България, някъде към края на април 2020 г. Откакто на 7 април президентът се позовава на Гьоте („Няма нищо по-страшно от активната глупост!“), комисиите по замерване с цитати на бележития писател, поет, хуманист, учен, философ и политик работят неуморно. Едната е оглавена от депутатката Десислава Атанасова, според която точните думи на мислителя са: „Es ist nichts schrecklicher als eine tätige Unwissenheit“, т.е. „Няма нищо по-страшно от невежеството в действие“; а втората – от вицепремиера Томислав Дончев, който допълнително попиля президента с цели три цитата на Гьоте:
№1. „Колко много се заблуждават хората, когато си мислят, че това, което са научили, са го и разбрали.“;
№2. „Когато двама се карат, виновен е по-умният.“;
№3. „Разделяй и владей“ е мъдро правило, но „Обединявай и направлявай” е по-добро.“
За да отговори на предизвикателството, в Президентството е сформиран подсъвет към Стратегическия съвет за развитие, който да вземе окончателно решение по въпроса дали на смъртния си одър Гьоте е възкликнал: „Licht, mehr Licht!“ (Светлина, повече светлина!), или всъщност е казал: „Nicht, mehr nicht!“ (Не, повече не!). От време на време държавният глава лично присъства на заседанията на подсъвета към Стратегическия съвет за развитие, за да се убеди, че е събрал истински експерти. Той все пак добре знае, че „владетел, който не събира около себе си всички даровити и достойни хора, е пълководец без армия“.
По нареждане на министър-председателя ежедневните пресконференции на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса започват с цитата: ,Животът е най-прекрасното нещо, което е измислила природата“, а на всеки журналистически въпрос по обясними причини се отвръща с „Искаш ли да получиш умен отговор, питай умно“. Така във въздуха остават да висят важни въпроси като: кога хората ще трябва да си мият и краката; вярно ли е, че ген. Мутафчийски спи с униформа, за да се пази от 5G технологията; какви са гаранциите, че заразата е тръгнала от прилеп, а не от крастава жаба, щом някои се лекуват с хапче срещу краста, и т.н. Тези въпроси, както се вижда, стават все по-дълги и сложни, защото и репортерките са научили, че „никой не знае какви сили притежава, докато не ги използва“. Особено пък сили на ума, чието разгръщане носи неимоверна радост, защото „щастлив е онзи, който работи с радост и се радва на извършеното“.
В тази напрегната обстановка медицинският щаб, който се разпусна след само две седмици работа, отново се събира, за да предложи алтернативни решения. „Гладкият под е изобретение на архитектите, той е удобен за машините, но не и за хората“, открива заседанието проф. Костов, който нарочно цитира Фриденсрайх Хундертвасер. В продължение на 15 минути той обяснява кой е Хундертвасер, благодарение на което всеки българин научава, че името означава „100 води“. Към тази ценна информация професорът добавя, че Фриденсрайх следва да се преведе като „царство на свободата“, но понякога архитектът се е подписвал и с Регентаг (дъждовен ден) и Дулкенбунт (тъжни, мрачни цветове). Доц. Мангъров потвърждава изнесените данни, които според него още веднъж недвусмислено навеждат на мисълта, че трябва да се върви към изграждане на колективен имунитет чрез облекчаване на мерките срещу епидемията.
Но дебатите по извънредното положение отново се фокусират в Гьоте, когато премиерът го цитира в личния профил си във Фейсбук: „Истинное величие начинается с понимания собственного ничтожества“. Цитатът е на руски, тъй като Борисов току-що е препрочел целия Достоевски в оригинал, а и за да го разбере по-добре „съседа“. Румен Радев не му остава длъжен, ами отвръща с думите: „За да бъдеш достоен човек, признай достойнството на другите“, и освен това дарява всичките си новогодишни речи на възрастните хора във Видинско. За посрещането на 2021 година той вече е подготвил нова реч, чието начало гласи: „Страхливецът отправя заплахи само тогава, когато е сигурен в безопасността си. Казват, че истината стои между две противоположни мнения. Не е вярно! Между тях стои проблемът. Омразата – това е активно чувство на недоволство, а завистта – пасивно. Затова не се удивлявайте, ако завистта бързо се превърне в омраза“.
Разбира се, Десислава Атанасова знае, че това е колаж от цитати, и трескаво проверява в Уикипедия дали преводът е точен. Макар тя винаги да е била наясно, че „животът учи по-добре от всякакви книги“, и затова рядко да е посягала към книга, оглавената от нея парламентарна комисия е длъжна да излезе с остро становище против това, което президентът ще заяви в новогодишната нощ. За щастие, подбраните за целта цитати могат да й свършат работа, а и за какво ще са й иначе, щом „не е достатъчно само да се сдобиеш със знания, трябва да им намериш и приложение“? Да, още е април, за да отвърне на удара, но поне депутатката от ГЕРБ има цел, докато „безцелният живот е ранна смърт“.
В това време българите прелистват „Страданията на младия Вертер“, където се разказва за стажант по право и неговата нещастна любов към Лоте, сгодена за друг. Терзанията на Вертер и последвалото ги самоубийство вълнуват малки и големи, а някои са наизустили цели пасажи от писмата на дълбоко угнетения стажант. Всички плачат, обсъждайки така нелепо пропиляния живот на млад човек, и дори забравят да отронят сълза за депутатите, чиито заплати силом ще бъдат дарявани за…
А за какво всъщност беше?
Към самия край на месеца някой все пак се сеща, че се води борба с опасен вирус. Не битка за надмощие, не война на едно его срещу друго его, а именно борба за оцеляване. Включително на смисъла да продължаваш да живееш в държава, чиито ръководители обитават някакъв свой, въображаем свят. Толкова измислен, че и Гьоте сигурно би се разсмял, ако не беше казал: „Нищо не разкрива така добре характера на човека като това, на което се смее“.
Е, обидно е някак да се смееш на дребнавост, взела се за величавост, унизително е даже да се усмихваш на напъна да се бълват цитати, които нерядко заместват собствената мисъл. И вярно Гьоте ще да е възкликнал на смъртния си одър: „Не, повече не“, защото при такова едно положение каква светлина да очакваш, че и повече светлина…
