евро, който бил първа вноска за издаване на строително разрешение за 250 000 евро.
Впрочем Тодоров, някогашен автор на книгата „Шайка: Бойко, Росен, Цецо“, добре познава тези прийоми, макар да стана част от тази „група хора, обединени от престъпни цели; тайфа, банда“, както пише в Тълковния речник срещу думата „шайка“. Нещо повече, анотацията на творбата му гласи: „В тази книга политологът Антон Тодоров вади мръсните им тайни. От първо лице. С документи и факти. Обективно, без да пести нищо. Връзките им с върхушката на БКП и Държавна сигурност, с банковия картел, с международни гангстери, с онази сенчцеста част на обществото, която наричаме задкулисие. Рекет, доноси, контрабанда, трансфери на милиарди, източване на държавния резерв, показни арести, сливане на изпълнителна и съдебна власт…“ Самият факт, че този специалист по темата се е озовал на точното място и в точния момент, е достатъчен да събуди подозрения, че става дума за активно мероприятие, чието елементарно ниво на замисъл и на изпълнение би смутила дори героите от някогашните милиционерски вицове. Като например този:
Двама милиционери живеят заедно на квартира. Единият жали за село и предлага да си отглеждат в клозета прасе.
- Ууу, много мръсно, бе! – възкликва другият.
- Нищо, прасето ще свикне!
Тъпотата, съпътстваща хайката (а в Тълковния речник думата е обяснена като „Организирано преследване на дивеч. Прен. Преследване на хора заради техни убеждения.“), удря в земята и операциите от времената на Цветан Цветанов. И отстрани щеше да изглежда доста смехотворно, ако в основата си това преследване не беше толкова зловещо, а предварителното погазване на презумпцията за невиновност – и така брутално. Петчасовото оковаване с белезници явно трябва да служи за назидание на несъгласните; посланието е към всеки, който си е въобразил, че има силите и свободата да тръгне срещу шайката. Последната все ще намери къде да го „удари“ и как зрелищно да го доразмаже с тежкия си юмрук. Днес „белязани пари“, каквито спокойно могат да му се подхвърлят, утре – арест за пресичане на червено. Такава власт винаги ще ти скрои шапката, защото си безсилен, ти си нищо пред нея, така че или направи като Антон Тодоров и стани част от шайката, или шайката ще ти размаже физиономията на някое кръстовище. „Ууу, много мръсно, бе!”, ама свиквайте, понеже такова ще бъде и занапред. Много мръсно, много миризливо и гадно…
Лукашенко, между другото, постъпвал по гореописания начин, само че още по-откровено. Тайните служби слухтели и дебнели за компромати срещу осмелилите се да излязат насреща му опоненти, а когато ситуацията станела неудържима, милицията спретвала на наивниците жесток тупаник и арести. Само за сведение – на изборите, когато Лукашенко спечели четвъртия си мандат, в изолаторите попаднаха 639 души, за които президентът цинично обясни: „Не съм ги хвърлил аз в затвора, аз имам правото единствено да помилвам!“
Какво е трябвало да направят тези 639 души, за да бъдат помилвани, е близко до ума. Например да се съгласят с практиките на управлението, основната от които е да се отчитат пред него. Буквално. Или просто да замълчат, да си траят, да не се набиват на очи. Когато прасетата не само превзеха клозета, а се настаниха и на дивана, единствената възможност за оцеляване е да се съобразяваш с тях. Иначе току виж започнали и да издават присъди само с грухтене, та да е ясно, че онова, което мислехме за държава, било обикновена кочина.
