В книгата „География на блаженството” американският журналист Ерик Уайнър търси най-щастливите места на света – там, където безпокойството изчезва, душата и тялото са в хармония и радост топли сърцето. Едно от тези места са швейцарските влакове. „Влюбен съм. Обектът на любовта ми не е жена или дори човек. Това е швейцарската железопътна система – пише Уайнър. – Обичам я. Обичам начина, по който влаковете се движат – почти безшумно, като шепот, както и грациозността, с която се отварят и затварят стъклените врати между отделните вагони. Обичам начина, по който официално облечени сервитьори разнасят прясно кафе и кроасани, и вагон-ресторантите с техните изискани блюда, сервирани в истински порцелан. Обичам дървената облицовка в тоалетните. Обичам кожените седалки. Обичам начина, по който малките платформи по един чудодеен начин изплуват под краката, когато стане време за слизане. Обзема ме непреодолимо желание да остана завинаги в швейцарския влак, да се нося между Женева, Базел и Цюрих…Бих могъл да съм щастлив тук, в швейцарския влак.”
Бихте могли да сте щастливи и в други влакове – в почти цяла Европа железопътният транспорт създава усещане за сигурност, уют и романтика. Влакът е най-удобният, икономичен и красив начин да обиколиш Франция, Белгия, Холандия, Германия, Австрия, Италия. През лятото прекосих Чехия и Словакия с най-успешната словашка железопътна компания Regioget (частна фирма, която е водеща и в автобусния транспорт в региона). И точността, и чистотата във вагоните, и седалките, и сервитьорите, и кроасаните, и тоалетните – всичко е точно, както го описва Ерик Уайнър. Пространство, в което се чувстваш щастлив. И обгрижен – независимо дали пътувате за 1 или 12 часа, имате на разположение безплатни филми, музика, интернет, списания и напитки. Компанията залага на ниски цени на билетите и високо ниво на обслужване. В Чехия и Словакия влаковете са и вид социален транспорт – местните ученици, студенти и пенсионери пътуват безплатно. Това е част от държавната стратегия за стимулиране на средната класа, железниците винаги са били нейният основен транспорт в повечето европейски страни.
Може да се каже, че Европа свършва там, където започват българските железници. Мразя я. Днешната българска железопътна система. В която пътническите превози са на нивото на товарните. Мразя скърцането, с което се отварят и затварят вратите между отделните вагони, апокалиптичната визия на клозетите, немитите с години прозорци и седалки. Преди два месеца пътувах до Мездра с международния влак София-Русе-Букурещ. Тръгването на композицията закъсня с 2 часа, оказа се, че това е редовна практика, според твърдения на редовно пътуващи по този маршрут. През цялото време, докато чакахме и при последвалото движение на влака някаква излязла от строя аларма пронизваше слуха, студ проникваше през процепите на вратите и прозорците, а впечатлението от тоалетните предпочитам да спестя.
Невинаги е било така. Развитието на железопътния транспорт в България започва през 1865 г. като частна инициатива с построяването на първата жп линия, свързваща Русе и Варна. Инвеститорът е английска компания с основни акционери Уилям Гладстон и братя Баркли. В началото на 20 век железниците ни са едни от най-добрите в Европа. Днес железопътният ни транспорт е в ръцете на две държавни компании – Български държавни железници” (БДЖ) и Национална компания “Железопътна инфраструктура” (НКЖИ). Проблемът за лошото му състояние не е в държавната собственост, най-добрите железници в Европа са държавни (Германия, Франция).
Проблемът е, че възловите хора в държавата ни очевидно не виждат в железниците личен интерес, за разлика от автобусния превоз, където се наливат доста пари. Усилено се строят магистрали, но не се инвестира в железопътния транспорт. Една от най-тъжните следи на разрухата у нас са мъртвите провинциални гари и релсите, по които отдавна не минават влакове. Изчезнаха гарите за двама – и в прекия, и в художествения смисъл. Изследване на Европейската комисия показва, че българите сме най-недоволният от влаковете в страната си народ в ЕС. И положението няма да става по-добро. Според новият График за движение на влаковете на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, от 11 декември 2016 г. много от направленията, по които се движат влакове, ще бъдат преустановени през студените месеци. Преди това беше спряно движението на пътнически влакове по 11 направления. По направлението София-Русе-Букурещ например, директните вагони вече ще се движат само през летния сезон, през останалото време пътниците ще се прекачват на гара Русе на мотриса, която ще следва маршрут Букурещ-Русе-Букурещ. Което означава стесняване на присъствието ни на европейската железопътна карта.
Финансовият отчет на “Холдинг БДЖ” за първото тримесечие на 2016 г. показва, че дружеството влошава финансовите си резултати по всички показатели, спрямо същия период на миналата година. Приходите са намалели с 30 на сто, а загубите са нараснали с над 300 процента. За да покрие част от загубите, преди две години БДЖ продаде ремонтните си заводи. И още повече затъна, защото сега не разполага с достатъчна ремонтна база за поддържане на активите си. Ако хвърлите поглед на обявите на сайта на “Холдинг БДЖ”, ще забележите, че от седмици върви и масирана разпродажба на локомотиви и вагони на БДЖ, определени като бракувани. Това се оправдава с необходимостта от погасяване на задължения към облигационерите на железопътния холдинг. Цените на бракуваните вагони са поразително ниски, толкова, че ако имате малко свободни пари, бихте могли да се възползвате от тайното наддаване на търговете. От Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт огласиха, че на един от последните търгове словашка компания е закупила шест бракувани електрически локомотива марка “Шкода” (два от тях с климатични системи) само за около 1 млн. лв. Преди четири години пак словаци са купили други бракувани локомотиви от БДЖ, организирали ремонтирането им и ги отдали под наем на железниците в Чехия и Словакия.
И нищо чудно при пътуването си в Чехия и Словакия това лято да съм се возила на някои от обновените до неузнаваемост български вагони, наети от железопътната компания Regioget.
От Гражданската инициатива за обществен релсов превоз смятат, че държавата ни води политика на унищожаване на обществения железопътен транспорт. А той е един от приоритетите на ЕС през настоящия програмен период, за сметка на автобусния и авиационния, които много повече замърсяват природата. „Вече четири правителства строят линията София – Пловдив, златна трябва да е станала и ако е готова през 2078 година, отстрани трябва да има мажоретки, които да поздравяват пътниците”, каза пред дни в едно интервю председателят на Асоциацията на българските жп превозвачи доц. Симеон Ананиев. И допълни, че дори да изградим скоростни жп магистрали, БДЖ няма да има локомотиви и вагони за тях.
Иначе официалните сводки на транспортното ведомство звучат оптимистично. Уверяват, че през следващата година ще се запази обемът на превозите, заложен в сключения договор с държавата за извършване на обществени превозни услуги. Превозът на пътници ще се извършва от 13 жп превозвача с общо 586 влака, от които 24 международни бързи влака (10 от тях ще се движат само през летния сезон). Качеството на железниците не се коментира, а то се очертава като основен приоритет за Европа. От ЕП огласиха, че до 2020 г. ще влязат нови правила в жп транспорта, които предвиждат въвеждане на общи стандарти за целия ЕС. Общо 804 са компаниите в сектора, които оперират на територията на Евросъюза. Може би някоя от тях ще изкупи каквото е останало от активите на БДЖ и така въпросът ще се реши.
