За да се претегли един кантар, трябва втори. Цял ден вчера Корнелия Нинова и Бойко Борисов се правеха на втория кантар, като обясняваха колко е олекнал първият в проведения помежду им разговор за евентуален дебат.
Кантарът на общественото мнение, като най-точен, не препоръчва да се гледа сериозно на разговор, в който фигурира думата „кафенце“. Той рекъл, тя отвърнала, тя искала, ама той пък не щял…Ако чувствате, че в цялата тази разправия има нещо по принцип нередно, то е защото наистина има.
Организирането и провеждането на дебат между две политически фигури в предизборна кампания не е работа на самите две политически фигури. Дори самата бройка две в българския вариант е вече погрешна. Когато става дума за две основни фигури в президентски избори – това е нормално. Но на нас ни предстоят парламентарни избори и ако Нинова и Борисов обсебват общественото говорене с дебат между тях двамата, то те и двамата вече са спечелили – защото хората започват да мислят, че гласуването се свежда до избор на една от двете партии. Двамата големи се дърлят, за да внушат, че всички останали са незначително малки, за да имат нещо общо със спорове за бъдещето на страната.
Но не е само това причината, поради която не е работа на Корнелия Нинова и Бойко Борисов да си разговарят, договарят, уговарят, надговарят. Организирането на дебат по време на предизборна кампания е медийна работа – медийна привилегия и едновременно с това медийно задължение. И тя най-подхожда на издържаната с данъците на избирателите обществена телевизия. Телевизията трябва да проучи има ли нужда от дебат и от какъв – лидерски, експертен, смесен. Да определи формата, да напише правилата. След което да ги прати с покана на участниците. И една тогава те имат думата и тази дума е „да, участваме“ или „не, не приемаме“. Просто е, ясно е, чисто е.
Всичко, различно от това, са читалищни постановки за насърчаване на публиката при определяне на първенец в преглед на художествената самодейност. И прилича повече на онова „ако сте мъж, излезте навън да ви шибна един шамар“, отколкото на сериозно и отговорно отношение към бъдещото управление. Но най-много прилича на търкулнато гърне и намерен похлупак.
