Срамът на австрийската „партия на свободата“ бе особено ненавременен. Записът с нейния лидер, Хайнц-Кристиан Щрахе, в който той реди откровени далавери с уж племенница на руски олигарх не просто бутна кабинета в рамките на 48 часа, но и удари обединяващите се евро-скептични партии преди гласуването за европейски парламент. Само преди дни в Милано, актуалната звезда на скептиците, Матео Салвини, събра партии от целия континент в опит да направи невъзможното, да обедини националисти. Дори възродения Фараж с неговата Брекзит партия вече иска да се присъедини, поне докато Великобритания не напусне. Въобще, допреди скандала във Виена всички погледи бяха насочени към тази част от политическия спектър, сякаш оттам идваха постоянно новини за възход и нарастващо влияние. Резултатите от вота почти сигурно ще потвърдят тези тенденции, но връзките с Москва и непрестанните скандали около крайната десница в Австрия сега подкопаха опита на канцлера Курц да намери модус вивенди на съжителство и по този начин да прокара пътека за останалите десни правителства на „стария континент“.
За много партии, това обединение обаче от доста време се е случило поне по една линия – връзките с Русия и Путин. Изключение правят Орбан, полските и шведските консерватори, те изрично обявиха, че прекалено тесните политически връзки с Кремъл не са по вкуса им и са реална пречка пред по-задълбочено сътрудничество. Както мнозина предполагат, сегашният скандал просто разкрива върха на айсберга. Няма никакво съмнение, че руската страна е активно въвлечена в официално и неофициално сътрудничество с повечето от тези партии. От много време се знаеше, че австрийската „партия на свободата“ има официално споразумение с „единна Русия“. Путин дори отскочи до сватбата на външната министърка в Алпите. Картинката при Салвини не е много по-различна. През октомври миналата година, негов приближен е имал среща в Москва, на която на партията му са предложени 3 милиона евро за кампанията за предстоящите избори за ЕП. Самият Салвини достатъчно често заема про-руски позиции. Скандалите около льо Пен пък са отдавна известни. Нейната партия получи руски кредити, за да продължи да функционира и това беше потвърдено на няколко пъти. Сега тези отношения са „под радара“, за да не се стигне до нови скандали. Връзките на „Алтернатива за Германия“ с Москва също бяха осветени през последните месеци.
Последният митинг в Милано бе озарен и от присъствието на актуалния баш мужик, Марешки. Ясно се видя как ентусиазирано подскача около льо Пен и върти глава във всички посоки, сякаш не може да повярва как е попаднал в центъра на обектива. Очевидно той в момента изпълнява няколко роли, доста несръчно, но засега достатъчно ефективно за тези, които са му ги поръчали. Основната е да крепи правителството, когато другите играчи не са достатъчни. Но все повече, Марешки е гласовит по всички теми, свързани с Русия и постоянно намира повод да подкрепи нейните интереси. Той е сред най-шумните поддръжници на строежа на „Белене“ като на моменти е дори по-усърден от Първанов, което в нашия контекст може да се счита за политическо постижение. Сегашната му активност е преди всичко насочена към блокирането на и без това неясната военна модернизация. Всяка седмица той намира повод да каже нещо срещу очакваната покупка на нови изтребители, макар че, както всички вече се досещат, тук „скритата лимонка“ е самия военен министър. Наскоро той обяви сделката за кражба, после я противопостави на възможните социални разходи. Очевидно е, че другите про-руски фигури в България не могат да бъдат толкова отявлено ангажирани с Москва, тази роля сега е отредена на Марешки.
Новите националисти все повече приличат на руски интернационал и прикриването на този факт е все по-трудно. Все по-малко крие този факт и руската страна, напротив, тя винаги изпитва гордост, когато успее да направи пробив в западните политически системи. Проблемът за тях сега обаче е, че цялата тази откровена зависимост заплашва да подкопае доверието в тези партии, защото става прекалено очевидна. Разбира се, това само по себе си няма да ги удари необратимо, но генерира все повече въпроси и допълнително ги изолира най-малкото защото затруднява по-системните партии, които се опитват да ги включат във властта. Случаят с Австрия показа точно това. Не и в България обаче. Тук Марешки си е ОК, както и другите московски приятели. Поне докато имат задачи за него.
