Тази сутрин дълго търсих текста на Малария Велева „Да погледнеш в очите на папата…“ Просто исках пак да си го прочета. Да си доставя и едно сутрешно удоволствие. Така, де, сабах секиш, алтън гиби… Обаче нъц, няма го! Текстът на главната редакторка и собственичка на „Ебицентър“ Малария Велева е цензуриран, свален от страница! На негово място се е появил репортажът от Москва, който е същата стока, но понеже беше засенчен от папския, остана незабелязан. А и там е пълно с бисери!
Бедна ми, бедна Малария… Що не умря с „Преса“…
Не знам дали съм прав, но мисля, че това все пак е малка победа на журналистиката над анаЛЛизирането.
Но не трябваше да го маха. Работата стана като на Айшето, изненадана изотзад от Асан в рейса:
- Какво праиш, бе, Асан?!
- Ай, да го зваждам, ма…
- Не е въпрос да го ‘зваждаш, ам’ що го тургаш!
Обърнете внимание колко е мъдро Айшето! Турил ли си го веднъж, да си седи, тъпо е да го изваждаш! Защото народът ни, такъв-онакъв, ама някои работи правилно ги усеща: „Да се изсереш на метеното и да пометеш изсраното не е едно и също. Най-малкото защото из Фейсбук има много любители на изящното слово, които са запазили шедьовъра, било за да плашат децата, ако решат да следват българска филология, било по друга някоя причина…
И точно тук със страшна сила се появява въпросът „Защо?“ Защо Малария Велева сама си посегна? Защо се самоцензурира? Дали разбра каква чекия (не се извинявам) е сътворила или отнякъде ѝ се обадиха? Щото, няма какво да се заблуждаваме, опозорен е не само авторът на чекията, но и протагонистът на пошлия разказ! В крайна сметка неговият задник лижат и това няма как да не го засяга. Нещо повече, има право и на претенции как точно да става. И тук става още по-сложно, защото, когато премиерът на една държава се намесва в редакционната политика на едно частно издание, това вече е цензура! „Цензура” е термин, който може да се използва само за държавната власт. Нито едно частно действие не е цензура. Малария е станала жертва на цензурата, така излиза.
Както ви казах по-горе, няма помитане.
P.S. За езика на този текст няма да ви се извинявам. Просто ще ви кажа аз как го виждам. Всеки предмет си изисква езика. Защото, както казал оня водопроводчик на доцента, чийто запушен канал оправял, да ровиш в интернет и да ровиш в канала са различни дейности и се описват с различен език.
