Родители на бъдещи първокласници в София са гневни, защото не могат да запишат децата си в кварталното училище. Не се класират. Този проблем е добре познат на хората, живеещи около добрите училища в широкия център. Практиката за издаване на адресни регистрации в района на училището на хора, които реално не живеят там, също е добре известна на хората. Както и тази с фалшивите медицински документи, даващи предимство в детските градини. Само МОН очевидно обитава планетата Кей пакс, съзвездие Лира, защото не е наясно, че няма как една и съща наредба да работи в София и в Смолян.
Родителите на седмокласниците и те са гневни. Ако се изчисли количеството алкохол и леки транквиланти, консумирани около датите на матурите, малки и големи, вероятно ще получим интересни данни. За количеството пари, инвестирани в паралелната (частна) образователна система, за да се подготвят децата за държавното „външно оценяване“ изобщо няма да отварям дума. Тепърва предстои смятането на балове и тънката част с подреждането на желанията за прием в документите за кандидатстване в гимназиите. И за какво е всичко това? За да продължи „наливането“ в частни уроци и курсове, когато лелеяните „елитни“ гимназии се окажат не чак толкова елитни, а предстоят „големите“ матури в 12 клас.
И родителите на петокласниците имат основания да са гневни. Защото тази година петокласниците учиха по нови програми и стари учебници, а догодина шестокласниците ще бъдат на тоя хал. Да, ама това са същите деца. Нашите деца. Същото важи за втори и осми клас. Имало надежда все пак по време на учебната година да има нови учебници. Същата надежда имаше и през септември миналата година, обаче, знаете как е, реформа, избори, нови министри…
И учителите са гневни. Освен заради ниските си заплати, липсващите учебници (и други, по-иновативни средства за преподаване), експериментите с програмата – гневни са, защото са затрупани от бумащина и вместо да учат децата (а преди това и себе си, защото добрият учител се учи цял живот) – попълват бланки. В петиция учители настояват, освен за разтоварването им от административни и несвойствени задължения, за неща като електронна документация, за квалификация и мотивация на учителите, за съдайствие и подкрепа от образователните чиновници, вместо „инспекции“ и „постоянното психологическо насилие над директори и учители, които държавната образователна администрация упражнява чрез писма, заповеди, наредби и постановления“. Все добри неща, които и ние, родителите, също искаме.
Защото образованието трябва да е в полза на ученика, а не на чиновника, както е написала авторката на петицията г-жа Марта Радева от Провадия. Толкова е просто, а изглежда толкова невъзможно. Това би значело Системата да започне да функционира не, за да се самосъхрани, а за да осигурява качествено образование. Не, за да изхранва бизнеса с учебниците, а за да изучава децата адекватно на нуждите на времето и света, в което живеем. Стратегиите, законите, наредбите и прочее документация да се пишат в името на реална промяна, а не защото са задължително условие за усвояването на парите от Европейския съюз (което как се случва е отделна, тъжна тема).
Но това, разбира се, няма как да стане, защото парите са по-силни от гнева. А парите обичат тишината и МОН добре знае това.
