Един призрак броди из България, призракът на протеста. За него ни осведомяват основно сайтове с имена на дърводелски сечива, като брадви, секири и топори. Но слухът за тайно и неизвестно от кого подготвяната революция на 11 септември беше отразен и в по-сериозен вестник, в чието название пък има часове.
По информация оттук-оттам от незнайни източници в протеста щели да се включат сили от доскорошния Реформаторски блок. Но ако се съди по темите за протест, които съвпадали с последните горещи изказвания на Корнелия Нинова, в протестните редици ще се наредят и социалистите, и излъганите за увеличението на пенсиите възрастни хора. С други думи – всички, които не са свързани със сегашното правителство, ще излязат на площада пред Народното събрание и ще го свалят. Гладната кокошка, която е основен автор на тези дописки, продължава да сънува – правителството толкова се уплашило от предстоящата среща с гнева на народа, че май щяло да подаде оставка няколко дни преди това.
Как е избрана датата 11 септември е трудно да гадаем. Може би защото е понеделник, може би защото 11/9 е сакрална дата за уж невъзможни, но все пак случили се неща като самолетното нападение на кулите в Ню Йорк. Може би 9-и септември навява някакви въстанически копнежи, може пък и народът да си е спомнил, че „септември ще бъде май, ще бъде!“. А може би защото е началото на усиления есенен сезон след летните почивки. Според авторите незнайни мученици на българската револуция обикалят страната и шепнат паролата за участие в протеста. Възможно е да разнасят и някаква формула „ГЕРБ ке падне!“, която по магическите правила на нумерологията е показала, че това може да стане само на 11.09.2017.
Възможно е на тази дата пред Народното събрание наистина да отидат няколко дузини професионални революционери, нямам контакт с Йоло Денев да проверя информацията от този най-достоверен в момента източник на протестно вдъхновение. Търговците на пазара предупреждават, че доматите, които продават, са кажи-речи последните от добрите за сезона, но дали е от сушата или защото бъдещи протестиращи са се запасили с доматени боеприпаси, трябва да се провери.
Ако питате мен, ще ви кажа, че в момента българите имат съвсем други взаимоотношения с доматите. И те не са дали да се запасят с този зеленчук (някакви здравни сайтове твърдят, че било плод), за да го разпльокат пред сградата на парламента, а дали да запазят доматения сок с аспирин без варене, или все пак да го овакуумят с пет минути варене за капачката. И как да сложат олиото в лютеницата, така че тя да го погълне най-незабелeжимо за окото и за вкуса. И други такива тревоги, свързани със салцата и цялото останало бурканирано продоволствие за зимата, тревожат българския народ. Датата, на която съседът може да ти заеме чушкопека си, в момента е по-важна от датата за някакъв си протест.
ГЕРБ ке падне, когато самият Той изчисли, че му е изгодно да падне. Нито ден по-рано. Колкото и угоднически да звучат изказванията на някои социолози и политолози, че ситуацията в момента е стабилна и трусове не се очакват, те са точни. Не защото народът е доволен и не иска да прави трусове. Напротив, народът е недоволен, много недоволен, но не вижда никакъв смисъл от трусове.
Народът е еднакво недоволен, но разделен на две групи – истерично недоволни и безразлично недоволни. Истерично недоволните са приказливи, гласовити, чак страховити. Тъй като големите теми са обвити в мъгла и неизвестност, истеризират по повод на малките теми. Такива поне има в изобилие всеки ден. Вчера ще са черно-белите учебници, днес ще е Лидл с глупашко брандиране, няма ден, в който на истеризирания народ да не се подава нова тема, която да захранва истерията му. Доволно голям брой българи са решили, че крещенето в несъгласие ги отграничава от извършителите на глупост след глупост. Превърнали са го в начин на живот. Щом сме несъгласни, значи сме различни от тях – ето това е единствената печалба от разпиляването ни в дребни, съчинени, незначителни драми. Цялата ни енергия се излива, за да демонстрираме, че не сме глупави като „тях“, не сме непочтени, корумпирани, оцапани като „тях“.
Безразлично недоволните са по-самощадящи. Те поне не си пилеят силите – като се почне от това, че си спестяват телевизионните новини и четенето на заразни сайтове и се свърши с това, че си подбират компаниите и интернет заниманията. Най-много да наминат в социалната мрежа, за да ни кажат, че странни неща стават в България, щом с години не може да се намери виновник за сриването на КТБ, а се намери фасът, който подпали гората край Кресна. По-умни са безразличните. Разбрали са, че България в момента е толкова вредна за преживяване, че трябва да се приема дистанцирано и с чувство за хумор – като художествено произведение.
Но и двете групи – и истеричните, и безразличните, са наясно, че ако това правителство си отиде, следващото няма да е по-добро. Нямаме избор. Както казали тримцата, които се представяли за седемте самураи: Хора няма, няма хора бе! Някои вярваха, че т.н. патриоти биха били по-различни управници, но получиха само доказателство, че Бойко Борисов, наред с други свои умения, умее и да опитомява коалиционните си партньори, след като в предишния си кабинет доказа, че умее да отчайва до степен на оттегляне партньорите си. Това е изборът: Бойко Борисов плюс някой, който няма да издържи и ще се махне, или Бойко Борисов плюс някой, който ще се нагоди и ще си угоди. Бойко е лелката в детската ясла – който съвсем не може да свикне, реве, реве и се отказва да посещава яслата, останалите почват да слушкат и да папкат.
Съществува теоретично, разбира се, и вариантът БСП. Винаги е съществувал и винаги е завършвал с осъзнаването, че не е вариант. България избира БСП, само за да си спомни защо не трябва да избира БСП. БСП е прилична опозиция и неприлична (също като тези, на които е опозиция), когато е на власт.
Най-странното е, че в тази насрещно заклещена ситуация и двете страни нямат шанс – нито недоволният от правителството народ, нито недоволният от народа Бойко Борисов. Ситуацията в момента най-много прилича на взаимно пилене на нерви. Правителството пили нервите на хората, а Борисов персонално усилва ефекта с очевидната си липса на намерение да се разграничи от хора, които са се превърнали в емблема на причината за неуспяването на България. Борисов знае (той е добър познавач на народното мислене), че хората дори ще му простят личните грехове, ако затвори чадъра на благоволението си над Пеевски, Цацаров, Доган. Но не го прави. Не може ли?! Явно има сериозни причини, за да не може. Може би греховете му са непростими? Или неотделими от на другите?
Какво му остава на народа при това положение, освен горчивото удоволствие и той да пили нервите на правителството и персонално на Бойко Борисов. Например с развлекателния слух, че на 11 септември ще има гръмотевични протести, които ще свалят властта. Нищо няма да стане на 11 септември, освен че ще са почнали някои телевизионни формати, които ще дават нова суровина за истерични битки по възможно най-дребни и дребнави поводи.
