През юни в едно германско село бил организиран необичаен протест: 50 музиканти свирили по плевни, дворове и поляни напълно безвъзмездно, докато публиката обикаляла с плакати срещу откриването на мина за кафяви въглища. Понеже добивът налагал разрушаването на къщи, хората решили да се разбунтуват срещу вандалския акт чрез неговата противоположност. Няма по-добър отговор на безкултурието и алчността от този на културата и алтруизма, рекли си германците и цял ден из селото и околовръст звучали… симфонии на Бетовен.
Не знам как би се отразил един такъв протест на управляващата ни команда, но пък едно време Вежди Рашидов разправяше, че бил водил Борисов седем пъти на театър („Явно на премиера театърът все повече започва да му се харесва“). Закани се дори да отидат скоро и на опера, обаче по тая тема повече не се обели и дума, та сега ме е яд, че повдигам въпроса с такова закъснение. Ами представяте ли си наистина всеки ден пред Министерския съвет да имаше опера (минимум едни 4 часа слушане), за да видим колко дълго би издържал нашият министър-председател? Ако не ме мами интуицията, три дни само „Кармен“ щяха да бъдат напълно достатъчни. Но и да се лъжа, спокойно можеше да се пробва с „Янините девет братя“ и „Дон Карлос“, които Софийската опера и балет така или иначе цяло лято също изпълняваше на открито.
Нашите протести обаче не са толкова културни, което, види се, е грешка. Не може да се отрече, разбира се, че се пробваха пърформанси с ковчези и имаше художествени инсталации с бесилки, но те, да си го кажем направо, усъмниха тъкмо по-културните хора, макар и революциите да не предполагат музикален съпровод от флейти и флигорни. Усъмниха ги и даже малко нещо ги отблъснаха – и в това нека да бъдем директни, защото не „винкели от Перник“, както си въобразява адвокат Хаджигенов от „Отровното трио“, ще решат изхода от протестите. Е, ще го решат, но по-скоро в техен ущърб, така че подобни закани са не само тъпи, просташки и агресивни, каквото е и сегашното управление, а са изцяло контрапродуктивни, т.е. постигат точно обратния на търсения ефект. И понеже вярвам, че зад това не стои зла умисъл, а единствено глупост, много ми се ще да предложа утре, в деня Х, да бъде проявено известно приличие на т.нар. Велико народно въстание.
В страната на победилата простотия е ясно, че трябва да оставим настрана симфониите и да зарежем закачките с оперите. Да, от протестите имаше отлив заради летните отпуски и, да, властта приложи всевъзможни номера, но големият проблем все пак е друг и със страшна сила остава висящ в навечерието на 2-и септември, обявен за ден на „голямото метене“. Той не се състои толкова в блокадите и излишното агресиране на непротестиращите, нито се дължи на дежурните защитници на властта или на отблъскващите акции с яйца и цаца, колкото в неумението (дано не е нежелание) за привличане на колебаещите се. Сега те с основание питат с какво право точно ти ще „метеш“, след като си цапал, че и отгоре на всичко ще викаш на помощ най-отвратителното тукашно явление – винкела. И в резултат колебаещите се, макар и голяма част от тях да са против това управление, утре няма да са на площада.
Неприятно, но факт: в началото мощен, впоследствие протестът беше демобилизиран, а нарочването на утрешния ден за съдбовен действително го прави такъв, само че нищо чудно да не се съберат много хора. По-скоро би било наивно да очакваме друго, въпреки настойчивите призиви за общонационален митинг, а може би и точно заради това, че са така настойчиво придружени със закани за разправа. За близо два месеца се е натрупала известна умора, тук-там е било възпалено дори раздразнение, но сега към тях се промъква и страхът от сериозен сблъсък, за който безстрашните „водачи“ на протеста може и да не си дават сметка, но всъщност предварително помпат с нелепите си приказки. И то вярно си е за страх, ако с пернишките винкели възнамеряваме да вървим към честни и свободни избори, каквито впрочем вече са описвани от Алеко:
„По едно време откъм Крайната махала се зададе с музика начело една тълпа от пияни чудовища, с кървави от всенощно пиянство очи, предвождана от А. Данкова, Няголовци, Копоевци и подобни тям личности, лишени от граждански и политически права за позорни престъпления. Тази тълпа от неокачествими страшилища (един мой приятел с крайно зачудвание ми каза: „Аз до днес не съм предполагал, че в нашия Свищов живеят такива страшни хора…“) нахлу в двора с викове, с грозни заплашвания и псувни нахълтаха в избирателната стая, окръжиха бюрото и почнаха да изблъскват през вратата и прозорците (два метра височина) избирателите, след като им разкъсваха неугодните тям бюлетини“…
Е, чак до такива страхотии може и да не се стигне, но във всеки случай да викаш „Мутрите вън!“, пък да ги правиш двигатели на протеста, е повече от абсурдно. И не би имало нищо по-прекрасно от това, самоназначилите се за организатори час по-скоро да проприберат перките и лека-полека да се отдръпнат, за да се върнат на улицата образоваността, почтеността и изобщо приличието. Бунтът е тъкмо срещу неприличието, тъй че няма как да се бори с неприлични средства; гневът е срещу грубата сила и задкулисието, пребиваващо отвъд и над законите, за да се освободи пространство за законност и същински демократичен ред. Оттук и спрямо всичко, което пречи на гражданското недоволство да се изрази по един достоен начин, също се налага здраво „метене“, но по-добре е все пак то да се измете от сцената самичко…
Апропо, чудесен статус във Фейсбук, който направо връща вярата в здравия разум: „Утре сутринта ще отида на площада и защото, освен всичко друго, тази власт унизи и обезцени до такава степен истината, вежливостта, знанието, труда, благоразумието, смелостта, справедливостта, щедростта, състраданието, милосърдието, признателността, смирението, толерантността, чистотата, добротата и добросъвестността, че почти ги изкорени“.
Ако ги изпишем върху огромен транспарант, тези думи ще свършат повече работа от десет блокирани кръстовища и хиляда призива „на оружие“ от страна на самозвани водачи. Не друго, а именно техните отрицания трябва да пометем и изметем, като не забравяме, че тази власт съвсем не е единственото им олицетворение. О, колко много са те, цял легион, и колко метене ни чака!
