Безобразните ремонти в София с основание предизвикаха буря от недоволство. Няма никакво съмнение, че те показаха особено графично порочния модел на планиране и инвестиране на милиони лева публични средства. Струпването им в знакови места на столицата допълнително изостриха вниманието към случващото се. Мащабът на това недоволство е вече сериозен проблем за управляващата партия и нейната победа на задаващите се местни избори далеч не изглежда осигурена. Сегашният кмет със сигурност ще иска да се оттегли след това фиаско, но не е ясно дали тя може да бъде бързо заместена с някоя що-годе убедителна фигура. Ако пък сегашният омбудсман реши да се кандидатира, нещата могат да станат особено сложни за Борисов. Сериозността на проблема с градската среда е такава, че ГЕРБ вече дори не могат да отправят обвинения в политизация на случващото се. Хора от всякаква политическа боя са вбесени от подигравката със столицата. Нормално е фокусът през последните месеци да е върху финансовите аспекти на промените в градската среда. Те обаче ще минат и заминат, но след тях ще остане тежката безидейност и урбанистична пустош.
На пръв поглед, столична община обръща все повече внимание на концептуалната, идейна страна на различните дейности по промяна на градската среда. Те се представят не просто като ремонти, а като урбанистични трансформации, които отразяват множество социални и естетически тенденции и са обърнати към бъдещето на столицата. Около всички обявени проекти изплуват световни архитектурни имена, ПР-ът на общината пласира из медиите различни интересни проектни идеи, снимат се макети на варианти за подобрение на градската среда. След това тези имена магически изчезват и цялото начинание започва да прилича на план за смяна на плочки, тръби и пейки. Изграждането на велоалеите бе съпроводено с обиколки из града на известни урбанисти, но от изпълнението е видно, че техният ангажимент е бил повърхностен и частичен. Последните години дават предостатъчно примери за подхода и крайния резултат от различните интервенции в софийската градска среда. Ремонтът на улица „Граф Игнатиев“ е само последен пример в това отношение. Погледнати по-цялостно, те носят излъчването на късния соц с амбицията му да изправя пространства и да ги превръща в голи и безлични градски полета, лишени от идея за публичност, за общуване, за среща на градското разнообразие и култура. Опредметени, те всички приличат на пустите провинциални градски площади отпреди няколко десетилетия.
Вече има няколко примера за пропуснати възможности. Широкото пространство около НДК бе ремонтирано, но така и не бе променено и модернизирано. Парковият елемент не бе допълнен с никакви други функции. Преди години много шум се вдигна около трансформирането на т.н. „квадрат 500“, който трябваше да се превърне в нещо като арт хъб на града. Нищо от това не се случи, мястото пустее, а около него не бе променено нищо. Никаква интеграция не бе направена с галерията на гърба на сградата, нито пък бяха създадени външни арт пространства и възможности. Десетки милиони бяха похарчени, но като цяло тази част от града остава същата. Пространството пред министерски съвет и ЦУМ също бе ремонтирано, но по-скоро прилича на градска пустиня с доминиращия жълтеникав цвят и пълното отсъствие на каквото и да била функционалност, растителност и атмосфера. При подобно оформление нямаше абсолютно никакъв смисъл от свиването на трафика, освен да внесе повече спокойствие на чиновниците в сградата. Последната голяма пропусната възможност е площад „Славейков“, който можеше да бъде превърнат в център на градската култура чрез нова сцена, интеграция с дейността на все по-активната градска библиотека и оформянето на зони за почивка, задържащи преминаващите през него. Дори фонтанът в един момент щеше да отпадне, заради проблеми с поддръжката.
Разбира се, очакването за урбанистична мисъл в цялата софийска какафония е напълно нереалистично. Няма как градът да се застроява хаотично, без мисъл и идея, чрез непрестанни корупционни схеми и изведнъж да се пръкне смислена концепция за развитието на ключовите градски пространства. Мнозина писаха през годините, че случващото се импонира напълно на културата и психологията на тези, които вземат решения. В повечето случаи, индивиди без дълбока културна и емоционална връзка с градската среда, с капацитет и манталитет, отговарящ на средно-голям провинциален град. Нещо повече, инвестициите от години се мислят като ремонти, а не като интервенции за трансформиране на средата. С други думи, мислят се като подмяна на елементи, материално „освежаване“, смяна на фасона. Общественото внимание е насочено върху това кой ще даде най-ниска оферта, нищо че след това разходите винаги нарастват и сумата никога не е окончателна. Темата за градската среда се коментира единствено през финансовите параметри, няма дори минимален интерес за друг ъгъл на разговор. И докато това продължава да се случва, градската пустош ще продължи да превзема нови пространства.
