На срещата с българския бизнес преди дни премиерът Борисов даде следния пример в подкрепа на тезата си, че икономиката у нас е в подем: „До Севлиево и Габрово е пълно със заводи. Сега в Габрово пети немски завод се направи, защото им дадохме гаранция, че ще има магистрала.”
Борисов и друг път е сочел Габрово като образец за най-ефективно оползотворяване на европейски субсидии и благодатно място за чужди инвеститори. В подкрепа на думите му в отделни медии често се появяват статистики, според които Габрово е градът с: 1. Най-добри икономически показатели след София; 2. С най-бързи темпове на повишение на средната заплата; 3. С едно от най-ниските нива на безработица в страната; 4. С най-много проекти за съживяване на производството и безплатни програми за обучение на кадри; 5. Шампион по брой на новоизградени заводи и усвояване на евросредства по оперативни програми „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ и „Развитие на човешките ресурси“.
Но наред с тези миражни икономически показатели, могат да бъдат открити и други класации, които сякаш говорят за паралелна реалност. По данни на НСИ Габрово е градът с едни от най-лошите демографски показатели у нас през последните години – обезлюдява с най-бързи темпове, населението му е с най-лошото съотношение между млади и стари хора (застаряващите са три пъти повече от жителите в трудоспособна възраст), а инвеститорите на новооткритите производствени цехове (защото става дума за цехове, а не за цели заводи) се оплакват, че изключително трудно намират кадри. Кадрите пък твърдят, че нямат стимул да се задържат в града и търсят всякакви начини да се изнесат към столицата или зад граница.
Накратко, положението е следното: „Много проекти – малко индианец”.
Тази печална втора реалност е срамежливо скрита от фокуса на прожекторите и почти не се коментира от медиите. Изглежда така, сякаш някои има интерес Борисов да бъде подведен, че Габрово се връща към славното си минало и носи заряда на бъдещ МанчеСтарт (това е и името на един от десетките проекти за развитие на града). Не е особено трудно да вкараш премиера ни в заблуждение. Той контактува главно с местните кадри на ГЕРБ и дава признаци на географска неориентираност. Магистралата София-Варна, с която Борисов обяснява появата на петте немски заводи в Габрово, ще се намира на 80-90 км. от очертанията на града – на същото почти отстояние, на което е разположена и сегашната магистрала Тракия. По-евтино и удобно за потенциалните инвеститори щеше да бъде, ако бяха запазили и обновили старата товарна гара в града, вместо да я закриват, но железопътният-транспорт не е в приоритетите на управляващите. Инвеститорите си чакат и строежа на тунела под Шипка, който все се отлага във времето.
Най-сигурната индикация дали един град се развива, е когато към него се стичат преселници от околните и по-далечни села и градове. Както е станало в Габрово по времето на Пенчо Семов и братя Калпазанови. И както е било през 60-те и 70-те години на миналия век, когато хиляди млади мъже и жени от цяла България са напуснали родните места, за да започнат работа в заводите на балканския град и впоследствие да родят децата си в него. Някои от тях са извървели пътя пеша. А сега магистралите само ни помогнат по-бързо да се отправим към терминалите.
