„Последните двайсет години от живота си господин Каубле посвети изцяло на бедните. Той имаше решаващ глас най-вече при разпределението на купоните. На три от вратите на жилището си беше заковал тенекиени табелки с надпис:
Подпомага местните бедни!
От тях даваше на всеки, който платеше двадесет крони годишна вноска за местните бедни. Просяците не виждаха нито халер от тези пари, защото всичко отиваше за бюджета на Службата за бедните. Референтът за бедните получаваше 2400 крони годишна заплата, освен него имаше още един чиновник с 1600 крони и един прислужник, на когото плащаха по 100 крони месечно. Остатъкът се разходваше за представителни пътувания на членовете на комисията на конгреси за защита на бедните”…
За разлика от героя на Ярослав Хашек, кметът на Хитрино не харчи пари за табелки. Но това съвсем не означава, че парите за възстановяване на взривеното село отиват за по-смислени работи. Както стана ясно от проверка на в. „Сега“, едно от първите решения на местната власт било да възложи на шуменска фирма… смяна на климатиците в общинските сгради.
Разбира се, фирмата е поканена директно от кметството, т.е. без конкурс, като за оправдание е послужила извънредната ситуация. За климатиците са предвидени 66 хил. лв., а те са цели 30 на брой. Излиза, тоест, че средната прогнозна цена за една инсталация е 2200 лв. – прекалено висока дори за единична поръчка. И това на тягостния фон от 9 напълно унищожени къщи, 11 за събаряне и още 67 за частичен ремонт!
Както и да го погледнем, общинските климатици не могат да бъдат приоритет, нищо че за Хитрино бяха дадени милиони. За да не прозвучи голословно: само за шест дни след инцидента българското правителство и Европейската комисия отпуснаха общо 30 млн. лева. Сумата, събрана от дарения на граждани и фирми, достигна 1.9 млн. лева, а политически партии обещаха около 170 хил. лв. Кметът на Хитрино Нуридин Исмаил обяви, че също прави дарителска кампания и е сформирал местен обществен съвет, като преди Нова година отчете, че в общинската сметка в помощ на пострадалите от взрива са събрани 178 853 лв. С безвъзмездна помощ тепърва ще се включи и Строителната камара, която обеща да построи 11 къщи; отделно 606.7 хил. лв. ще бъдат отпуснати от регионалното министерство за водопровода в селото. По програмата за селските райони пък са заделени още 20 млн. лв., за които ще се кандидатства с конкретни проекти.
Наличната сума наистина е внушителна, което позволява дейностите по възстановяване на селото не само да започнат, а да се извършват ударно. На практика обаче се случва следното: освен пряко да се договори с фирмата за климатиците, кметството поканило други две фирми, които да направят 12 технически инвестиционни проекта на разрушената от взрива инфраструктура. И тук е тънкият момент – те са „поканени да представят офертите си за консултантски услуги за изготвяне на проектите, с които Хитрино да кандидатства за целевите пари по селската програма.“ С други думи, не иде реч за петте милиона, които кабинетът вече отпусна за инфраструктура, а за онези 20 милиона, чието усвояване е на стендбай. И на всичко отгоре консултантските им услуги (хрумки от рода на „зони за отдих и тихи игри“, „реконструкция на централния площад“ и пр.) са солидно остойностени на 324 хил. лева…
Ако решим да се престорим на наивни, недоумение буди и друго.
Преди Нова година общественият съвет към омбудсмана и БЧК отпусна 160 хил. лв. за 700 порции топъл обяд за 4 месеца напред. Това е просто чудесно, но пострадалите от взрива, първо, са далеч по-малко, и, второ, с тези пари биха могли да си оправят положението дългосрочно, преценявайки сами от какво точно се нуждаят. Вярно е, че се правят списъци на най-нуждаещите се, както е вярно, че през втората половина на януари ще им се предоставят директно финансови средства за материали, техника и покъщнина. Изведнъж обаче, по данни на самия кмет Исмаил, се оказа, че се оценяват щетите в… 154 къщи! Как 9 напълно унищожени къщи, 11 за събаряне и още 67 за частичен ремонт направиха общо 154, е наистина пълна загадка…
По данни на ГРАО към 15 март 2015г. в Хитрино живеят 801 души, макар че надали в селото са останали и половината. Но дори да приемем официалната статистика, само от отпуснатата до този момент финансова помощ се падат по около 40 000 лева на човек. Вземем ли от тях част, с която да се възстанови инфраструктурата, общинските сгради и т.н., пак ще останат предостатъчно, тъй щото хората да не живеят като скотове. Какви топли обеди до месец май, какви фургони и какви списъци с памперси им навират в очите, когато едно такова село може да бъде възстановено за по-малко от месец?
И не, въобще не преувеличавам: на 18 април 1906 г. Сан Франциско е разтърсен от силно земетресение. Жертвите са 567, но избухналият пожар взима още 3000 човешки живота. Тъй като повечето сгради са от дърво, огънят изпепелява почти 80% от града. Само за месец обаче градът не просто е възстановен изцяло, ами прочутият медиен магнат Уилям Рандолф Хърст успява да доведе самата Сара Бернар в новооткрития театър в Бъркли!
Какво тогава да си говорим за Хитрино, при това след изсипаната финансова помощ? Даже на Скопие към днешна дата не му личи да е било наводнявано, при положение че след бедствието миналата година ЕК отпусна едва 150 000 евро. И там уж били същите, и там било пълно с такива кметове като Нуридин Исмаил, но познати се кълнат, че не видели и един фургон в най-засегнатите квартали. По една проста причина – нашето чудо го няма никъде другаде, нищо че и в Япония една министърка се беше полакомила да си напазарува гримове със средства от дарения. Червилце и спирала за мигли, дето можеш да си скриеш в чантата, дори не климатици, да ти избодат очите…
Впрочем покрай трагедията в Хитрино паметливите си припомниха как кметът се прочу още през 2012 г., когато се сдоби с мерцедес Е класа на общински разноски и с автомобила за 110 000 лева започна да обикаля разбитите улици. Та в този ред на мисли никак няма да се учудим, ако сред спешните нужди на общинската власт в бъдеще попадне и луксозно оборудвано високопроходимо возило. След като и диаметърът на засегната от взрива зона лека-полека се увеличи от 400 на 700 метра, подобна придобивка ще изглежда съвсем в реда на нещата. Както се разбра от отшумелия вече скандал с купените за три от четирите държавни горски предприятия джипове, един такъв излиза не повече от 198 000 лева, а в общинската сметка в помощ на пострадалите от взрива вече са събрани горе-долу толкова.
Е, не давам идеи, камо ли да правя намеци! Просто нещо ми подсказва, че харченето на пари не само за нуждите, а за лукса на местната администрация няма да спре с климатиците. То почне ли веднъж, човек се увлича – до този мъдър извод беше стигнал и благородният господин Каубле, който помогна на бедните, като им купи… латерна.
