Най-удивителен в цялата история с Пояис е фактът, че хората продължили да вярват на измислицата…
Ще прочетете това изречение във всяко изследване за държавата Пояис, която възникнала в началото на 19 век. Но ако не сте чували за нея, не се притеснявайте – такава никога не е съществувала. И в същото време не само съществувала, ами даже си имала конституция и собствена валута. Както и княз, който се казвал Грегър Макгрегър.
Разбира се, той се бил самопровъзгласил за такъв, но кой да ти гледа по онова време, когато извоювалите своята независимост някогашни южноамерикански колонии започнали да продават облигации на Лондонската борса! Всеки искал да се сдобие с дял от някоя златна мина я в Колумбия, я в Перу, така че от един момент нататък търсенето се оказало по-трескаво от предлагането. И точно тогава на един офицер от Кралския флот му хрумнало да си измисли държава, за да задоволи нетърпеливите да забогатеят от тези непознати земи.
Първата му работа била да се завърти във висшите кръгове, където вдъхновено разказвал за изобилстващите природни ресурси на Пояис – остров край бреговете на Хондурас. Понеже броят на заинтригуваните нараствал стремглаво, следващата стъпка се състояла в написването на подробен пътеводител, в който възхвалявал плодородната почва, мекия климат и подземните богатства на държавата от 12 500 квадратни километра. Напечатал валута, набързо сглобил конституция, според която се обявил за глава на княжеството, и с лекота започнал да продава парцели на банкери, чиновници, военни и прочие заможни хора. Изследователите пресмятат, че по този начин досетливият шотландец е успял да натрупа състояние, което в наши дни би се равнявало на над 5 милиарда долара.
Проблемите възникнали, когато инвеститорите пожелали да отплават към Пояис, за да нагледат парцелите си и евентуално да се заселят в тази чудесна държава. Първата „партида“ от 250 души била натоварена на кораб, а в това време Макгрегър вече уговарял следващата група. И е наистина удивително, че въпросната група не се отказала да замине, въпреки че пътешествието на първопроходците до Пояис се оказало пълен провал: успелите да се доберат до бреговете на Хондурас измрели в меко казано негостоприемната джунгла…
Разказвам тази поучителна история на една позната, която все още живее с убеждението, че си имаме държава. И привежда доказателства – конституция, закони, избори, легитимни институции, опозиция, свободни медии и т.н., и т.н. „Остави тези истории от 19-и век, дай актуални примери!“, възразява ми важно, когато казвам, че живеем в Пояис – напълно уверена, че ще сме затапи.
А дали? Актуалните примери само през последната седмица направо извират, но ще се спра едва на седем, и то само защото дните в една седмица не са три пъти повече…
Пример №1. Акцизът за пакет от бездимните цигари ще се вдигне, обявява шефката на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова. Тя казва, че от началото на годината загубата за бюджета от бездимните цигари е 15 млн. лв., а до края й ще стане двойна. Сметката, разбира се, е направена „на око“ и веднага възникват подозрения, че така се обслужва конкретен заинтересован. Нещо повече, политици от по-малкия коалиционен партньор в управлението – „Обединени патриоти“, заявяват, че текстовете са в услуга на депутата от ДПС Делян Пеевски, свързан с „Булгартабак“.
Това се случва във вторник, поради което в сряда премиерът Бойко Борисов е бесен, че го свързват с „Кой, майка му, леля му“. В емоционално изявление пред медиите на летището в Солун той обявява, че е разпоредил проектът на ГЕРБ за акциза да бъде оттеглен. Същото потвърждават от парламентарната група на партията, която в един глас се кълне, че насроченото му за сряда обсъждане в бюджетната комисия се отменя.
Да, ама в четвъртък управляващите изведнъж стигат до компромис, т.е. решението претърпява пореден обрат. „Обединените патриоти“ и ГЕРБ си стискат ръцете и се разбират законопроектът да бъде оттеглен, но следващата седмица да се внесе нов, с който акцизът ще бъде повишен поетапно. Засега идеята е първоначалното увеличението да е с 50% от цената на стандартната кутия с цигари, а после да стане 70%. Но нищо не пречи следващата седмица да се реши нещо съвсем друго – например бездимните цигари да се забранят.
Пример №2. Той е по-дребен наглед, но като ще се кахърим за загубите в бюджета, определено заслужава внимание:
Според в. „Сега“ Агенцията по приватизация отчита извънредно скромни приходи – за 2017 г. тя е получила от продажби едва 2.5 млн. лв. В същото време разходите за издръжката й са 3.3 млн. лв., което ще рече, че от дейността й – скъпоструваща при това, няма никакъв смисъл.
Пример №3. В сряда парламентът приема на първо четене законопроект за медиите, чийто основен вносител е депутатът от ДПС и собственик на медии Делян Пеевски. Това се случва изненадващо, даже прекалено изненадващо, защото текстовете бяха оставени да отлежават. За сметка на това също толкова изненадващо председателят на културната комисия Вежди Рашидов обявява, че предложенията вече не са само на Пеевски, а и на правителството.
„За“ гласуват 92 народни представители, „против“ са 12, а 28 са „въздържали се“. Председателстващият заседанието обаче не показва гласовете по парламентарни групи, в резултат на което единствено от Йордан Цонев от ДПС научаваме, че сред неподкрепилите проекта са депутатите от „БСП за България“.
Но защо те си мълчат и не скачат на парламентарната трибуна? Да не би да мишкуват? С едно изключение – червеният депутат Антон Кутев, който заявява, че вносителят се опитва да използва парламента, за да изчисти имиджа си, всички останали си траят. Така в пленарната зала самотно остават да витаят думите му: „Ако има нещо като политическа класа, а то няма, то тя се обезсмисля по този път. В България един от основните проблеми на демокрацията е смесването на политиката и бизнеса. Има определени личности, които са формулирани като символи на това смесване. С подписа на Пеевски под този законопроект се върви към изсветляване на образа на Пеевски, но с неговия подпис това е изнасилване на общественото мнение.“
Пример №4. Точно когато научаваме, че българите вече сме под 7 млн. души, вицепремиерът по икономическата и демографската политика (!) Валери Симеонов започва поредна битка с… шума. Този път той започва обиколки из центъра на София и в Студентски град, като публикува в профила си във Фейсбук специален плакат със собствения си лик. Надписът под него гласи: „Няма стига/Тишината пристига“, но междувременно Симеонов е готов и с първия си репортаж за важната държавническа дейност: „Започнахме с кастата на „недосегаемите“ по бул. Витоша. Raffy Bar & Gelato го отнесоха първи – след констативния протокол и незабавното спиране на озвучаването при следващо нарушение ги очаква ЗАПЕЧАТВАНЕ! С първо предупреждение и спиране на музиката бяха номинирани Vitosha street Bar&Dinner, „БЕКГРАУНД“ и Social Cafe Bar & Kitchen. От снощи еротичен клуб „ФЕТИШ” ще пуска еротична музика само вътре, а не на улицата.“ Очакваме продължение…
Пример № 5. Връщаме се в парламента, където в петък депутатите от комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика приемат на второ четене спорния закон за горивата. Той е внесен през март от Емил Димитров-Ревизоро („Обединени патриоти“), който е и председател на въпросната комисия. В мотивите му е записано, че целта е да се изсветли пазарът на горива в България, но на практика това прилича на опит на големите компании от Българската петролна и газова асоциация начело с „Лукойл България“ да ограничат конкуренцията на пазара (по „Капитал“). Точно по тази причина текат активни протести срещу законопроекта, обсъждан и в крайна сметка приет в съпровод на въпроса „Колеги, какво гласувахме?“. А, и на настояването телевизионните камери да си тръгнат моменталически.
Пример №6. Междувременно в някои сайтове се появяват снимки на пищна двуетажна торта със златна глазура. Върху тортата има рози и снимка в златна рамка на депутата от ГЕРБ Георги Станков, който се е изказал само веднъж от парламентарната трибуна. И най-впечатляващото: отгоре се мъдри парламентарният зъвнец, а около сладкарското изделие щедро са разхвърляни пачки от по 500 евро, надиплени от захарно тесто. Поводът: избраникът от Хасковския избирателен район, преди това областен координатор на ГЕРБ в Любимец, където жена му е председател на Общинския съвет, стилно празнува 55-ия си рожден ден.
Пример №7. Организира се протест в знак на подкрепа за Николай Колев – Босия, който гладува близо 4 седмици срещу възстановяването на работа на корумпирани чиновници от транспортното министерство. Отнемай къде, но най-вече защото се вдига шум за стачката, едва на 24-ия ден президентът Румен Радев го призовава да спре с гладуването и го поздравява за изразената морална позиция. Работата обаче е там, че Босия още преди месец е искал среща, на която да запознае държавния глава с фактите, но такава не се осъществява. Освен закъснял, призивът на Радев е чиста формалност, което толкова вбесява Колев, че той изсипва куп обиди върху президентската институция. Пише за „съветник с някакъв зачатък на интелект“, използва изрази като „дебилно“ и „училище за бавно развиващи се“, изобщо отговаря доста грубо.
Няколко дни държавата се тресе от писма в отговор на писма в отговор на писма, подкрепящи Босия се опасват с вериги, шефката на парламента пише дълги статуси във Фейсбук и осигурява постоянна линейка, която да дежури за гладуващия. Медиите преливат от анализи и коментари прав ли е Босия да гладува за такава кауза, някои го наричат „луд“, но трети отвръщат: „Лудите, лудите, те да са живи!“, а четвърти започват да спорят какво е трябвало да отговори Радев и трябвало ли е въобще да отговаря…
В това време нали все пак разбрахте, че токът и парното поскъпнаха за стотен път? Че днес се приема едно, за да може то да се оттегли утре, така че вдругиден да ви наточат още по-голяма секира? Че само си мислите как легитимно ни управлява коалиция, когато с животите ни се разпорежда една сянка от едни Сараи, изтикала напред една корпулентна прахосмукачка за изсмукване на обществен ресурс? Че единствено си въобразявате как сте подали гласа си за истинска партия, а не за алчна групировка, която си представя депутатстването като подслаждане със съвсем реални пачки от по 500 евро? Че нейните представители даже нямат идея за какво точно гласуват и ежедневно изнасилват държавността, а не само с проекта за и без това овладените медии?
Е, тогава не знам защо някои намират особени разлики с измислената държава Пояис и дали наистина си вярват. Но може и да вярват, защото онази история има още по-поучително продължение:
Малцината, които се завърнали от джунглата, хич даже не били настроени срещу Макгрегър и не го смятали за измамник. Когато британската преса съобщила, че в Англия са се прибрали едва 50 души, някои от жертвите дори скочили в негова защита. За всеки случай князът избягал във Франция, където продължил да разказва за райското кътче Пояис и да хваща в капана си баламите. Но и там му се разминало! По делото за измама от 1826 г. френски съд пратил в затвора единствено негов сътрудник, а самият Макрегър още 12 години разтягал локумите си, докато най-сетне си духнал под опашката и се спасил във Венецуела…
Но има разлика, разбира се, признавам! Единствената разлика е, че нашите макгрегъровци нямат никакво намерение да се махнат и да ни оставят на мира. А ако някой ден все пак го направят, ние веднага ще си измислим нови, но също толкова отвратителни. И след век-два изследователите като нищо ще вземат да напишат:
Най-удивителен в цялата история с България е фактът, че хората продължили да вярват на измислицата…
