В края на ноември 2011 г. Кирил Костов, член на общинското ръководство на ГЕРБ в община Добричка, устрои нещо като хепънинг. Той излезе на улицата и демонстративно наряза с ножичка членската си карта. След артистичната операция Костов обяви, че преминава в редовете на РЗС (по онова време лидерът Яне Янев още не беше станал съветник на Бойко Борисов, а настояваше за оставката му). Пред гражданството довчерашният активист на ГЕРБ прочете и декларация, заявявайки, че е крайно разочарован от политиката на националното и регионално ръководство на партията. „И въпреки огромния риск от репресии, е дошло време истината за провала на днешното управление да се изрече на глас: в ГЕРБ има страх, интриги и натиск към всеки, който дръзне да каже това, което мисли.“
Както самият Костов обясни, в Добричкия регион стотици бизнесмени и граждани давали пари на ГЕРБ, но ги нямало в списъка на дарителите. „Никой никога не е правил отчет за събраните и изхарчени пари по време на изборите.“ Според него там се е оформило „корупционно каре“ от Румен Иванов – народен представител, Желязко Желязков – областен управител, Живко Мартинов и Иван Иванов – общински съветници, които злоупотребявали с търпението на гражданите, действайки под крилото на Тошко Тодоров – зам.- шеф на НАП. „Те правят схеми за източване на средства от общинския и републиканския бюджет. По-лошото е, че са започнали да притискат бизнесмени. Сред тях са и по-малки арендатори, обработващи от 20 000 до 50 000 дка земя, които са били заплашени, че няма да си получат субсидията, ако не се отчитат по съответния начин.“
Някаква реакция?
Такава, разбира се, няма. Нещо повече, посоченият по-горе общински съветник Живко Мартинов става депутат от ГЕРБ. На последните избори през март 2017 г. същият отново е избран. Освен обещанието, че „ние ще работим за модерно, екологично земеделие и развитие на леката и хранително-вкусовата промишленост в областта“, той обаче не е запомнен с каквито и да е законодателни инициативи. В кратката му биография на сайта на ГЕРБ е представен като бизнесмен, а в графа професионален опит пише единствено: „Общински ръководител на ПП ГЕРБ – Добрич. Член на общински съвет град Добрич. Член на постоянната комисията по „Териториално развитие, жилищна политика и строителство“ и постоянната комисия по „Спорт и младежки дейности“ в общински съвет гр. Добрич. Собственик на фирма.“ Това ще рече, че професионализмът му е изцяло свързан и обвързан с партийната дейност и този човек върти някакъв бизнес само благодарение на позициите си в ГЕРБ.
Ако някога сте се чудили как иначе неизвестният Мартинов е станал депутат, следният разказ на главния прокурор го обяснява:
От 2012 г. той оказва шест-седем пъти натиск върху търговец на месо от града, като използва името на премиера Бойко Борисов. Търговецът е предупреден, че е включен в списък от лица, които трябва да подпомагат партията. В случай че не го прави, ще понесе редица неблагоприятни последици. Все свързани, разбира се, с упражняване на правомощия от държавни органи като агенцията за безопасност на храните, полицията, НАП и т.н.
Четири пъти Мартинов иска от търговеца по един тон суджук. Освен тези 4000 килограма деликатес от еленско месо, извозени с бус на депутата до помещение, където самият той организира сушенето, търговецът дарява за „политическа дейност“ 60 килограма телешка пастърма и филе „Елена“. Това обаче не спира Мартинов отново да му окаже натиск, за да мебелира офиса на ГЕРБ в Добрич, както и да монтира климатична инсталация. По-късно обаче мебелите и климатиците се озовавават в неговия собствен офис…
Тези суджуци, филета и пастърми правят разказа смехотворен, но добре описват схемата на действие на управляващата партия по места. Както написа един форумен активист, „всичко това е чудовищно и е извършено от един депутат, затова си представете какво правят останалите 94 по места. А в общините, оглавявани от ГЕРБ, имат и съдействието на местната власт!“
В този ред на мисли е хубаво да се припомни, че недовършеният първи мандат на Борисовото управление приключи не само с опоскан фискален резерв и „изчезването” на 1.5 млрд. лв. от здравната каса, а и с десетки хиляди съсипани фирми и едва дишащ бизнес – както заради невъзстановения ДДС, така и заради невиждания рекет от страна на „калинковата“ администрация. Не е зле да се припомни и това, че решението партията да излезе в опозиция след изборите през 2013 г., доведе до трескавото напускане на шефове на местни структури. Заместник областният управител на Пловдив и шеф на структурата на ГЕРБ в район „Източен” Георги Игнатов повлече крак, веднага го последва областният управител на Стара Загора Недялко Недялков. За да предотврати разпада, Бойко Борисов тогава се видя принуден да събере в НДК кметове, депутати и местни координатори и да ги предупреди, че „има реална опасност представители на местната власт от ГЕРБ да се огънат – къде за облаги, къде за друго“.
И не само на местната, между другото. От парламентарната група се отцепиха депутатите Георги Марков и Светлин Танчев, и двамата зависими от прокурорски проверки и с интересни истории:
Танчев стана известен с т.нар. наркопоправка „Мери Джейн“ в Закона за наркотичните вещества и прекурсорите от 2010 г., която мистериозно бе публикувана в Държавен вестник, без да е гласувана в парламента. След избухналия скандал комисия по случая установи, че отговорни за това са депутатите от ГЕРБ Светлин Танчев и Пламен Цеков (впоследствие избран за председател на НЗОК), а докладът й отиде в прокуратурата. Танчев се прости и с поста си на председател на комисията по европейските въпроси, при това след драматично гласуване в групата в присъствието на Бойко Борисов. Но въпреки това сетне отново стана депутат!
Другият, Георги Марков, бе разследван за скандалната продажба на автогарата в Свищов от 2004 г., но досъдебното производство беше образувано чак осем години по-късно. Той обаче не само бе сложен на избираемо място в депутатските листи на ГЕРБ, ами стана и общински председател на партията в Свищов. Напусна парламентарната група, едва когато производството срещу него бе прекратено, а ГЕРБ се отказа да управлява…
Живко Мартинов, с други думи, не е изключение, а правило. Всеизвестно е, че методите за подбор на кадри в тази партия бяха единствено възможните, за да се изгради мощна организация, чиито членове не са обединени от идеология и дори минимално съзнание за мисия. Кариеристи от всякакъв порядък провидяха в ГЕРБ шанса си да точат властови ресурс, като плащат лепта за това на най-високо място. Тоест да връщат жеста под формата, образно казано, на суджуци…
Но в случая, изглежда, главният прокурор ще се окаже прав, когато каза: „Проверката (на ДАНС! – б.а.) показа, че дори един суджук не е достигнал до министър-председателя“. Това обяснява защо Бойко Борисов сам сезирал прокуратурата за Мартинов, а сетне гневно поиска освобождаването на всички членове на областното и общинското ръководство на ПП ГЕРБ – Добрич. Представяте ли си наистина колко се е ядосал, когато са му докладвали за аферата с пастърмата, от която той не е видял и грам? При положение че няма как да не е научил за онази история от ноември 2011 г., а не е свил сармите на „корупционното каре“, той явно не е имал нищо против то да продължава да си разиграва коня от негово име, нали?
Да се прави на изненадан сега, никак не хваща дикиш, освен ако действително хората му по места не са се разпасали до степен да действат самоволно, без да се отчитат. В което пак има проблем – очевидно изпуска контрола (това си пролича и при самостоятелното решение на Лиляна Павлова по казуса „НДК“) и мишките веднага са се разлудували. Забележете обаче и друго: самият търговец е давал суджуците в продължение на пет години, без никъде да се оплаче. Не е той и човекът, подал сигнала до ДАНС. Тези две обстоятелства ясно показват, че търговецът е приемал и в крайна сметка е приел изнудването за нещо нормално, дори е бил убеден как без „даренията“ бизнесът му ще отиде по дяволите. Както по турско е имало данък в натура харадж-и-мукасеме, когато властта е вземала половината от произведеното жито, царевица и т.н., изглежда такъв действа и сега, но неформално. Напълно възможно е за търговци като онзи от Добрич да е възстановен и т.нар. „зъбен данък“, та като общинските ръководители от ГЕРБ им ядат от пастърмите, да им се заплаща такса, че са си изтъркали зъбите…
Впрочем един мой приятел, който работи в малък град, ми разправяше, че местните гербаджийски велможи наистина вече колят и бесят – достатъчно позабогатели и добили самочувствие, те се изживяват като самостоятелни фактори. А на хората отдавна не им хрумва да възразят дори на напълно абсурдни изнудвания – „ако беше жив Лустиг, вика, пак щеше да им вземе парите за Айфеловата кула.“
И вярно си е така! Лустиг, един от най-талантливите мошеници, живели някога на планетата, пристига в Париж през май 1925 г. В един вестник прочита, че градските власти изпитват затруднения в опитите си да поддържат Кулата, тя е доста занемарена и има нужда от основен, но скъпоструващ ремонт. Изготвя си фалшиви документи на зам.-министър на пощите и далекосъобщенията, след което изпраща официални покани до шестима търговци на скрап. Измамникът посрещнал бизнесмените в скъп хотел, където им обяснил, че заради неоправдано високите разходи по Айфеловата кула правителството решило да я разглоби и да я продаде на закрит търг. За да не се предизвика обаче възмущението на обществеността, помолил търговците за дискретност. След като продал правото да разглоби Кулата на един от тях, Лустиг успял да избяга с куфар пари във Виена. А най-интересното е, че измаменият Андре Поасон скрил измамата от полицията с цел да запази достойнството си…
Самото допускане, че е възможно премиерът да си иска суждук, без да го плаща, говори достатъчно за репутацията и на това управление. „Искат – даваш – траеш си“ – това е схемата, която представлява тази отлично смазана машинка, работеща на пълни обороти. Мащабна корупция и всеобхватна злоупотреба с власт, независимо дали става дума за колбаси, габърчета или копчета. И независимо от това дали „Суджук-гейт“ беше подхвърлен заради разсейването на вниманието от друга някоя, по-грандиозна далавера.
Да, прави впечатление, че дойде само ден след внасянето на обвинителния акт за източването на КТБ. И да, Живко Мартинов внезапно се оказа по-голяма напаст от Делян Пеевски, който дори не беше призован на разпит за банката. Но разликата е единствено в мащабите, най-важна все пак е матрицата, по която се възпроизвеждат безобразията. Ти ще даваш, те ще вземат – и ето ви една напълно взела-дала държава. Разглобена и опоскана, но тотално овладяна, от върха й до последния местен дребен тарикат, в чиито ръце е попаднала власт.
И как да не си мълчи търговецът от Добрич цели пет години, на кого да се оплаче, къде да отиде? Ще мълчи, я, ще крие измамата, та поне достойнството си да опази…
