Помните ли какъв беше коментарът на Деница Гаджева по скандала „Варадеро“? След като през декември 2013 г. двамата с Волен Сидеров се плацикаха на кубинския плаж, бъдещата му съпруга обяви, че той можел да си позволи това, защото „не изглежда като тюлена Борисов“. Тогава лидерът на ГЕРБ, по онова време в опозиция, се засегна толкова дълбоко, че даде и политическа оценка на луксозната почивка: „Докато неговите коалиционни партньори приемат бюджета, той се пече на плажа на мафията в Куба – Варадеро. А този човек е шеф на комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика! Това е падението на този парламент!“
Макар да е съмнително, че точно „Сидеров на Варадеро“ беше падението на онзи парламент, само месец по-късно лидерът на „Атака“ се замеси в друг скандал, за което главният прокурор поиска и свалянето на имунитета му. Става дума за простотията по време на полет за Варна, когато Волен обиждаше френска дипломатическа служителка и удари полицай.
А ето го същия депутат и в хулигански етюд точно в навечерието на местните избори през октомври 2015 г.: този път вилнее по столичния булевард „Г.С.Раковски“, в близост до НАТФИЗ и в самата сграда на театралната академия. Нахлуването му там с миманс от още десет души се превръща в основен дневен ред на държавата, а лично министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова (ГЕРБ) пристига на местопроизшествието да налага ред…
Днес обаче Сидеров е коалиционен партньор в управлението и „тюленът“ Борисов уважи рождения му ден, съчетан с премиера на книгата „Волен – живот напук“. Снима се с него усмихнат, а сетне довтаса и на пищната му сватба с Гаджева, обсипвайки го с дарове. По-странното обаче е, че легитимирането на „новия Сидеров“ така и не предизвика обществено възмущение, нищо че преди четири години влизаше в парламента с полицейска палка и пистолет. Забравено е, изглежда, как той се превърна в главен антигерой на гражданските протести, наред с корпулентния Пеевски. Времето е заличило и спомена как привържениците му барикадираха централни столични булеварди и замерваха демонстриращите с бутилки и камъни. Простено е сигурно и това, че самият Волен се гавреше с президента на заседание на Консултативния съвет за национална сигурност. Зарязана е дори клоунадата с дефилирането по улиците с усмирителна риза и маска на атакиста – една от причините, впрочем, протестите да се превърнат в бутафория…
За онези, които не намират нищо скандално в днешната позиция на Сидеров и в неговото ухажване, нека припомня и друго:
През май 2014 г. лидерът на „Атака“ и същевременно водач на партийната листа за изборите за Европейския парламент (!) откри предизборната си кампания в… Москва. Че даже беше награден с орден „Звезда Отечества“! На церемонията политикът от държава-членка на ЕС оплю Европейския съюз като „марионетка на САЩ“ и заяви, че съюзът или трябва да се промени, или направо да се разтури. Каза още: „Ние („Атака“) смятаме, че България трябва да е неутрална във военно отношение и да не членува в НАТО… Когато у нас има правителство на „Атака“ и аз съм министър-председател, България ще излезе от НАТО…“
Иронията е особено впечатляваща, като се има предвид, че управлението заедно с Волен скоро ще поеме председателството на Съвета на ЕС. А нищо чудно церемонията по откриването да се предава на живо по партийната телевизия „Алфа“, където цял ден сватбата на Волен и Деница се излъчваше пряко. И хубаво, че се излъчваше, за да се видят нахилените физиономии на целия ни политически „елит“, който викаше: „Гооор-чиии-вооо! Гор-чи-во!“
Но Сидеров не е виновен за това, разбира се. Той се е понесъл на крилете на властта, парите и чувството за безнаказаност твърде отдавна. През всичките 12 години, в които присъства в парламента, той е все пред очите ни, с изцепка след изцепка и в поредното си политическо превъплъщение. По-важното: изпълненията му бяха насърчавани и поощрявани, в критични моменти получаваше здраво медийно рамо. Беше ухажван, а подкрепата му – високо оценявана, и така превърна играта в своя професия, от която се печели много добре. В един момент заприлича на Уърмолд от „Нашият човек в Хавана“, само дето Уърмолд го играеше таен агент на английското разузнаване в Куба, докато продаваше прахосмукачки, а нашият човек от Варадеро съвсем явно сколаса да осребри всичките си роли…
И защо да не го прави наистина, когато нашите прахосмукачки дремят в килера, а вероятно и изобщо не работят?
Точно това заслужава българската гламавост, за чиято сметка Сидеров, вече възпитан и кротък, може и да стане някога министър-председател. И не се смейте – никак не е смешно, а напълно възможно. Буквално „гор-чи-во!“, съвсем буквално.
